Вече 16 г. Масимо Морати (66 г.) е собственик на Интер. Дълги години той бе в сянката на именития си баща Анджело, който става носител на КЕШ като президент на клуба през 1964 и 1965 г. С триумфа на Интер на финала в ШЛ срещу Байерн (2:0) миналата година синьор Масимо се освободи от тази сянка. А сега, няколко месеца по-късно, на пътя му отново се изправя Байерн. Интервюто е на Оливер Биркнер от "Берлинер Моргенпост", поместено в "7 дни спорт".

- Синьор Морати, какъв е коренът на вашата династия?

- Всичко започва от баща ми Анджело, който вади късмет през 40-те години на 20-и век. Той е работил много, бил е гений. Построил рафинерия в Сицилия, после я продал и постролил нова в Сардиния - една от първите независими рафинерии в Европа. Баща ми беше вулкан от идеи. През 1955 г. той поема Интер, но повече от страст, отколкото за да печели.

- На какви ценности ви възпита баща ви?

- Да не разчитам на материалните ценности, защото истинската ценност е умът. Той е бил беден, преживял е войната. А после ми разказваше за роднина диригент, който загубил цялото си богатство покрай инфлацията. И ме предупреди: "Не гледай към това, което ти е в джоба, а към това, което имаш в главата." Това беше добър урок, който е много полезен в работата. Не трябва да разчиташ на късмета, защото бързо можеш да изгубиш всичко.

- Не е ли имало време, в което сте се бунтували срещу баща си?Били сте тийнейджър през бурните шейсет години.

- Не съм имал причини да се бунтувам. Той не ми е поставял рамки, оставяше ми пълна свобода. След смъртта му намерих писмо до него от мой учител. Вътре пишеше, че трябва да ме изпратят в интернат, защото съм отнесен и твърде много мисля за Интер. А баща ми никога не ми каза за това писмо.

- Станахте президент на Интер през 1995 г. Как се промени животът ви оттогава?

- И преди това във фирмата (сем. Морати притежава енергийната компания "Сарас") имаше достатъчно работа, много пътувах. След това направих голямата грешка да купя Интер. Не съм и подозирал, че клубът ще ме натовари така и ще стане толкова важен в живота ми. Целият медиен шум във футбола е невероятен. Вестниците непрекъснато пишат какво ще направя утре и забавното е, че повечето пъти са прави. Знаят за задачите ми повече от самия мен.

- Притесняват ли ви критиките, че в Интер играят много малко италианци?

- Наскоро ми подариха една книга от 1907 г. Там бяха цитирани членове на Милан: "Скоро ще напуснем този отбор, защото освен на национално ниво, трябва да се мисли и в международен план." Една година по-късно 43-ма бегълци от Милан основават Интер! Написаното ме шашна. Иначе аз не обичам формулировката чужденец. Пък и сега се подсилихме с италианци (Ранокия и Пацини). И вече наистина сме Интернационале, защото имаме и италианци (смее се).

- Спомняте ли си кога за пръв път отидохте на стадиона?

- Баща ми започна да ме води през 1949 г. Един от първите ми мачове бе победата с 6:5 срещу Милан, въпреки че изоставахме 1:4 след 19-ата мин. Но в съзнанието ми оттогава е останал не резултатът, а невероятната атмосфера, която бяха създали тифозите. Това беше най-впечатляващото, защото тогава нямаше телевизия и не знаех какво да очаквам.

- По-късно отборът израсна до така наречения Гранде Интер, спечелил на два пъти Купата на европейските шампиони. Тренирахте ли понякога със звездите?

- Някои идваха вкъщи, беше много интересно. Тогава беше така, контактите ставаха директно. Сега, ако искаш да преговаряш, трябва да минеш през безброй агенти.

- Мислили сте си да се откажете от Интер, след като го купихте през 1995?

- Много често, защото напрежението е голямо. Но все си казвам, че трябва да изчакам, за да видя накъде отиват нещата.

- В ранглистата на УЕФА Германия съвсем скоро ще задмине Италия. Какво е положението на Калчото в момента?

- Основният ни проблем са стадионите. В Италия хората гледат Бундеслигата - тревата по терените изглежда по-зелена, няма огради. На такива арени е много по-лесно да се контролират и съмнителните фенове. Като цяло маркетингът ни не е на нивото на Европа. И затова играчите вече предпочитат Германия пред Италия. А и в Серия А отборите са твърде много (20) - играе се прекалено често и това намалява емоциите.

- Прякорът на Интер е Лудите. Защо?

- Защото Интер винаги трябва да страда. Даже и когато има успехи. Никога няма спокойни мачове. И да водим 4:0, става 4:3! Или пък бием с гол в продължението. Интер е роден, за да страда.

- Сега пак ви се изпречва Байерн...

- Това е възможност, на която баварците много се радват. Ще ни бъде много трудно. С ръководството им сме в приятелски отношения, те са сред клубовете за пример в Европа. Много ги уважавам.