Маркош Антонио Малашиас Жуниор - Маркиньос е роден на 20 август 1982 година в Баруери, Бразилия. Кариерата си започва в бразилския "Гуакано", след което преминава в "Америка Минейро" (Бело Оризонте), бившия тим на легендата на световния футбол Тоастао. Атакуващият халф пристига в България през зимата на 2005 година и облича екипа на "Беласица" (Петрич). За отбора записва 42 мача и 17 гола, преди да бъде купен от ЦСКА. За "червените" играе вече четвърти сезон, като в 77 срещи има 16 точни попадения. Шампион и носител на суперкупата на България с ЦСКА за 2008 г. Разговорът с Маркиньос е отпреди лагера на "червените" в Гърция, където старши треньорът Милен Радуканов въведе нов ред за интервюта с играчите.

- Марко, вече си доста добре с българския. Трудно ли го научи?

- Доста. Не е от най-лесните езици на света. Но с времето натрупваш повече думи, започваш да правиш изречения. Все пак пета година съм в България и няма как да се правя на интересен, че не знам български. Ходих и на уроци, но по-голямата част научих от съотборниците си в "Беласица" и ЦСКА. И понеже знам какъв ще е следващият въпрос, първата ми дума не беше мамата, а подай. След това разбрах, че става и комбинация от тези две думи. Шегувам се, разбира се. Знам, че не знам много български, но колкото да се разбирам с всички, ми стига.

- С какво не успя да свикнеш за тези 5 години в България?

- Разбира се, че със студа. Просто става невероятен през зимата. Ние сме свикнали на по-хубаво време. Сняг за първи път видях тук, в България. Не ми е приятно и до днес. Но след като си си избрал да бъдеш професионален футболист, трябва да свикваш с всичко. Но сигурно никога няма да свикна да ми бъде студено.

- Когато ни е студено, в България пием ракия. Ти опита ли?

- Един път и повече няма да повторя. Беше още в Петрич. Както може да се очаква, на петия или шестия ден, вече бях болен след идването си в България през зимата. Тогана един приятел Асен ми направи топла ракия. Нали знаеш. Грее се. Отпил съм не повече от 10 грама и всичко ми изгори. От този момент нататък не съм пипал повече това питие. Прекалено силно ми е. Просто не става за бразилец.

- А ти какво обичаш да пиеш?

- Аз съм твърд привърженик на бирата. Понякога пия и твърд алкохол, но гледам да не прекалявам. Бирата е питието за мен.

- Има ли хубава бира в Бразилия?

- Разбира се. Това е интернационално питие. В Бразилия има местна бира, много се и внася. Общо взето, е като в България. Харесвам италианска и испанска бира, те са ми по вкуса.

- Как се отзова в България?

- Джери Перейра ме докара. Бях изкарал няколко месеца в белгийския "Серкъл Брюж". След това обаче се прибрах обратно в Бразилия. Много исках да ритам в чужбина и заради това приех предложението. Така се оказах в Петрич. След това дойде предложението от ЦСКА и се оказах в София. Общо взето, нищо интересно. Просто съдбата на един професионален футболист.

- Има ли футболна традиция в семейството ти?

- Малка. Татко е ритал навремето. Най-известен обаче е чичо ми Модесто, който дори е бил национал на Бразилия. Но това е било доста преди години. Брат ми се прехлбасва повече по компютрите, отколкото по топката. Значи има някаква футболна жилка.

- Разбраха ли в Бразилия, че президентът ви има български корени?

- Да, вече всички знаят това.

- Ти къде беше по време на церемонията за инавгурацията на Дилма Русеф?

- Как къде? На плажа, разбира се. Там посрещнах и Нова година. Това е най-хубавото място в Бразилия.

- Ти лично интересуваш ли се от политика?

- Интересувам се, доколкото ме засяга. Знам кой е президент, премиер. Но не гласувам. Ако се наложи, бих го направил. Но в момента политиката е чужда за мен. Имам приятели, които повече се интересуват. В Бразилия ме питаха как е в България.

- Свикна ли с българската кухня?

- Няма как да не свикна. Но у дома предпочитам да си готвя бразилско. Фасул, такива работи. Всички сме така от играчите, които сме в чужбина. Все ни тегли към Бразилия.

- Значи умееш да готвиш?

- Справям се. Все пак, когато си избрах да стана футболист, трябва да свиквам. Това означава да се отделиш от семейството, да се гледаш сам. В началото бе доста трудно, признавам. Похабих доста кухненска посуда. Направих и няколко пожара. Но сега се спрявям, когато остана сам. Дори колегите смятат, че готвя доста добре.

- Имаш ли любимо заведение?

- Не. В последните месеци гледам много да не излизам. Все пак сме спортисти и трябва да даваме пример на младите. Не може да се държиш като хулиган. Бурните години са зад мен. Плюс това вече съм семеен. Излизаме с отбора, но може би съм един от първите, които си тръгват. Вероятно съм станал скучен на съотборниците ми, но няма как.

- И теб обаче те гонеха с полиция.

- Имах инциденти, но те вече са забравени. Стига толкова. Сега искам да стана още по-добър футболист.

- А любима фолкпевица имаш ли?

- Не. Предпочитам друга музика. Иначе им знам имената на по-известните като Глория, Малина, Преслава. Познавам и някои от песните им. Ако ме питаш чии глас харесвам - то това е на Тони Стораро. Той има изключителни песни и много хубав глас.

- Имаш ли предпочитан стил на музика?

- Не. Аз като всеки бразилец харесвам всичко. Стига да има топлота. Дали е джаз, или рок, все едно. Стига да е хубава музиката, значи става за слушане.

- Какво най-много ти харесва в България?

- Морето. Съжалявам, че нямам повече време да отида на него, но и това ще направя. Просто така са обстоятелствата, че през лятото сме в отпуск или на лагер. И нямаме време много да обикаляме. А през зимата никой не ходи на море. Но имам планове да почивам в България някой ден. Иначе там се чувствам най-добре.

- А не си ли ходил в някой от зимните ни курорти?

- През зимата е изключено. През лятото, ако имаме лагер, може и да съм ходил. Но през зимата предпочитам да съм на топло.

- Имаш ли много приятели в България извън сънародниците ти по другите отбори?

- Разбира се. Имам доста приятели. Като не смятам съотборниците си, които също са прекрасни момчета. Имам приятели, с които обичам да излизам и да не говорим за футбол. Имам такива, с които пък постоянно говорим за футбол.

- В ЦСКА постоянно се говори за някакво разделение на българи и чужденци.

- Няма такова нещо. Разбираме се прекрасно. Момчетата са много добри. Имаме идеални отношения. Особено след идването на Милен Радуканов отборът се успокои и показахме истинския си облик.

- На теб пречат ли ти непрекъснатите слухове около трансфер?

- Не. Аз нямам проблеми да остана в ЦСКА. Не търся трансфер на всяка цена. Имам договорка с ръководството. Ако не ми се намери отбор, с голямо удоволствие ще остана в ЦСКА.

- А докъде може да стигне отборът през този сезон?

- За мен реалистично е да спечелим купата и да влезем в тройката.