-Повечето от треньорите, които са работили в два отбора, казват, че нямат предпочитания за изхода на даден сблъсък и заемат позицията странични наблюдатели. При теб как е относно Левски и Литекс?

- Не съм безпристрастен и никога не съм крил, че съм привърженик на Левски още преди да започна да се занимавам с футбол. Това не означава, че срещу любимия ми отбор не съм се хвърлял, а и доказателствата за това са много. Спомнете си само с Нефтохимик какво се случваше. Затова и сега мога смело да кажа, че съм за Левски срещу Литекс, а и срещу който и да е отбор. Поради тази причина съм отказвал да водя ЦСКА, въпреки че единия път офертата беше повече от сериозна.

-В сегашните формации на Левски и Литекс обаче има повече футболисти от Ловеч, с които си работил?

- Е, да, така е, но това няма никакво значение, когато става дума за пристрастия.

-От кой клуб пазиш повече положителни спомени?

- И с двата отбора станах шампион, но що се отнася до приятни спомени, нормално е тези от Левски да преобладават, защото на "Герена" освен като професионалист, се насладих и на влиянието на публиката, което не е никак маловажен фактор.

-Тогава останахме с впечатление, че остави някаква работа за довършване на "Герена", а и като че ли публиката не чу всичко, което ти имаше да кажеш?

- О, това беше преди десет години и ако е имало нещо за довършване, значи си е било за тогава. Сега времената са други, хората са различни и няма как да се говори, че имам работа за довършване. Ако някога се върна в Левски, то няма да е за да си довършваме нещо започнато, а ще е едно ново начало на едно старо място. Но това може да е след 5 години. Що се касае до това, че съм премълчал нещо, това не е така. Аз може да съм бил симпатизант на Левски преди това, но когато става дума за трудови взаимоотношения, няма какво толкова да се коментира. Вероятно тогава хората не са били докрай съгласни с моите методи на работа, вероятно и аз съм имал някои претенции относно селекция или нещо друго и се стигна до раздялата ни. В никакъв случай не смятам, че не съм си свършил работата, защото за един полусезон това бе максимумът.

-Напоследък пак си актуален. Страх ли те е да се върнеш в Левски и защо не отговаряш категорично дали е възможно пак да поемеш отбора?

- От какво точно да ме е страх, хайде да си говорим по-сериозно.

-Примерно от перспективата да не станеш шампион през следващия сезон, защото ЦСКА в момента е силен отбор, а пък Литекс държи стабилно ниво. Следиш ли процесите у нас?

- Живи и здрави да са всички, дано да стават още по-силни, за да вдигнат нивото. Нека през есента и четирите български участника в Европа да влязат кой в които групи има късмет и качества да попадне, да се напълнят стадионите, хората да говорят за футбол, това го желая съвсем искрено на всички. За Левски няма нищо по-хубаво от това преките конкуренти да са силни и да са актуални. Без конкуренция няма как да се вдигне цялостно нивото на футбола ни. Пък мен нека ме е страх, това си мой проблем. Чисто спортно-технически не мога да коментирам нито Левски, нито Литекс, нито ЦСКА, защото не съм ги гледал. И това е вече няколко години. За съжаление само по коментари и анализи не мога да си изградя впечатление кой отбор колко е силен. Въпреки че от някои сериозни четива си правя някои обобщения и изводи за себе си. Говоря и в спортно-технически аспект, и организационно. Контактувам и с приятели, спортни хора, които казват, че нивото на футбола е паднало, но не вярвам чак толкова да сме слезли надолу.

-Вече си имаш оправдание за евентуален неуспех, ако се върнеш в Левски. Така ли е?

- Очаквам и такива спекулации. Вижте, изобщо не е ставало въпрос аз да ставам треньор на Левски. Тодор Батков ми се обади най-вече за да се консултира с мен за един футболист, чиито качества познавам. Нали в това няма нищо лошо? Ако му кажех "ама защо ме питате мен?", дали щеше да е по-добре? Или пък изобщо да не вдигна телефона. Преди няколко години, когато си бях вкъщи в Бургас, пак той ме покани на един мач в Сливен, да видя един французин дали си заслужава да го вземат в Левски. Без да знам доколко моето мнение е натежало, Левски взе Седрик Бардон, който бе изпробван във въпросния мач. Това е истината, сега няма никакви конкретни предложения, нито от Левски, нито от който и да е.

-Не ти ли писна далеч от родината?

- Има и такива моменти, но кажете ми кой треньор е работил през цялата си кариера близо до къщата си? Има колеги, чийто живот минава от хотел в хотел и са граждани на света. За треньорите много рядко се споменава от коя държава са. Преди да се захванат с тази работа, те са наясно, че за сметка на едно ще бъдат лишени от друго. Така че за мен няма да е фатално, ако не се върна сега в България. Да, често понякога, когато си легна, ми минават такива мисли, хваща ме носталгията, но когато на следващия ден отида на тренировка, тръпката от работата отново е в мен и ми минава.

-Какво може да те изкуши изобщо да не мислиш повече за чужбина?

- Много фактори наведнъж трябва да се случат, а не ми се вярва това да стане. Чувам, че българските клубове ще имат по-добри стадиони след няколко години. Това е много добре, защото сегашните наистина не са добри и Публиката малко или много се отдръпна и заради това. После обаче идва проблемът с липсата на хубава материална база, каквато има, да речем, в Бургас и Ловеч. Вие не знаете един треньор с какъв по-голям кеф отива на работа, ако около него има много хубави терени, на половината тренират деца, а на другите работят пръскачки. И всичко е супер организирано и подредено. На теб ти остава само да си внедряваш идеите сред футболистите. Обаче така да е навсякъде в България. Предполагам, на всеки колега му се е случвало да прави специфични тренировки преди гостуване на място, където игрището не е равно и почти няма трева. Ето тези неща ако се оправят - супер. Ако се регламентира и проблемът с телевизии, програма..., ако се изчисти и броят на участниците в А група, ако школите заработят, ако се завъртят повече пари в процеса, кой ще иска да работи в неатрактивни първенства?

-Казваш да се изчисти броят на участниците в А група. Твоята формула каква е?

- Няма печелившо доказана формула. Навсякъде е специфично. В Англия елитната група е голяма, но там цикълът е завъртян отдавна и системата работи. В Австрия и Шотландия дивизиите са с малко участници, но нещо не виждам да се вдига нивото на футбола в тези държави. Някакви отделни проблясъци само. Ако има банкови гаранции, нека са 16 отбора в нашата А група. Но като гледам, някои клубове не могат да си платят водата и тока, заплати няма с месеци, това значи обратното - трябва да се свие форматът.