Бившият треньор на Левски и Славия даде интервю пред "Тема Спорт", в което разказа в типичния си откровен стил някои неща, свързани от престоя му на "Герена".

- Господин Вуцов, изгубихте се в последно време. Как сте?

- Не съм от хората, които се оплакват, но ако кажа, че съм добре, ще излъжа.

- Защо? Какво ви липсва?

- Истината е, че най-много ми липсва футболът, миризмата на терена. Това е моето хоби, любов, професия, абсолютно всичко позитивно го свързвам с футбола.

- От доста време сте без отбор. Защо?

- При мен явно нещата не са писани да станат по лесния и гладкия начин. Два пъти имах много добри предложения за чужбина със сериозни финансови изкушения, но в единия случай бях в Спартак Плевен, а в другия вече бях поел Левски. Откакто съм свободен, нещо не ми се отваря парашутът. Не е лесно, особено в моя случай. Нямам мениджър, нито някой, който да ме бута, да ме представя, а така е много по-трудно.

- В кои страни имахте възможност да започнете работа?

- В Китай и Саудитска Арабия. Последното предложение беше много добре подплатено от финансова гледна точка, но тогава вече бях в Левски, тъкмо бях подписал договор.

- Кога разбрахте, че ще водите Левски? Някои твърдят, че сте знаели далеч преди края на първенството. Каква е истината?

- Да, чувал съм хиляди версии, от които, честно казано, главата ме заболя. Истината е, че Тодор Батков ми се обади между Великден и Гергьовден. Бях начело на Калиакра, а Левски беше загубил от Локо София с 0:1. Батков ми звънна с думите: "Решавай, така или иначе ще махна Сираков и Стоилов. Ако не си ти, ще е друг". Аз му казах, че е по-добре да ги остави да си довършат сезона, за да няма излишно напрежение в клуба. Той обаче се страхуваше, че Левски ще загуби катастрофално дербито срещу ЦСКА и ще остане назад е 20 точки, защото отборът не беше отбелязал нито един гол в мачовете срещу софийските клубове. Мислих някъде около пет часа, посъветвах се с близките ми, с баща ми. Трябваше да съм луд, за да откажа подобно предизвикателство. Единствената ми молба беше да мине мачът с Родопа, в който бихме с 1:0. Бях казал на Цонко Цонев за решението си, той не се опита да ме спре, влезе ми в положение, но аз нямах и договор в Калиакра. По документи старши треньор беше Тони Здравков.

- Ако не бяхте приели, смятате ли, че Левски щеше да завърши на 20 точки зад ЦСКА?

- Аз да не съм врачка?! Не мога да гадая предварително, всичко можеше да стане, факт е, че намерих един много разколебан отбор, опитах се да посъживя играчите, да им дам малко повече живот и кураж.

- Вярно ли е, че първият, който ви е честитил назначението, е бил Даниел Боримиров?

- Не. Само двама човека знаеха, че ще ставам треньор на Левски. Не включвам журналистите, защото вие бързо ги надушвате тия неща, все ровите (смее се), ама нали това ви е работата.

- Защо назначихте Боримиров за директор, след като искахте да остане на терена?

- Не съжалявам за нищо, освен за това, че не успях да се реализирам в Левски, което беше моята детска мечта. Много добре знаех какво ме чака, в какъв момент отивам на "Герена". Истината е, че след Сираков и Стоилов е много трудно да работиш, защото като резултати те вдигнаха летвата прекалено високо за българските стандарти. Смея да твърдя обаче, че играта на отбора в последната година куцаше. Затова се стигна до тази голяма разлика с ЦСКА, никой не може да ме убеди в обратното. Другото, което е, че от самото начало бях приет като враг на Левски, защото се наприказваха куп глупости, че аз съм бил изгонил Мъри и Наско от "Герена". Върхът беше срещу БАТЕ Борисов.

- Какво имате предвид?

- Освиркванията и виковете "оставка" не бяха случайни, бяха подплатени със сериозна сума пари, знам и кои хора го направиха. Гадни, престъпници, които нямат и никога не са имали нищо общо с Левски. Нито сърцето, нито душата им е била свързана с клуба. Същите тези хора организираха и направиха така, че да ме изкарат най-черния на "Герена". Запазвам имената им, защото знам, че ще ме питате за тях. Само ще кажа, че нямат нищо общо с Наско Сираков, нито с Мъри Стоилов, защото и такива глупости четох.

- Май още ви е яд за онзи мач с БАТЕ. Очаквахте ли Батков да ви уволни веднага след загубата?

- Имах съмнения, защото предварително всички останаха с впечатлението, че БАТЕ е един много слаб отбор. Тогава ми мина подобен сценарий в главата, викам си: "Сега, ако не бием, ще настане потоп, като нищо ще ме изгонят". После обаче всички видяхме, че беларусите не са случаен отбор, какъвто го изкарваха - трактористи, мотористи и не знам си какви. След загубата на Терена" Наско Сираков ми се обади и каза, че това е един от най-добрите мачове на Левски в Европа през последните години. А смятам, че неговото мнение е достатъчно меродавно, тъй като той е от малкото хора у нас, които разбират от футбол. Ако Гонзо не беше изпуснал онази дузпа, сигурно щяхме да разгромим БАТЕ.

- Защо той би дузпата, при положение че бяхте определили друг човек?

- Знаете ли какво щеше да направи целият стадион, ако бях тръгнал като хамалин да му викам да не бие дузпата?! Публиката щеше да ме заколи насред стадиона, да ме принесе като жертвено агне. Бях определил Хичо, но Гонзо като капитан хвана топката и се нагърби с тази отговорност. Нямаше какво да направя, целият сектор Б скандираше името му. Не исках да се стига до излишно напрежение. Продължавам да твърдя обаче, че надиграхме БАТЕ, а трябваше да водя отбора и във втория мач. Ако бяхме загубили, сам щях да си подам оставката, да си купя самолетния билет обратно за София. Дето има една дума, и пеша щях да се върна.

- "Вътрешен човек ме изгони от Левски". Това са ваши думи. Кого визирате?

- Има един човек от ръководството на клуба, когото никога не бих поздравил, а по принцип не съм злопаметен. Това е Георги Марков. Един уникален, завършен подлец и престъпник, доказан агент и доносник. Винаги съм се чудил каква работа има той в Левски! На обратния полюс е Константин Баждеков, който е най-големият професионалист на "Герена". Това го заявявам най-отговорно.

- Георги Марков ли е човекът, който ви изгони от клуба?

-Да.

- Защо имате негативно отношение към Станимир Стоилов? Каква е причината?

- Има някои неща, които не могат да се изнасят в медийното пространство. Не мога да говоря по тази тема. Точно и ясно - аз не го обичам, но и той не ме обича. Имаме различни виждания за живота и футбола, караме в различни посоки.