Три дни след злополучния мач с Англия (0:3) героят от САЩ'94, кмет на Сливен и първи вицепрезидент на БФС Йордан Лечков се съгласи да говори пред "Стандарт" за всички проблеми и скандали около националния отбор.

- Г-н Лечков, чувствате ли се виновен за провала на националите в квалификациите за Евро 2012?

- Чувствам се виновен за всички провалени квалификации. Щом трябва по този начин да си говорим и да ми задавате така въпроса - поемам цялата вина.

- Имаше директни обвинения към вас.

- В личен план, колкото и нескромно да звучи, не виждам защо трябва да се срамувам. Винаги съм казвал, че свалям шапка на всички, които заделят от свободно си време за спорта като цяло. Мисля, че аз съм един от тях. След като се отказах, съм направил немалко. Ако ме нямаше, футболът в Сливен щеше да умре. А и за БФС да говорим, няма да сбъркам. Аз бях първият човек, който се възпротиви на управлението на Батето, лека му пръст. Още преди шест години казах, че това поколение е загубено.

- Как още преди шест години решихте, че поколението е загубено?

- Не се радвам, че съм се оказал прав. Аз и моите колеги от така нареченото "златно поколение" сме минали по този път. Тръгнал съм от село Стралджа и на базата на извървените стъпки с всичките плюсове и минуси не е много сложно човек да сложи ръката на сърцето си, да бъде обективен и взискателен. В крайна сметка към това поколение години наред сме били полу-, полувзискателни. Върнете се назад, когато ние играехме и мачкахме всички наред, дали не получавахме критики. И то много по-жестоки от тези, които отправяме сега.

- На световното през 1994 г. след загубата с 0:3 от Нигерия дори имаше призив да ви отзовем, за да не срамите България?

- Когато ме критикуват, се амбицирам да докажа на хората, че не са прави. От тази гледна точка аз като ръководител и като човек, минал всички тези стъпала и стъпки, нима нямам право да критикувам? Ларж съм и не се интересувам от мнението на другите, но все пак се вслушвам в конструктивната критика, когато я е имало. Претендирам, че съм запознат с цялата материя и нима някой може на мен да ми намери кусур и да ми каже, че не мога да ритам с единия или с другия крак, да бягам, да скачам, да играя с глава... Мога да посоча на всеки един футболист неговата слабост. Мога, естествено, да му посоча и положителните черти. За да бъда правилно разбран, ще кажа, че няма как 7, 8 или 10 треньори да минат през това поколение и да се окажат некадърни заради тях. Неслучайно чичо Митко е номер 1, нали? Да, и Димитър Пенев си има своите кусури. Съжалявам, че ги правя тези съпоставки, но в крайна сметка ние точно тази основа трябваше да вземем - да градим, да обучава той други треньори... Защо чичо Митко е голям? Защото не се провалихме.

- Казахме вече, че и вас ви критикуваха много. Вие обаче не се държахте като ощипани госпожици.

- Аз съм българин и то горд българин. Ако го нямаше онзи национален отбор, аз никога нямаше да имам такава кариера. Това важи с пълна сила за всички футболисти от моето време. Не трябва да се забравя, че на гърба на националния отбор на базата проценти от изиграни мачове някои са отишли в Англия и са станали милионери. И занапред да се знае - за националния отбор трябва да се говори като за свещена крава в положителния смисъл. Това е представителният отбор на България. И не е важно колко мача и колко гола имаш, а какво си направил и как си се представил - достойно или недостойно. За мен това е важно. Съжалявам, че много хора не харесват начина ми на мислене, но вие ме питате и аз отговарям. Заключенията ги правите вие, журналистите. Критикувате ме и като ръководител, но да сте видели да се разсърдя? Ние сме свързани и съществуваме благодарение на Цар Футбол. И сегашните футболисти вие ги правите популярни. Не бива на гърба на Цар Футбол да си играем на "не се сърди човече" или "вземи си парцалите, дай си ми куклите". От всичко това губи играта.

- Доста остри реплики задочно си разменихте с Димитър Бербатов. Има ли личностен конфликт между вас, който да е в основата на враждата ви?

- Не и никога не е имало. Веднъж проведохме разговор като ръководител и играч преди мача в Люксембург още докато Христо Стоичков беше селекционер. Оттам нататък, че се сърдят и се отказват, че не са съгласни някой да ги критикува - техен проблем.

- Какво му казахте?

- Е, сега, каквото съм имал да му казвам, съм му го казал в очите. Аз така правя. Оттам нататък няма какво повече да говорим. С Бербатов сме коренно противоположни - като футбол, като разбиране, въобще... Няма какво да делим. Те са по-добрите футболисти, защото в момента са актуални. Ние вече не можем да играем. Когато можехме, на цял свят показахме къде е България. Сега нито мога да играя, нито мога да бягам. Разбирам обаче играта и мога да дам правилните насоки на младите хора. Който ме слуша, горе-долу е добре. На гърба на футбола станахме милионери, направихме кариери. Всеки е свободен да взема решения. И когато решиш да се откажеш - кажи защо, а не след 1 година да обясняваш, че си спрял заради Лечков.

- Знаете ли истината за историята с бирата в Минск?

- Не и не ме интересува. За вас сигурно ще е интересно да споделя, че ние навремето ходехме с президента и с чичо Митко заедно на бар. Няма прилика, за да има разлика между нас. А сега се затварят и не си говорят помежду си. Това е голям проблем. Много бързо заприличахме на западните футболисти, които не си знаят вторите имена.

- Информиран ли сте за бойкот срещу Матеус?

- Не, човек, не искам да коментирам, не съм запознат.

- Как ще коментирате историята с Манолев?

- Хора, който иска - да играе. Точно това казвам - няма да се молим и не трябва да се молим на никого. На Матеус сме му дали възможност. След като не иска един футболист да играе, просто да не идва. За мен Манолев е един от добрите футболисти в националния отбор. Аз го казах, ако искате да направим интересно, дайте да съберем сборен отбор от "А" и "Б" група. Аз се наемам с тази задача - да играем срещу "чужденците", да направим един мач и да напълним стадиона - да видим кой ще бие.

- И кой според вас ще бие?

- Футболистите от родното първенство.

- Казахте, че Матеус го подвеждат помощниците му. Кай според вас му реди състава?

- Имам опасение, че прекалено много влияние и може би грешки в превода се допускат между Илия Груев и пресаташето.

- Добре де, какво му пречи на Матеус сам да си избере футболистите?

- Аз само изказвам своите опасения. Винаги съм твърдял, че в България чужденец няма как да свърши работа. И продължавам да съм на същото мнение без значение въпросният човек как се казва.

- Вие лично бяхте за Любо Пенев или Краси Балъков да поеме националите. Защо се предадохте?

- Не съм се предал, това е колективно решение. Казал съм си моите доводи, ще видите, че и тук ще изляза прав. Резултатите на националния отбор го показват. Нямаме успехи, няма какво да се заблуждаваме. И Ицо ги мотивираше: петзвездни хотели, възглавниците да са специални, храната как е, добре момчета, браво! Викаше им "ние сме най-добрият отбор", за да ги надъха, ама всички му се смееха, нали? Ние не сме добър отбор и Матеус ни казва истината. Присъствието му сега е положително.

- Смятате ли, че е правилно в деня на мача с англия Матеус да обясни, че футболистите му се мислели за Меси?

- 11 години нямаш една свястна победа и искаш да ти кажат, че си добър. Трябва да кажем: "Добро утро" и да се събудим. И да започнем да си градим нашата къщичка, но на реални основи. Това е дълъг процес, като се започне от материалната база, школите, децата, а това е голям проблем в момента. Виждате какво е съвременното поколение, както и футболистите ни - сложили си слушалките на ушите, само дето не тренират с тях. В интернет са много добри, там бият всички. Не искам да ги нападам, те толкова си могат. Затова казвам - нека свалим свръхочакванията и напрежението, да разберем първо каква система играем и какъв стил имаме. Защото в момента нямаме абсолютно нищо. Беларус трябваше да ни бият 4-5 гола минимум, а Англия с 10.

- Щях да ви попитам как видяхте мача с Англия?

- Не съм го гледал.

- А откъде тогава такива заключения?

- От 6-7 години не гледам мачове на националния отбор освен ако не ми се наложи да съм на стадиона, което се е случвало един или два пъти.

- Защо?

- Защото знам предварително, че ще паднем. Няма как да се получи. На мен постановката ми е ясна. И аз няма да изляза да играя, ако знам, че ще падна.

- Бихте ли коментирали изказването: "30 000 дойдоха на стадиона, но ако така ни освиркват, по-добре да не идват!"

- Ето това е отношението. Това Благо го каза, нали!

- Да.

- Дали в отбора, където играе, би си позволил подобна реплика! Или Манолев да каже на треньора на ПСВ: "Докато си ти, аз няма да играя." Тук е ключът за бараката. Там печелят милиони и се съобразяват с правилата и дисциплината. Тук идват да играят в "Син Сити", "Найт флайт" и т.н. Там им е най-силната част. Забравили са откъде са излезли и благодарение на какво ги е забелязал останалият свят.