Александър Александров, тръгнал за големия футбол от родния клуб на Стоичков - Марица, е една колоритна и интересна фигура в българския футбол. Дори и само заради фактът, че при споменаването на фамилията задължително се прибавя и прозвището - Кривия, за да се сетят хората за кой става дума. Преди 12 години Кривия бе смятан за уникален талант, измина разстоянието между пловдивския квартал Кършияка, до софийския "Герена". След това сравнително навреме напусна родното първенство и направи прилична кариера в далеч по-престижния и стойностен шампионат на Турция. От една година отново е в България и доказва максимата, че отлежалото вино е най-ценното и най-скъпото. В един страхотен сезон за Сашо говорим с него преди финала за купата на България в сряда между неговия Черно море и Литекс. Ето какво каза Кривия специално за Winner.Bg.

- Сашо, приятно ли ти е, че връщането ти в България не мина незабелязано. Водеща фигура си в Черно море, играете на финал за купата на страната?

- Естествено, че ми е много приятно. Доказах преди всичко на себе си, че играя винаги с амбиции за успехи. Финалът на Черно море е един прекрасен завършек на първия ми сезон в България, след осем години отсъствие. Показах, че имам какво все още да направя на терена и какво да покажа от себе си.

- Мнението за теб е, че си един от последните самобитни артисти на терена, не се вместваш в никакви тактически указания и схеми?

- Че имам свой специфичен стил е самата истина. Ние от пловдивската школа сме винаги в центъра на вниманието. Иначе смятам, че съм полезен на отбора на Черно море, не само с опита си и но най-вече с погледа върху играта, който имам. Все пак е глупаво да си правя сам комплименти. Нека хората да ме оценяват.

- Ами ти си абсолютен кумир на публиката в Черно море?

- Вярно е, че се радвам на много топло отношение от страна на феновете. Но така е било навсякъде, където съм играл. Явно имам късмет хората да ме харесват и обичат.

- Ще спечели ли Черно море финала?

- Един финал за купа винаги е нещо непредсказуемо. За мен фаворит в този мач между Черно море и Литекс не съществува. На книга вероятно повечето биха заложили на Литекс, заради традициите, но аз съм на мнение, че Черно море е по-големият, по-старият, по-популярният отбор. Варна е другата столица на България, хората в града имат самочувствие и не може техния отбор да е аутсайдер в мача. Ако бяхме срещу ЦСКА или Левски - да, но срещу Литекс не виждам защо трябва да се принизяваме.

- През сезона вие имате положителен баланс срещу този съперник?

- Да, и в двата мача стояхме добре срещу Литекс и взехме повече точки от тях. Ние не се притесняваме, познаваме ги добре, след като досега не ни надиграха, защо да го сторят във финала. Освен това Черно море не е случаен отбор, имаме собствен стил, който максимално ще затрудни Литекс.

- Преди мача имаше много разправии заради мястото на финала, за теб стадион "Васил Левски" е много познат, там играеше като футболист на Левски?

- Мястото на финала трябваше да бъде в град, който дава еднакви възможности на феновете да отидат на двубоя. Естествено, че ние се надявахме на голяма посещаемост от страна на нашите фенове. Сега в София, който е максимално отдалечен от Варна, това няма да е точно така. В крайна сметка мача е заради феновете, ако те не могат да дойдат на стадиона е лошо за всички.

- Може би ще бъдеш лично подкрепен. Феновете на Левски винаги са демонстрирали любовта си към теб?

- Е, ако "сините" фенове дойдат на мача и викат за нас ще ми бъде приятно. Те знаят, че аз завинаги ще ги нося в сърцето си и ще ги обичам. Чувствата ни са взаимни. Беше ми приятно, когато ме поздравиха на мача между Черно море и Левски в София.

- Тогава защо не си в Левски?

- Дълга история. Върнах се в България заради предложението на Черно море. След това съм се чувал с хора от Левски, не че не искам да играя в отбора,но засега ми се вижда невъзможно. Те правят перспективен, млад отбор. Може би засега се разминаваме. А и във Варна ми харесва.

- Ако те покани новия треньор?

- Нито той ще ме покани, нито аз ще приема. Виж, ако беше при Мъри, можеше да се помисли. Повтарям обаче, че този въпрос сериозно не е стоял пред мен.

- Докога ще ни радваш на терена?

- Не мисля да се отказвам, все още пред мен има поне още един сезон като футболист.

- Как ти се видя българското първенство след дългото отсъствие?

- Не мога да кажа, че е станало по-силно, нито по-конкурентно. Нивото за съжаление продължава да е ниско, а старите проблеми са се задълбочили.

- Националния отбор, повиквателните?

- Не, затворена страница за мен. Няма за кога, а и не виждам необходимост да запълвам дупки в отбора.