Гара Дембеле бе един от героите за Мали при драматичната победа с 2:1 над Ботсвана. Вкара изравнителния гол, а след това негов удар срещна напречната греда. Нормално бе да е щастлив от класирането на Мали за четвъртфинала.

- Гара, поздрави от България. Как се чувстваш след победата?

- Всички сме много радостни. Взехме трите точки, които бяха изключително важни за нас, а благодарение и на добрия резултат в другия мач вече сме на четвъртфинал. Нашето футболно парти продължава.

- Какво очакваш от предстоящия двубой с Габон?

- Мачът ще бъде много труден. Домакините играят на собствен терен и ще бъдат подкрепяни от своята публика. Но ние няма да се предадем, ще окажем достойна съпротива, пък нека да видим какво ще стане.

- Как се развива кариерата ти в Германия?

- Надявам се близкото бъдеще да е по-добро. Патрис Сисе вече не е в тима, така че сигурно ще имам повече възможности за изява. Отидох във Фрайбург не за да седя на пейката, а да играя. Сега моят тим е последен в Бундеслигата и пролетният сезон ще е много труден. Само аз обаче не съм в състояние да спася отбора. Ние сме 30 футболисти, един колектив и всеки трябва да дава максимума от възможностите си. 

- Може би пък добрите ти изяви сега на първенството на Африка ще възвърнат доверието на треньора на Фрайбург в теб?

- Това е моето първо първенство на Африка. Много исках да играя за своята страна и съм доволен, че това се случва. А когато се върна в Германия, ще имам и допълнителен импулс да се доказвам.

- Отидохте при феновете, за да празнувате заедно с тях класирането за четвъртфинала...

- Да, беше много вълнуващо. Чакахме края на другия мач и после направо експлодирахме от радост. Много съм щастлив и още не мога да дойда на себе си.

- Беше ли изненадан, че имаше толкова много привърженици на Мали на трибуните?

- Не, защото в Африка всеки отбор се радва на подкрепа, а ние се стараем да дадем най-доброто от себе си.

- Докъде се простират мечтите на Мали на това първенство?

- Нямаме конкретна цел, да видим какво ще стане.

- В последните минути бяхте под напрежение и останахте на терена в очакване...

- Разбира се. Нашият мач вече бе свършил и чакахме края и на другия. Затова и после радостта ни бе толкова спонтанна.

- Беше идол за феновете на Левски. Какво ще им кажеш?

- Периодът ми в Левски беше чудесен, станах и голмайстор на България. На хилядите ми почитатели ще кажа "Само "Левски"!.

- Кой мач на Левски си запомнил най-много?

- Много са. Постигнах няколко хеттрика, играхме добре и в Европа. Може би двубоя с белгийския Гент, в който на два пъти обръщахме резултата до победното 3:2.

- Може ли някой ден пак да се завърнеш в Левски?

- Не знам. Във футбола нищо не се знае. Може отново да облека синята фланелка.