Според някои английски хроники в края на XIX и началото на XX век съдиите били облечени с бели чорапи, бели панталони, бели обувки и жарсено сако в сиво перлен цвят, като носели и черно-бяла шапка. По тяхно подражание се обличали и някои рефери извън Острова като Ернст Мург и Давид Леви, работещи и практикуващи във Варна в началото на миналия век. Този екип е бил взаимстван от реферите по крикет. Преминал през различни модификации на линията и нюансите в десените, екипът на съдиите, наричан още униформа, най-сетне добива подчертано приличие и строгост, както подобава на футболна Темида, пише bgreferee.org.

Футболната асоциация първа въвежда екип в черен цвят – фланелка, гащета, чорапи и футболни обувки.
През 1920 г. на финалния мач Белгия – Чехословакия от Олимпийския футболен турнир в Антверпен (Белгия) виждаме английския съдия Джон Леви в такава униформа. Няколко години след това, на мача Италия – Испания през 1927 г. международният рефер Стенли Роуз, който по-късно става президент на ФИФА, също се представя в подобно облекло: черно сако, бяла риза с извадена върху него яка, черни чорапи и футболни обувки.

Черният екип обаче не се възприема изведнъж в международната практика

На първото световно първенство в Монтевидео (Уругвай) популярният белгийски съдия Джон Лангенус извежда на финала отборите на Уругвай и Аржентина, облечен в черно сако, бяла риза с вратовръзка, голф панталон и каскет. Малко по-късно с решение от 11 юни 1932 г. бордът на Международната футболна федерация (Международният борд) задължава съдиите при международни срещи да носят сако или риза, цветовете на които да се отличават от тези на състезаващите се тимове.
От второто световно първенство реферите започнали да използват черния екип, като понякога слагали и бяла риза. През 1950 г. на СП в Швеция върху ризата било поставено логото на ФИФА, под което е изписано рефер. Впоследствие и националните асоциации слагат емблемите си. Саката, които обличали съдиите, били едноредни или двуредни, с по-големи или по-малки ревери с оглед линията на модата. След това лека-полека техните екипи се уеднаквявали и през 1960 г. в Италия например е било изоставено черното сако, за да се открие ерата на „жабото“ (якетата, жакетите)

До 70-те години на миналия век въпреки изискванията на Международния борд националните асоциации не проявявали нужната взискателност към екипите на съдиите. Имало и такива като холандеца Лео Хорн, които се обличали в сако и гащета в сиво перлен цвят. Руският рефер Белов пък на един мач през 1953 г. се представя с бяла фланелка и черни гащета, препасан с широк бял колан. Руснаците задържаха колана като атрибут дълги години.

В България облеклото на съдиите също преминава през различни фази. Ето какво споделя д-р Иван Славов, един от първите ни футболни функционери (придобил съдийска правоспособност като студент в Германия) за периода след началото на 20 век. „Представете си рефер с жакет, бомбе на главата и бастун в ръка, застанал сред игрището и подканя играчите да заемат местата си. Представете си този рефер да почне да тича из игрището , опашките на жакета му да се веят след него, а главата му кипи от пот под бомбето. В един момент на увлечение реферът хвърля бомбето и бастуна, сваля жакета и го вее като тореадор червения плащ. Това комично положение аз лично преживях, когато трябваше да ръководя един мач на Левски на „Стамболови ливади“ край София.

В първите ни държавни първенства – 1924/1925 и следващите реферите са излизали на игрището с това, което са носели на гърба и краката си. Ръководещият по онова време Иван Йонов споделя, че в София си ушили един официален черен екип, по-широк и съдиите се редували да го обличат.

Едва през 1937 г. футболно-реферската колегия въвежда задължително черния екип със зелено сако, на което се поставял знака на ФРК, който по-късно е заменен от лъв и корона над него. През 50-те години и началото на 60-те на миналия век съдиите в „А“ група обличали и сини едноредни сака (моето сако го подарих на Националния спортен музей за експозицията „80 години футболно съдийство в България). Върху ризата се поставяше и бяла якичка. Някои съдии като пловдивчанина Петър Джонев и варненеца Атанас Матеев слагаха и бели ръкавели, което допринасяше за естетическия вид на екипа.

Да припомня, че в миналото на някои международни срещи в това число и на световни първенства наблюдавахме съдии, облечени в червени или бели ризи или сака. Това се правеше, за да се предотврати объркване на реферите с отбори, носещи червен или друг тъмен екип. И съвсем закономерно на 12-ото световно първенство в Испания през 1992 г. беше въведен допълнителен екип – червена фланелка в случай на нужда. През 1994 г. Международният борд разреши фланелките и гащетата на международните съдии да бъдат не само черни, но и маслиненозелени и оранжеви. След близо 100 години черният цвят започна да отстъпва място в това число и във вътрешните първенства на по-модерни и свежи разцветки в реферските униформи. Тази тенденция за разнообразяване на облеклата през последните години непрекъснато се разширява. Така съдиите и съдийките стават все по-елегантни и привлекателни за публиката.