Преди броени дни във Варна българският национален отбор по футзал игра квалификации за Европейско първенство, но за съжаление не успя да продължи напред. Нашите загубиха с 2:3 от Латвия решителния мач, а на вратата на представителния ни тим пази един добре познат на родната...хандбална публика страж!
Става въпрос за Исмет Хаджиев, който явно е намерил перфектната комбинация, като е успял да съчетае работата с удоволствието. Професионално се занимава с футзал, играе и хандбал. В националния отбор е от самото му създаване, а от 2 години пази и на вратата на шуменския мъжки хандбален тим. Потърсихме го, за да ни разкаже повече за себе си, за отминалите квалификации и за интересната комбинация от два спорта, която си е избрал.

- Исмет, ти се занимаваш едновременно с футзал и хандбал. Доста странна комбинация биха казали някой хора, особено като се има предвид че единият спорт се играе с ръце, а другият с крака. Имаш ли си приоритет и кое ти е по на сърце?

- С футзал се занимавам професионално, с това си вадя хляба, а хандбалът ми е повече като хоби. Мисля, че съчетанието на двата спорта не е толкова необичайно при мен, защото аз съм вратар все пак и функциите ми се припокриват и в двата спорта. Хандбал играя от малък и ми е тръпка. Мога да кажа, че ми е на сърце.

- От колко време си в националния отбор по футзал и какви са амбициите ти?

- В националния съм откакто съществува, т.е. от 5-6 години. Спортът ни все още не е популярен, но на квалификациите във Варна имаше много публика и това е радващо. Трябва да се утвърдим като спорт, да наберем опит и самочувствие и тогава можем да говорим за амбиции. Иначе в личен план си пожелавам тази година да спечеля две титли. Ще се радвам да стана шампион по хандбал с отбора на Шумен, и да вдигна купата в шампионата по футзал с отбора на МФК Варна.

- Един от поводите да те потърсим все пак са квалификациите, които се играха преди броени дни. Как се развиха мачовете?

- Срещу Армения играхме много добре. Поведохме с 1:0, после ни обърнаха до 2:1 и в крайна сметка завършихме 2:2, като в края имахме шанс да спечелим, но пропуснахме. Естонците бяха дебютанти и доста по-слаби от нас. Спечелихме безпроблемно с 4:0. Решаващият ни мач от групите бе срещу Латвия. За следващата фаза се класираха първите отбори в групата и двата най-добри втори. Латвийците имаха две победи, а ние победа и равен, така че трябваше задължително да бием. Играхме много добре, но за съжаление паднахме с 2:3. Отново ние открихме резултата и пак допуснахме обрат до 1:2. Изравнихме, но за съжаление не успяхме да отговорим на третия им гол. Въпреки това се представихме достойно.

- Разкажи ни повече за футзала в България. Колко са професионалните клубове, какви футболисти играят, каква е организацията?

- У нас има 3-4 професионални клуба, които тренират, имат договори, получават премии и заплати. Останалите играят за удоволствие. Иначе с футзал се занимават основно футболисти, които са прекратили професионалната си кариера или такива, които не са успели да пробият. Стараем се спортът ни да се доближава до някакъв професионализъм. Мисля, че нашият вид футбол е по-атрактивен и по-труден от другия. Все пак играят по-малко хора на терена и няма как да се скатаеш.

- Чухме, че организацията по време на квалификациите не е била много добра, проблем е възникнал с екипите ви...

- Мисля, че трябва доста неща да се подобрят. Не е нормално Македония да играе 30 контроли, а ние да се събираме 5 дена преди турнира. Дадоха ни стари екипи, по които имаше зелени петна, вероятно от трева. Все пак представяме България и е малко обидно.

- Знаем, че в родния ни футбол има доста скандали, дори бой по стадионите. При вас случват ли се подобни неща?

- Да, има, разбира се. Но инцидентите не са толкова много и толкова чести, колкото в другия вид футбол. Може би, понеже не сме толкова популярен спорт и медиите не раздуват всичко, което се случва при нас.