Илиян Стоянов е едно от най-коментираните имена в списъка на Станимир Стоилов още от контролата с Швейцария насам. Опитният защитник обаче е доказал, че дори когато допуска грешки, винаги играе с желание и на ръба на възможностите си. Освен това той никога не е криел, че разполага с нужното самочувствие за представителния тим и с това може би дразни мнозина. Факт е, че и за важния мач с ЕЙРЕ той си остава основна опция в българската защита. В последните си мачове за японския Санфрече, той показа, че не е забравил и как се вкарват голове. Нещо така характерно за периода му във Велбъжд (Кюстендил), в който дебютира и с националната фланелка.

- Илияне, по-специална ли е атмосферата в националния предвид това, че предстои не контрола, а решителна квалификация?

- Не мисля. Всичко е нормално. Целият отбор се готвим за сериозен мач. Повечето имаме достатъчно опит зад себе си, за да знаем, че когато става въпрос за националния отбор, всички мачове са сериозни.

- Ти играеш най-далеч от Европа, познаваш ли състава на ЕЙРЕ?

- В общи линии, да. Всички играят в английски и шотландски отбори. Имат няколко имена, които са популярни по цял свят. Освен това всеки ден гледаме видео и треньорът ни помага още по-добре да се запознаем с качествата и стила им на игра.

- Изненадан ли си от присъствието, или отсъствието на някой в състава?

- Не. Това не е моя работа.

- Предвид проблемите в атака, по-голяма ли ще е отговорността, която ще падне върху защитниците?

- Не, при нас винаги е напечено. Пак не трябваме да допускаме гол, ако искаме да запишем успех.

- Има проблеми с наличието на силни леви защитници, съществува ли възможност Мъри да те постави в тази зона?

- Не знам. Не сме тренирали нещо подобно. Той е човекът, който най-добре познава качествата на всички и си преценява кой къде може да му бъде полезен.

- Вкара два гола от началото на първенството в Япония, да очакваме ли да изпълниш някой фаул и в Дъблин?

- Не знам дали изобщо ще играя. Има три дни до мача, всичко може да се случи. Бих си опитал късмета. Защо да не вкарам и на Шей Гивън (смее се). Има обаче и други отлични изпълнители на статични положения в състава.

- С кой крак изпълняваш по-добре фауловете?

- С десния.

- В Япония имаше два инфарктни мача, след победата в първия кръг срещу един от най-богатите тимове в Джей лигата - Йокохама с 4:2, това отрази ли ти се на психиката?

- Не. Все още сме в началото на първенството. В Япония всеки може да победи всеки и няма място за притеснение. До последно не се знае на кое място в класирането може да се озовеш. В мач с Омиа беше много гадно, защото на два пъти повеждахме в резултата, а накрая ни биха с 3:2. Срещу шампиона Кашима вкарах от фаул за 1:1, но те ни биха с гол в последната минута. Общо взето с малко повече късмет сега можехме да сме доста по-напред в класирането.

- Имате ли някакви цели?

- Не, но както ти казах, в Япония всеки може да победи всеки и ние трябва най-малкото да сме сигурни, че няма да се върнем в J-2. Освен това има турнири за Купата на императора и за Купата на Лигата, които можем дори да спечелим при добро стечение на обстоятелствата.

- Яд ли те е, че Георги Петков не дойде в Хирошима?

- Ами, да. С него щяхме да сме по-силни. Освен това двамата сме добри приятели от години и щеше да ни е много по-лесно. И сега сме заедно в стая. Икономическата криза обаче провали трансфера. Все пак надявам се един ден пак да играем заедно.

- По-лесно ли ти е, когато в националния отбор има толкова футболисти, с които си играл или познаваш от Левски?

- Това няма никакво значение. Събрани са най-добрите футболисти, на които селекционерът е преценил, че може да разчита. Всички сме едно цяло и добрият
колектив е задължителен, ако искаме да успеем.

- Усеща ли се вече ролята и твърдата ръка на Наско Сираков в представителния тим?

- Нормално. Той е доказана величина в българския футбол и всички изпитват респект към него. Постоянно е при нас и това според мен е от полза за климата в отбора.

- Евентуална загуба в Дъблин ще сложи ли окончателно край на мечтата ви да играете на световно първенство?

- Теоретично не, но на практика ще ни е много трудно да наваксаме след това. Лошо е, че стартирахме лошо тези квалификации и сега отново гоним дивото...

- ... за кой ли път? Само късмет ли ви трябва, за да го стигнете, или и още класа?

- Естествено, че имаме нужда и от късмет. Аз обаче винаги съм бил оптимист. Нашият отбор има голям потенциал и трябва рано или късно да го разкрие.

- Често обаче имате претенции и към медиите, и към феновете, че много вдигат летвата на очакванията...

- Пак ти казвам, не мисля, че трябва да се подценяваме сами. Нека вярваме, че можем да постигнем целта си. И треньорът ни го втълпява и всички сами се настройваме, че ще играем само за победа. Другото в случая не ни удовлетворява, най-малкото като предварително очакване от мача. Не сме обречени. Със сигурност ни трябва по-голямо самочувствие, за да успеем.

- Кое ще е по-трудно - да отбележим или да не допуснем гол?

- Не знам. Длъжни сме да не допуснем и да отбележим, за да спечелим.

- Имаш ли притеснения от това, че не си играл никога с Томашич...

- И сега мога да не играя с него, съставът не е ясен. Действително с него се запознахме едва на този лагер. Ако се наложи да играем, обаче няма да има проблем, нито с него, нито с Иван Иванов. Футболният език е един и щом сме в националния, би трябвало да го разбираме.