Пловдивският апелативен съд потвърди оправдателната присъда на Старозагорския окръжен съд по делото срещу кмета на град Сливен Йордан Лечков, съобщиха от пресцентъра на съда.

"С присъда №118/25.03.2011 г. по нохд №12/2011г. състав на Окръжен съд - Стара Загора е признал Йордан Лечков за невинен, както следва: затова, че през месец март 2005 г. в гр. Сливен е поискал и приел от И.К. Г. дар за ОФК " Сливен 2000" - сумата от 5 000 лв., която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице в системата на Изпълнителна агенция по горите във връзка със службата му, за изграждане на ,Довеждащ водопровод за водоснабдяване на Селищно образувание "Кироолу" в землището на гр. Сливен", като е оправдан по обвинението по чл.304б, ал. 1 от НК и за това, че през месец март 2005 г. в гр. Сливен, в качеството му на длъжностно лице - Кмет на гр. Сливен, с цел да набави имотна облага за ОФК " Сливен 2000" възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5000 лв., като е оправдан по обвинението по чл.210, ал.1, т.З, вр. чл.209, ал.1 от НК.

По делото са били разпитани в качеството на свидетели - Г. К. Г. и Т. Г. К., които през 2005г. и понастоящем заемат длъжностите - изпълнителен директор и главен счетоводител на ОФК " Сливен - 2000". От показанията им се е установило, че само те са имали правото да теглят средства от банковата сметка на футболния клуб. Св. К. е разбрала за направеното на 31.03.2005г. дарение от 5000 лв. от служителка на банката, която й се е обадила. На свой ред главната счетоводителка е уведомила за дарението изпълнителният директор, който имал правото да се разпорежда с парите по банковата сметка на футболния клуб, като в ТБ "Инвестбанк" АД, клон Сливен е имало приложен спесимен от подписа му.

Поради изминалия дълъг период от време, довел до избледняване на спомените на основната част от тези свидетели и дадените от тях противоречиви показания, съдът е решил да приеме с категоричност въз основа на приложената по делото кореспонденция, че Инициативния комитет и съставянето на списъка с живущите в същата местност е станало през 2006 г., а не както се твърди от св. Г. през 2005г. Дори и да са били събирани пари, това е станало във връзка с водоснабдяването на квартала, но не и по повод на внесените 5000 лв. по сметката на ОФК "Сливен" от св. И.Г..

Събраните по делото гласни и писмени доказателства и според нас, противно на доводите на държавното и частно обвинение, действително не подкрепят изложената фактология на събитията във внесения обвинителен акт и очертават възприетата от първоинстанционния съд.

За това споделяме тезата на първостепенният съд, че с процесната вносна бележка за сумата от 5000 лв., на 31.03.2005г. е налице един перфектен договор за дарение от страна на св. Г. спрямо ОФК " Сливен - 2000", съгласно изискванията на чл.225 от ЗЗД. Тази възможност е била предвидена в действащата тогава норма на чл.17, ал.1 от Наредба №3/27.06.2002г. за безналичните плащания и национална платежна система на БНБ", е становището на съда.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването пред ВКС.