С крилото на Болтън Мартин Петров разговаря Владимир Памуков от вестник "Труд".

- Страхотни мачове се разиграха в Англия по Коледа и Нова година, г-н Петров. Как се чувствате като част от звездите, които по празниците така добре забавляваха футболните фенове по цял свят?

- Настроението ми е отлично. Както се казва - и аз бях там, и аз се забавлявах. Атмосферата на тези мачове по празниците е невероятна, а този път и изненадващите резултати допринесоха за още по-голямо шоу. Когато дойдох в Англия, ми беше някак странно, но сега свикнах. И да ви призная, предпочитам мачове по празниците вместо скучни лагери и подготовка с много бягане. Имах и късмет, че нямах мач навръх Коледа или Нова година и така успях да празнувам със семейството ми. Имаше нещо като “Събрахме се, войводо” у дома в Манчестър - жената, децата, майка и татко, брат ми. Доволен съм, а и да не бях, кой ме пита тук? Щом получаваш голяма заплата, няма събота, няма неделя.

- Каква изненада - отваряте разговор за пари. Нали не обичахте да говорите на тази тема?

- Сори, само загатнах. Леко минах по крилото. Наистина не обичам да говоря за пари. Особено сега, когато е криза. По-скоро исках да подчертая, че не трябва да се гледа само в портфейла на футболистите, защото нашата професия е много рискова за здравето. И не се печелят милиони лесно. Който смята обратното, да идва и да облича екипа. Аз ще помагам за делото.

- Как гледате на полета на бившия ви клуб “Манчестър Сити”?

- Най-скъпият отбор на Острова е на върха. Това е положението и им стискам палци да станат шампиони. И аз бях от революцията “Сити”, но от първата част на промяната в клуба. Благодарен съм на “Манчестър Сити”, че ми даде шанс да покажа в най-великото първенство какво мога. Имах и привилегията да работя с корифея в треньорския занаят Свен Горан Ериксон, от когото научих много.

- След десетина дни ще сте “Един мъж на 33”. Как виждате края на състезателната си кариера?

- Ох, слагате пръст в раната. На моменти виждам края много, ама много близо. На шест месеца разстояние. Добре, че вчера бихме и се отлепихме от дъното на класирането и така малко ми се пооправи настроението. Не се оплаквам от кариерата си, но нищо лошо не ме подмина в нея. Тежки контузии, операции, срамни резултати... Само не съм изпадал и сега ако и това ме застигне, може да кажа “Гуд бай” още тази година.

- Не изпитвате ли удоволствие от футбола?

- Крайно ли ви прозвучах? Не може да играеш във Висшата лига на Англия и да не ти трепва сърцето. Просто не може. Смятам, че с годините улегнах като характер, но май само смятам. Твърде емоционален съм и така ще си остана. Но това явно е Мартин Петров - запазена марка за хубаво или за лошо. Докато феновете ме харесват, аз ще съм окей. Искам само да си върнем духа, борбеността. Да играем като второто полувреме срещу “Евертън” в последния кръг, когато с характер обърнахме резултата и спечелихме. След такива мачове няма как да си мисля за отказване.

- И все пак, какъв се виждате след края на кариерата си? Може би треньор?

- Какво съм ви обидил, че това ми пожелавате? Виждате ли ме да имам нерви за тази професия? Няма шанс.

- Може би мениджър в агенцията на вашия импресарио Лъчезар Танев?

- И там не е по-малка лудница. Както и при вас в журналистиката. Ще видим, а и нали все някой трябва да пасе патките на село.

- Като говорим за лудници, трябва да отбележим, че на терена днес изглеждате по-спокоен?

- А не смятате ли, че съдиите са станали по-спокойни? (Смее се.)Вижте, аз от характера съм си патил, но пък именно този мой характер ме направи Мартин Петров. Един вид едното за другото. Но като тегля чертата под всичко дотук, мога уверено да кажа, че не съжалявам за нищо. Напротив, доволен съм от съдбата си не само като кариера. А на първо място, че имам прекрасно семейство, което абсолютно винаги ме е подкрепяло. И ако още имам нерви да остана в играта, е заради тях. Защото те живеят с моите мачове. За тях това е адреналин, позитивни емоции. И именно заради това, като дойде моментът на сбогуването, ще имам само едно изпитание. И то е как ще им го съобщя, като знам колко ще са разочаровани.

- Как се развива според вас сезонът във Висшата лига за колегите и приятелите Димитър Бербатов и Стилиян Петров?

- Не обичам този вид коментари, но само ще ви маркирам положението, с което вие по принцип сте наясно. Бербатов е уникален. Видя се колко време не беше играл и какви пет страхотни голови подаръка раздаде на феновете на “Юнайтед” между Коледа и Нова година. Колкото до Стилиян, знаете фразата - “На обичайното си високо ниво”. Постоянен, стабилен и като екстра вече и бележи повече голове. Дано тримата сме дали повод за повече настроение на зрителите в България, които по празниците са отмаряли и с футбол.

- Как ще коментирате анкетата “Футболист на България”?

- Не искам да я коментирам.

- Защо?

- Чакайте, чакайте. Да поясня. Нямам предвид класацията и особено победителя. Ники Михайлов абсолютно заслужава първото място. Направи страхотен сезон и не само аз смятам, че го чака още по-бляскаво бъдеще, и то в голям клуб. Имам предвид организацията и абсурдите всяка година. Как може професионални журналисти да гласуват за момче от аматьорския футбол? Приемам го като вид подигравка с анкетата и с футбола.

- Заговори се, че причината е друга и има един вид протестен вот, започнал още с гласуването от феновете в интернет...

- Не го приемам за нормално. Не приемам и подобно отношение към футбола ни. Давам си сметка, че ние сме големите грешници, но така ли ще помогнем нещата да се променят към добро. Хайде мене на 33 години кучетата ме яли, дето се вика. Но младите? Не трябва ли поне всички ние да се опитаме да им помогнем. Те и без това нямат достатъчно самочувствие и ако вие журналистите и феновете ги смачкате сега, какво ще се промени? Ще стане само още по-лошо.

- Вие виждате ли се занапред в националния отбор?

- Този въпрос не е на точния адрес. Аз само ще кажа, че от футбола ще се откажа, но от националния отбор никога. Каквото и да се случи, стига да съм нужен, ще съм на линия. Дори и резерва няма да се срамувам да бъда, ако имат нужда от мен да съм покрай по-младите и да им помагам.

- Какво е мнението ви за новия селекционер на националния тим Любослав Пенев? Ще му се разсърдите ли, ако не ви повика за новата кампания?

- Той решава за състава и сърдити винаги ще има, но аз няма да съм един от тях. Отнасям се с огромен респект и уважение към Любо Пенев и му пожелавам успех. Близо десет години се въртяхме като в омагьосан кръг в националния. Поднесохме малко радости и повече разочарования. И сега той е поредният треньор, който иска да оправи нещата. Надявам се да успее най-малкото защото все някой трябва да успее да го направи.

Визитка

Мартин Петров дебютира с националната фланелка през 1999 г. срещу Англия (1:1), когато заменя идола си Христо Стоичков.

През 2006-а бе избран за футболист №1 на България.

На 15 януари свръхзвуковият играч на “Болтън” става на 33 г.
ЦСКА бе сбъдната мечта, “Сервет” - големият старт

Цялата ми фамилия е от ЦСКА. Ама много от ЦСКА! И, естествено, да попадна в “червения” отбор за мен беше сбъднатата детска мечта. Имам безброй приятни спомени, макар не всичко да вървеше гладко. Тогава бяхме заедно аз, Митко Бербатов и Стилиян Петров. Но никога не сме си мислили, че някога и тримата ще играем в Англия по едно и също време.

Рано тръгнах на футболен гурбет, едва 19-годишен. Спомням си картинката - студ и мъгла, а аз пъпля със старата жигулка към летище “София” и реално към друг свят. “Сервет” (Женева) беше моята адаптация в чужбина и трамплин към големите първенства. Имах щастието да ликувам с титлата и купата на Швейцария и така да се радвам на едно добро начало.
Свръхзвуковия

И до днес не съм загубил контакт с германския “Волфсбург”. Оставих много приятели там, а с мен си взех спомена за четири мои гола в един мач - за победата над “Майнц” с 4:3. Реално в Бундеслигата се появи марката “Мартин Петров” в големия футбол. Или Свръхзвуковия, както започнахте да ме наричате вие, журналистите.
Голям футбол

“Атлетико” (Мадрид) за мен е и радост, и болка. Страхотен клуб, град, фенове... Всичко. Огромни снимки на Любо Пенев са още по стените и към българите има специално и топло отношение. Обичаха ме и мен, но имах малшанса да редувам силни мачове със силни болки от операции и контузии. Но въпреки това “Атлетико” винаги ще е в сърцето ми.
Победа в Театъра

Победата над градския съперник “Манчестър Юнайтед” с 2:1 на “Олд Трафорд” през зимата на 2008-а е може би най-щастливият мой мач с екипа на “Сити”. Тогава бях обаче и малко тъжен, защото ги ударихме в сърцето точно когато отдаваха почит за 50 г. от катастрофата с “бебетата на Мат Бъзби”. Спечелихме за първи път от 34 г. в Театъра на мечтите. Но помня и нещо друго - пратеник на “Труд” гледа този двубой от сектора с фенове на “Сити”, нали?