Даниел Боримиров е роден на 15 януари 1970 година във Видин. Петкратен шампион на България с Левски като футболист от двата си престоя на "Герена" между близо деветте сезона в Мюнхен 1860. Бронзовият медалист от световното първенство в САЩ през 1994 година има общо 180 мача и 72 гола за Левски в "А" група и 5 попадения в 36 срещи в евротурнирите със синия екип. Част е от "приказката" с 1/4-финала за УЕФА и влизането в групите на Шампионската лига. След сезон 2006/2007 е отказан от кариерата на футболист, за да бъде повишен в спортен директор. След шампионския сезон с Емил Велев е отстранен от работа.

-Господин Боримиров, 2010 г. за вас завърши с престижен стаж в Барселона, как започна 2011-а?

- Карам треньорската школа. Отдал съм се изцяло на семейството си. И най-вече на сина ми Алекс, който от 3 години тренира в Левски.

- Кога да очакваме хората да заговорят за футболния талант Алекс Боримиров?

- Не искам да давам прибързани оценки. Всичко си зависи от него. Аз единствено мога да го подкрепям във всяко едно начинание. Да коментираме някои негови тренировки, както и го правим.

- Често влизате в конфронтации с хората в Левски, това може ли да попречи на кариерата на сина ви в клуба?

- Ние сме две различни личности. И аз не виждам защо заради мен трябва да му правят спънки на него.

- Какво видяхте в Барселона?

- Имах още едно свободно място и реших да взема един треньор от школата на Левски - Сашо Георгиев. С него имахме възможността да наблюдаваме една седмица цялата школа на Барселона плюс мъжкия и втория отбор, воден от Луис Енрике. Нямам думи да опиша разликата от нашето ниво. Професионализъм отвсякъде. Само на базата им има 9 терена - 3 изкуствени и 6 естествени. Има двама координатори, които спускат програмата на цялата школа. И същевременно наблюдават как се изпълняват задачите.

- Имахте ли контакти с Пеп Гуардиола?

- Да. Дори гледахме тактическа тренировка на Барселона. Притеснявах се, че точно на нея няма да ни допусне, но Лъчо Танев свърши много добра работа. И ни пуснаха на тактическата тренировка преди мача с Виляреал, спечелен с 3:1. Имах уникалния шанс да видя отбор от суперпрофесионалисти, които през целия тренировъчен процес не забелязах да се закачат, да викат... Всеки си беше затворил устата и беше максимално концентриран в заниманието. Имах възможността да наблюдавам в един ден и Еспаньол. Проведох дълъг разговор с треньора им Почетино.

- Кога вие се виждате като треньор?

- Тази година свършва треньорският курс. Имам идеи, но в България някои неща трудно могат да се реализират, тъй като тук не зависиш само от себе си, а от доста хора.