Реал Мадрид винаги е бил институция във футбола и носенето на бялата фланелка е приемано и до днес като най-висока чест и признание за таланта и класата на всеки футболист. В "Белия балет" не играят просто най-добрите играчи - феновете на "Бернабеу" са щастливи само, когато отборът печели красиво и със смазващи резултати. В Реал стремежът да се съберат най-техничните, креативни и бързи футболисти в света е лайтмотивът в политиката на всеки следващ президент. Като оставим настрани това, мадридският колос е най-титулуваният клуб в Примера дивизион, печелил титлата цели 31 пъти, а Купата на Краля- 17 пъти.

В Европейските клубни турнири мадридчани нямат равни. Те са абсолютни рекордьори по трофеи от КЕШ - 9 пъти, като също така са вдигали на два пъти Купата на УЕФА и два пъти са стигали до финал в турнира КНК.

Всяка селекция на Реал си е един своеобразен дрийм тим, но ето и есенцията на най-добрите от най-добрите:

Тактическа схема на тима- ортодоксалното 4-4-2:

На вратата:
Икер Касияс
(от 1990 - сега)

На 27 години стражът е вече легенда на клуба, счупил всички рекорди по мачове и трофеи. Икер има 4 титли на Испания, два трофея от Шампионската лига, а миналата година бе част от триумфа на Испания на Евро2008 година. Не винаги благословен от добри защитници пред него, Касияс рядко прави глупави грешки и винаги е готов да направи някое страхотно спасяване. Не е мистър Хладнокръвност като Джанлуиджи Буфон, но е безспорно най-великият испански вратар в настоящето, а кариерата му тепърва започва.

Десен бек:
Мигел Чендо
(от 1982 до 1998 година)

Бранителят е носил бялата фланелка от 1977 до 1998 година. Чендо е синоним на вярност и лоялност-негов еквивалент са Франческо Тоти, Паоло Малдини и Алесандро Дел Пиеро. Бранителят може да бъде пример на футболисти като Луиш Фиго и Сол Кямбъл, които сменят клубната си принадлежност както сменят бельото си. Чендо е спечелил 17 трофея в кариерата си като футболист на Реал и е една от най-големите легенди на клуба.

Ляв бек:
Паул Брайтнер
(от 1974-1977 година)

Немският бранител печели две титли на Испания и една Купа на Краля с екипа на мадридчани и обира симпатиите на феновете със своята сърцата игра по левия фланг на бялата отбрана. Бързина, стабилност, немска хладнокръвност, класа - всичко това е Брайтнер по времето му в Реал.

Централен защитник и капитан:
Мануел Санчис
(от 1983 до 2001 година)

Бранителят внасяше солидност, авторитет и спокойствие в ариергарда на Реал от 1983 до 2001 година. Санчис бе роден да бъде капитан на "Белия балет" и със своята сърцатос даваше пример на всички свои съотборници да дадат всичко от себе си за "Кралския клуб". Той е абсолютен рекордьор по изиграни мачове с фланелката на Реал, участвал в 710 срещи на отбора.


Централен защитник:
Хосе Сантамария
(от 1957 до 1966 година)

Безкомпромисен в единоборствата, оприличаван като непреодолимо препятствие за всеки нападател. Уругваецът се присъединява към Реал, когато тимът е спечелил два поредни пъти КЕШ. Със Сантамария мадридчани взимат най-ценния европейски клубен турнир още четири пъти. Бранителят завършва кариерата си на Бернабеу, след като е спечелил 16 трофея и е изиграл 337 мача с бялата фланелка.

Десен външен халф:
Луиш Фиго
(от 2000 до 2005 година)

Трансферът на португалеца в Мадрид изглеждаше нещо напълно невъзможно, тй като Фиго защитаваше цветовете на кръвния враг Барселона. Фланговият магьосник обаче показа, че лоялността не значи за него и той зарадва феновете на "Белия балет" през лятото на 2000 година, преминавайки на "Бернабеу" за 37 милиона паунда. Фиго стана първият фундемент в проекта "галактикос" на президента Флорентино Перес. Португалецът се отблагодари по най-добрия начин и помогна на своя тим да спечели титлата на Испания през сезон 2000-2001 година, а през следващата кампания Фиго имаше основна роля в триумфа на "Белия балет" на финала на Шампионската лига срещу Байер Леверкузен. После в Реал дойде Бекъм и "галактикос" започнаха да губят мачове, Фиго пък реши да пробва климата в Италия и подписа с Интер.


Ляв външен халф:
Франсиско "Пако" Хенто
(от 1953 до 1971 година)

Хенто е може би най-бързият футболист, който е обличал екипа на Реал Мадрид. В началото на кариерата му за мадридчани тази негова характеристика му е била повече в минус, тъй като му създавала трудности при комбинациите с неговите съотборници. С течение на времето Пако се нагажда към стила на тима и се превръща в страшилище за противниковите крайни бранители.. и не само за тях. Хенто изиграва 605 мача за Реал и спечелва цели 12 титли на Испания и безпрецедентните шест трофея КЕШ..

Вътрешен халф:
Зинедин Зидан
(от 2001 до 2006 година)

Зидан е символ на креативност и техника във футбола. Феновете на Ювентус го обичат, защото от неговата продажба в Торино пристигнаха легенди на клуба като Павел Недвед и Джанлуиджи Буфон, докато за привържениците на Реал Зизу олицетворява всичко красиво във футбола. Голът на французина срещу Байер Леверкузен на финала за КЕШ през 2002 година е обявен за най-красивото попадение във всички финали на този турнир. Плеймейкърът не печели много трофеи в Мадрид, но за сметка това е един от футболистите донесли най-много естетическо удоволствие на хората, обичащи Реал Мадрид.

Вътрешен халф:
Алфредо Ди Стефано
(от 1953 до 1964 година)

Ди Стефано е магьосник от ранга на Зидан и може да играе буквално навсякъде. Аржентинецът е известен със своята поливалентност, така както е известен с головете и асистенциите си. Независимо дали ще бъде изтеглен на фланга, ще бъде забит в центъра на полузащитата или ще се вихри като стрелец, Ди Стефано е безспорно най-добрият футболист на "Белия балет" по времето, в което играе в тима. Той печели с Реал осем титли на Испания, пет трофея от Шампионската лига и бележи забележителните 307 гола.

Нападател:
Раул Гонзалес Бланко
(от 1994 - сега)

Раул е безспорно най-великият голмайстор в историята на Реал Мадрид. Едно от най-интересните неща в биографията на нападателя е фактът, че той започва да се занимава с футбол в школата на Атлетико Мадрид-градския съперник на "Белия балет". Скоро след това обаче Раул облича бялото и започва да чупи рекорди по брой отбелязани голове. Наскоро той подобри постижението на Ди Стефано от 307 гола, а има пред себе си още поне три години в професионалния футбол. Завършващият удар на Раул е пословичен, а джентълменското му поведение на терена го правят пример за подражание на всички малчугани, които навлизат във футбола. Раул е част от успехите на мадридския гранд в края на 90-те години и началото на това столетие. За петнадесет години в Реал Мадрид нападателят е спечелил шест пъти титлата на Испания, има три трофея от Шампионската лига и още седем други трофея с Реал.

Нападател:
Ференц Пушкаш
(от 1958 до 1966 година) 182 мача ( 157 гола)

Пушкаш е безмилостният нападател левичар и е перфектният партньор на Раул в нападението на този своеобразен дрийм тийм. Унгарският голмайстор се присъединява към "Белия балет" на 31 години, но това не му попречва да бележи в почти всеки мач, в който се появява в игра. Пушкаш в комплект с Ди Стефано постигат нещо уникално, вкарвайки общо седем гола във финален мач за КЕШ. Става въпрос за победата на Реал Мадрид над Айнтрахт Франкфурт със 7:3, когато унгарецът наказва четири пъти противниковия вратар и... колкото и да звучи учудващо Пушкаш става голмайстор на турнира с 12 попадения в седем мача. Казано с две думи - чиста класа.