Софи Хаб: Какви спортове харесваш освен футбол?
МГ: Всички спортове с топка, но най вече баскетбол от НБА, където поддържам Дуейн Уейд и Маями. Обичам и тенис – мачовете между Надал и Федерер не трябва да се изпускат. Но гледам и леката атлетика на Олимпиадите.

Тимо Райх: На първи имена ли си говорите с Йоаким Льов?
МГ: Добър въпрос. Той се обръща към нас на първи имена, но за нас той е „господин Льов”. В Дортмунд нещата обаче са малко по-различни.

Хорхе Делгадо: Кой е най-добрият играч в историята на Германия?
МГ: Лотар Матеус. Не, почакайте. Франц Бекенбауер. Не, и двамата. Матеус ме пленява с динамиката си и това как чете играта. В Бекенбауер се наслаждавам на елегантността и футболната му интелигентност. А и двамата са спечелили всичко, което може.

Майк Хелмс: С кой искаш да се смениш, макар и само за ден?
МГ: Джъстин Бийбър. Имам предвид, че ние играчите, сме доста известни, но сме малка бира пред него. Бих искал да съм на мястото му, за да видя какво е да си сцената като певец или актьор.

Никлас Тилтц: Брат ти Фабиан играе футбол в четвърта дивизия. Проблем ли е това? И ходиш ли да го гледаш?
МГ: Засега той е щастлив, че играе в резервите на Бохум, а и кой знае – може да има достатъчно умения да върви нагоре. Не го гледам често, тъй като Борусия играе по същото време. Но когато имам възможност, винаги го правя.

Райнхард Мумерт: Звучат националните химни, до началото на мача остават секунди... Какво минава през главата ти?
МГ: Честно казано – не много. Атмосферата на тези мачове – без значение дали са с националния отбор или са в Шампионската лига, е съвсем различна. Опитвам да се насладя на момента и след това да се фокусирам изцяло в моята роля.

Филип Видмайер: Марио, кой е твоя модел – в спорта и извън него?
МГ: Що се отнася до футбола – Зинедин Зидан. Заради неговата елегантност, ефикасност и тихата му концентрация на терена. Други модели... Възхищавам се на хора като Махатма Ганди и Нелсън Мандела заради това, което са постигнали в живота си, но моите родители са хората, на които държа най-много. Та са тези, които са ме възпитали и научили кои са ценните неща в живота.

Матиас Виртц: Как се промени живота след успеха; Остава ли ти време за приятелите?
МГ: Имам двама-трима наистина близки приятели, които познавам от доста дълго. Те са ми най-скъпи. Може и да звучи странно, но за мен е трудно да се сприятелявам с нови хора – в началото няма как да знаеш от какво се интересуват те – дали наистина от мен или от това, че съм звезда.

Вани Ешвайлер: Кои са най-добрите ти приятели в националния отбор?
МГ: Прекарвам много време с Андре Шюрле, Марко Ройс и Тони Кроос. Ние сме на една възраст, с подобни характери, смеем се на едни и същи неща – доста работи ни свързват. А и често се виждаме когато нямаме задължения в клубовете си.

Саломе Инакер: Опитай да се опишеш с три думи...
МГ: Не обичам да говоря за себе си, но ето: амбициозен, честен, нелетящвоблацитесмешенмислещ. Така добре ли е?

Миа Леман: Какъв тип си преди мач: спокоен и концентриран или се шегуваш, намалявайки напрежението?
МГ: Преди мач слушам музика - R&B и хипхоп. Също така правя упражнения, за да се концентрирам. Е, понякога се шегуваме, но фокусът е върху това, което ще се случи в следващите 90 минути.

Лео фон Винтерфелд: Колко свобода получаваш от треньора?
МГ: Всички получаваме инстрикции за специфичните позиции, на които играем, но от друга страна, не сме коне с капаци. Имаме заучени неща, знаем как и къде тичат съотборниците. Но добра идея, изненадващ дрибъл или някой трик са по-силни от всякакви инструкции.

Соня Кайнаклар: Бил ли си в Полша или Украйна преди?
МГ: Да! Когато Борусия игра в Лвов мач от Лига Европа и когато Германия игра срещу Полша в Гданск. Лвов е красив град, но видяхме, че Украйна има още да наваксва що се отнася до стандарта на живот в Западна Европа. Атмосферата на стадиона бе много специална, макар че той имаше атлетическа писта. Феновете се постараха да изглежда така, сякаш са на метър от нас. Стадионът в Гданск е чисто нов и ще ни помогне, че вече играхме на него. А и нашата база е съвсем близо.