Гунди беше необикновен, гениален футболист, но и явление, надхвърлящо границите на футбола. Той притежаваше невероятни човешки качества, затова беше толкова обичан, разказа председателят на управителния съвет на Левски Георги Марков.

Утре се навършват 40 години от трагичната смърт на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, които загиват, след като автомобила им се удря в камион край прохода Витиня.

"Винаги на годишнината от гибелта на Гунди се питам защо ние не го съхранихме. Защо ние българите не го опазихме? Спомням си един голям левскар - Рихард Ерза – режисьор и оператор в "Бояна". Той беше много близък приятел на Гунди и разказваше как когато на Витиня плаща бензина на бензиностанцията, не си взима рестото. Може би тези 10 или 15 секунди щяха да дадат възможност на камиона с ремаркето поне малко да мръдне нанякъде и да не препречва целия път. Истината е, че той нямаше да тръгне за Враца, ако не се беше случила тази нелепа история на мача с ЦСКА", каза Марков, който е бил на 21 години по времето на трагичния инцидент.

"В цялата си кариера Гунди беше жестоко малтретиран в България. Ние направихме от него един футболен инвалид. Само благодарение на невероятните му качества и мъжество той продължаваше да играе футбол. В България не можеха да го спират по друг начин и играеха преднамерено грубо срещу него. На този мач с ЦСКА той беше жестоко и грубо изритан в центъра на терена, изрева от болка и за пръв и последен път в живота си реагира на тази провокация. Тази реакция доведе до червен картон. Спомням си го как излизаше с наведена глава и зачервен от гняв и мъка. Тогава дисциплинарната комисия, вместо да заседава в четвъртък, заседава във вторник, защото бързаше да го накаже и това му дава шанса да тръгне на този юбилей във Враца. Тогава един член на дисциплинарната комисия, след този единствен инцидент в кариерата му, го пита: "Другарю Аспарухов, не съжалявате ли за постъпката си?", вместо да се обърне към тези, които го убиха с неспортсменството си. Гунди отговаря: "Не, не съжалявам. Съжалявам, че играх футбол". Представяте ли си каква болка е това? Според мен е съдба, че така загина Гунди, но това е предизвикана съдба", сподели Марков.

"Той беше необикновен, гениален футболист. Представяте ли си какъв футболист е бил, за да каже треньорът на великия Милан Нерио Роко: "Това е централният нападател на моите мечти". Когато Левски гостува в Милано, Роко прави всичко възможно да го уговори да играе в Милан. Предлага му космическа за времето сума, но патриотизмът на Гунди го кара да се върне в Левски. Тогава и времената бяха такива, че той щеше да бъде обявен за враг на народа, ако беше приел. През 65-та година той вкарва два уникални гола на Бенфика в Лисабон, а целия отбор на португалците му прави шпалир и му ръкопляскат. Тогава там играят Еузебио, Аугусто, Джермано и други. Когато Гунди вкара гола на "Уембли", капитанът на Англия Боби Мур каза: "Това беше един макетиран от восък гол, който трябва да служи за учебно помагало. Този шедьовър едва ли някога ще се повтори".

"За съжаление, той се роди преждевременно, в епоха, когато не можеше да се пътува свободно. Той щеше да бъде знаме на всеки един от големите отбори в Европа. А защо той беше толкова обичан и извън футбола – защото имаше невероятни човешки качества. Той беше явление надхвърлящо границите на футбола. Като започнем от мъжествеността му и как играеше след тези операции и с ортопедични обувки, минем през пословичната му скромност, големия му патриотизъм и стигнем до това невероятно излъчване – той беше толкова красив и обаятелен, че ние когато го видехме някъде, го гледахме като икона. Нямаше тренировка на Левски, на която да няма 5-6 хиляди човека, когато той не беше контузен. На всеки мач на отбора имаше по 40 хиляди души. Работният ден в България започваше с това какво е направил Гунди миналата събота и неделя и след това се обсъждаше какво ще направи на следващия мач".