Полузащитникът на Литекс Ловеч Радостин Кишишев се връща в националния отбор на България след две години прекъсване. Изкаралият осем години в английските отбори Чарлтън и Лестър халф за последно игра в квалификацията с Албания преди близо две години. След победата с 3:0 над Пирин Кишишев даде интервю за сайта на "оранжевите".


- Г-н Кишишев, може ли да се каже, че след победата над Пирин мини кризата вече е преодоляна?

- Победата беше много важна за нас, защото имахме много труден период през последната седмица. Надявам се успехът да свали напрежението от футболистите. Не искам да разсъждавам детайлно какво става. Нека първо се насладим от успеха. Да изпитаме удоволствието от трите гола. Още сме топли, не можем да направим добър анализ на ситуацията.

- Какво провали Литекс в мачовете срещу Славия и Миньор?

- Афиширахме амбиции за титлата. Това ни изигра лоша шега. Напрежението се усещаше още преди да са започнали мачовете. Може би през последните няколко години Литекс не е афиширал сериозни амбиции за титлата. Сега изведнъж искахме на всяка цена да станем шампиони. Афишираните амбиции имаха обратен ефект в началото.

- Десет точки от първия Левски малко ли са или много? Всъщност какви са целите на Литекс при сегашното положение?

- Десет точки са много. Още повече, че до края на първенството остават дванадесет мача. Но ние сме афиширали амбиции за титлата и ще я гоним, докато има теоретични шансове. За съжаление тези пет точки по време на паузата се оказа, че са нищо в сравнение със ситуацията в момента.

- Какво смятате за конкурентите на Литекс в първенството – Левски, ЦСКА, Локомотив и Черно море?

- Първото и най-важно, което аз виждам е, че те не отстъпват на Литекс. За съжаление и точковият актив е в тяхна полза.

- За поговорим за националния отбор. След квалификацията с Албания вярвахте ли, че в един момент отново може да се озовете в държавния тим?

- Не съм имал свръх очаквания непременно да се върна в националния отбор. Но всеки играч иска да е там. Аз не правя изключение. Смятам, че връщането ми не е случайно. Треньорът Станимир Стоилов знае защо ме взима в разширения състав. Преценил е, че мога да свърша работа. Запознат е с моите качества.

- На кой пост сте по-силен – като десен бек или дефанзивен халф?

- Мога да бъда полезен навсякъде. Не само на терена, а и извън него. Иначе нямам претенции къде ще ме ползва Стоилов. Смятам, че съм еднакво добър и като бек, и като дефазивен халф. Като десен бек направих име, а като дефазивен халф го утвърдих през годините.

- Някои медии приеха с големи резерви връщането ви в националния?

- Първо, всеки журналист, без значение от коя медия е, има виждания
за футбола. Всеки репортер си има свой състав за мача с Ейре. Не се обиждам на абсолютно нищо, написано за мен. Журналистиката и футболът вървят ръка за ръка. И няма как да бъде друго. За хубаво или лошо.

- Гонзо има ли място в националния отбор?

- Не знам, трябва да питате националния селекционер Станимир Стоилов. Всеки добър футболист има място в националния тим. За съжаление в отбора има само 20 места. В България винаги правим трагедии, когато някой не е извикан. И започват интригите защо тоя е вътре, а оня не е. Тази тенденция се наблюдава преди всеки важен мач. А тя създава изкуствено напрежение. Ако във вестниците се пишат само позитивни неща, те трябва да са от две страници. А както знаем, вестниците са по 16 страници и нагоре.

- Какви са шансовете ни срещу Ирландия?

- Смятам, че шансовете ни са равни. Както можем да бием, можем и да паднем. Няма да е изненада, ако спечелим. Нашият отбор има наистина доста добри играчи. Повече от тях го показват по терените на Европа. Смятам, че ще излезем с високо вдигнати глави и преди мача, и след мача.

- За какво ще се борим, ако не спечелим в Дъблин?

- Не съм правил задълбочени сметки, но при една загуба наистина шансовете ни за каквото и да е се изпаряват.

- С какво ни превъзхождат ирландците?

- Единствено с физика. Всичко останало е в наша полза.