Томи Костадинов е малкият любимец на "червените" фенове. Смятат го за един най-големите таланти, излизали в последно време от школата на ЦСКА - там, където тренират, на сгурия или разорани тенис кортове. "Като обичаш играта и отбора си, това няма значение", казва Костадинов. Затова феновете на ЦСКА го обичат, затова е голямата надежда. Тежка контузия го извади за близо половин година от терена. Но той пак е в играта, по-мотивиран от всякога. 20-годишният Костадинов разказа пред "7 дни спорт" как преодоля тежкия удар и какво го чака оттук нататък на Армията.
   
- Томи, завърнахте се на терена след близо половин година. Как се чувствате, най-вече психически?

- Сега съм добре, по-трудното отмина. Старая се колкото се може по-бързо да вляза във форма. Давам всичко от себе си, за да спечеля доверието на г-н Радуканов и да получа шанс за изява. Много млади играчи ги отписват при подобни контузии. Благодаря на ръководството, че ми дадоха възможност да се възстановя и отново да се боря за място в отбора. Не ме забравиха.

- Такава травма е тежък удар за 20-годишен футболист. Какво ви държеше през последните месеци?

- Откакто се помня, играя футбол, това е голямата ми мечта. Всичко е до вяра. В каквото и положение да си, ако вярваш и се бориш, рано или късно ще постигнеш каквото искаш. Така преодолях този тежък момент, сега продължавам напред, продължавам да се боря.

- Казват, че сте малкият любимец на червената публика.

- Наистина, усещам подкрепата на феновете. И естествено, това ме прави много щастлив. Но и задължава. ЦСКА има велика публика. Искам да радвам тези хора и ако мога, никога да не ги разочаровам.

- Вече сте част от първия отбор. Какво ще кажете на момчетата от набора под вас? Доста от тях играха в контролата срещу Бяла Слатина.

- В ЦСКА винаги е имало талантливи футболисти. И тази възраст не прави изключение. Видяхте онзи ден срещу Чавдар - всички се включиха добре, играха с голямо желание. Но не се чувствам в позиция да оценявам. Може би трябва да им се обърне повече внимание. Разбира се, не всички успяват да се покажат. И аз съм още в това число – имам още доста да показвам на терена, да давам на ЦСКА. Затова и не спирам да работя.

- Ако мине човек покрай сектор "А" на Армията, ще види група момчета в червено, които ритат топка на тенис корт, при това разоран. Как се тренира с желание при такива условия?

- Юношите на ЦСКА не тренират от вчера при такива условия. Явно времената са такива. Наистина е трудно. Естествено, съвсем друго е да тренираш на трева. Като обичаш обаче играта и клуба, това няма значение.

- Как гледате на конкуренцията, ще можете ли да се преборите за титулярно място?

- Безспорно е доста голяма. Аз съм един от многото халфове. Тренирам, чакам своя шанс. Играя ли добре, ще видим, може и да се справя.

- Срещу Чавдар играхте доста по-изтеглен назад в халфовата линия.

- По принцип се чувствам най-добре зад нападателя. Но мога играя и по-назад, като вътрешен халф или пък на фланга. Това зависи от треньора, където каже, там ще играя.

- Не успяхте да вземете участие в големия мач на Герена, но сигурно после сте споделили радостта със съотборниците си?

- Така е, голяма победа. Такъв мач ми е мечта. Есента бях в групата, но не играх. Контузията ми попречи и за мача на Герена. Най-важното е, че победихме. А за мен има време да изпитам тази радост.

- ЦСКА се промени през пролетта, докъде смятате, че ще стигне?

- До купата. Иска ми се да кажа и шампион, но... Реално погледнато, купата и второто място са постижимите цели.

- Кой ви помогна най-много, като дойдохте в първия отбор?

- В самото начало Тошко Янчев, той беше най-близо до мен. Иначе в момента всички ми помагат, всички се държат добре с мен.

- Какво прави Томи Костадинов, когато не е по екип?

- Нормалните неща. Излизам с приятели, забавляваме се. Нищо сензационно. А понякога и в свободното си време обличам екип. Играя футбол на малки вратички. Няма как, като те влече.

- Не се изкарвайте въздържател. Няма по-нормално от това 20-годишен човек да си поживее.

- Е, не са ме вързали. Излизам по заведения, ако това имате предвид. Но само в почивни дни. А и зависи от периода. Сега сме в разгара на сезона. Освен това е пауза и трябва да се работи, за да не се изгуби ритъм. В такъв период не излизам. Освен, разбира се, ако няма специална уговорка за целия отбор.