Той винаги гледа нагоре. Посреща всеки въпрос сякаш е на терена: напълно концентриран в топката, внимаващ за стъпките на защитника. Пристига от тренировка с ентусиазма и опасенията, характерни за неговата възраст. "На кого бих искал да благодаря? Не искам да благодаря конкретно на някого, защото не желая да изтъквам един треньор пред друг. Искам да благодаря на всички онези, които вярваха в мен. И веднага ще добавя, че не бяха много тези, които вярваха в мен." После се усмихва и добавя, че откакто е станал популярен, хората го разпознават на улицата и в квартала винаги му предлагат да го черпят по едно кафе. "Макар че аз кафе не пия." И описва своята популярност така: "Хубаво ми е, радвам се на живота. Всеки ден трябва да се изживее така, сякаш е последен". После удря спирачка: "Но нека сега да не говорим за тези неща, да говорим за топката". Този сезон има 16 мача в първенството на Италия, но от тях само в 8 бе титуляр. Изиграл е общо 832 минути. "Гадзета дело Cпорт", публикувано в "7 дни спорт".

- Джовинко, вие непрекъснато твърдите, че повече няма да мръднете от Ювентус. Защо?

- Всичко е много просто: на 22 г. едва ли може да намеря нещо по-хубаво в живота. Естествено, не бих издържал, ако още 15 г. съм резерва. Но аз съм инат, искам да остана в Ювентус. И, разбира се, искам да играя. За всеки футболист е важно да играе постоянно.

- Интересува ви само играта. А не бихте ли се изкушили от очарованието на парите?

- В момента те са нещо, което не ме интересува.

- И кои са по-важните неща?

- Да побеждавам. Защото, ако искам да стана звезда, трябва да спечеля нещо.

- Не всички звезди задължително са печелили трофеи.

- А на мен ми се струва, че е обратното. Спомняте ли си носител на "Златната топка", който да не е печелил някоя голяма титла?

- Имате право. Значи искате да спечелите "Златната топка"?

- Не съм казал това, но не може ли човек да си мечтае?

- Може.

- Искам да спечеля нещо голямо с Ювентус.

- Дел Пиеро още не е печелил "Златната топка".

- Не я е печелил, но пак си остава звезда. Плюс това е световен шампион.

- Дел Пиеро на терена винаги ви се кара.

- Твърдят го онези, които искат да създават проблеми, каквито не съществуват.

- Какво е тогава за вас Дел Пиеро?

- Един съотборник. И капитан, който дава съвети, и то не само на нас, по-младите.

- А вие мислите ли си за световното в ЮАР? Не казвайте, че това не е мечтата на всеки играч.

- Не ви казвам в проценти какви са шансовете ми да отида в ЮАР, но признавам, че мисля за това. Също така искам да си извоювам място в Ювентус.

- Изглежда, успявате вече.

- Изиграх два поредни мача. И разбрах някои неща.

- Кои?

- Когато нещата вървят, тогава си най-добрият. А когато е обратното, тогава не ставаш за Ювентус.

- Досадни ли са за вас критиките?

- Не. На следващия ден спокойно се разхождам по улиците с моите приятели. Аз обичам да съм сред хората, не харесвам да съм център на вниманието. Ставам център само когато съм най-добрият или когато не съм играч за Ювентус.

- Очаквахте ли да играете повече?

- Да, смятам, че имаше възможности да играя повече. Но треньорът е решил другояче и аз го приемам.

- Ядосвате ли се, когато твърдят, че нямате нужните физически данни, за да играете в Ювентус?

- Моят ръст не е проблем и никога не е бил. Не приемам само когато ме атакуват заради ръста ми. Не съм висок, но моята физика ми дава възможност да залагам на други качества: скорост, бързина на жестовете.

- Вярвате ли, че можете да изпреварите Интер?

- Вярвам, че трябва да спечелим всички мачове, които остават докрая.

- За вас е задължително да побеждавате.

- Да. За да спечелим нещо още този сезон, дори да е Купата на Италия. И да се борим до дупка в първенството. Дори това ще ни помогне да направим сезона ни по-добър.

- Къде започнахте да играете?

- В нашия двор, в Бейнаско. Сега там вече никой не играе.

- Сигурно вече е паркинг?

- Не, за щастие. Очакваме и се надяваме там да ходят да играят децата на моите приятели.

- А ако не бяхте станали футболист? Какво щяхте да правите?

- Вероятно щях да стана шлосер, като татко ми Джовани.