Преди 10 г. Томас Лафчис се оттегли от българския футбол. Дълги години бившият президент на Левски живееше със семейството си в Гърция, но заради бизнеса си вече е и по-често в България. "7 дни спорт" потърси Лафчис за интервю дни преди края на годината.

- Г-н Лафчис, изненадахте ли се от случилото се в българския футбол последната година? Да започнем с отнетия лиценз на ЦСКА.

- Свикнал съм и нищо в българския футбол не може да ме изненада. Не вярвам и да има някой много изненадан от това, което се случи. Безхаберието е голямо и навсякъде. Не е само от държавата, а и от хората, които ръководят футбола. Не мога да проумея как се допусна да се случи това с отнетия лиценз на ЦСКА. Това е срам за целия футбол, не само за клуба ЦСКА. Не биваше да се допуска. Вина имат от ЦСКА, но по-голямата вина за мен е в БФС. Ако се спазват абсолютно всички изисквания и наредби на УЕФА и ФИФА, максимум два клуба ще получат лиценз. Това какво означава, че трябва да има първенство от два участника ли? За мен случилото се е организиран сценарий. Не оневинявам ЦСКА, нито ще съм им адвокат. Всеки клуб в света мечтае да играе в групите на Шампионската лига. Затова аз бих се опитал да се защитя докрай и да съдя и БФС за случилото се. Футболът сякаш е държава в държавата. Да бъде независим, да не се съобразява с нищо и никого. Това е директивата, която се следва и изисква от УЕФА и ФИФА. Да се спазват само и единствено техните закони и разпоредби.

- Кой трябва да управлява футбола?

- За мен трябва да се ръководи от независими и успели хора, които да живеят за футбола, а не от футбола. Повечето у нас са така. Влизат в играта, за да си оправят живота покрай футбола, не да дават и помагат. Държавата също не е заинтересована от проблемите в спорта като цяло, не говоря само за футбола. Закони и сега има, но не се спазват. За един става, за друг не. На един намигаш и номерът минава, на друг не намигаш и нищо не става.

- Имате ли предпочитания кой трябва да бъде избран за президент на БФС?

- Не зная колко са кандидатурите. Ако са доволни от управлението на Боби Михайлов, той ще остане начело на БФС. Ако не, ще се търсят други алтернативи. Който и да изберат, ще си носят отговорността за избора. Всеки народ си заслужава участта. За съжаление се случва и доста неща да са нагласени или с предварителна намеса, особено на Балканите доста пъти и с политическа намеса.

- Има ли корупция във футбола?

- Скандалите са във всички страни около нас. В Гърция са с президента и част от ръководството. В Румъния има проблеми със Стяуа и националния отбор, разследва ги държавата. В Полша осъдиха над 150 човека. При нас се ограничиха с Борислав Александров и Иван Леков. Те ще операт пешкира, а през всички тези години на прехода имаше достатъчно големи скандали. Дано да се намери някой, който да разрови историите и в българския футбол, които отблъснаха страшно много хора от тази фантастична игра.

- Имате ли обяснение за случващото се в националния отбор?

- Националите просто не могат да намерят себе си. Имаме 6-7 класни играчи, но сред тях няма истински лидери. Тези състезатели са със страхотни качества, но не са изградени лидери, такива, които могат да поведат останалите. През 94 г. в отбора имаше 5-6 лидери, които можеха да поведат останалите, сега няма. Не е обидно това, защото лидерът се ражда, а не се създава. Въпреки това смятам, че имаме шансове да се класираме за участие на световното първенство. Групата ни не е толкова тежка, можеше и да е по-трудна. Вече е ясно на всички, че няма лесни и слаби отбори. Без значение дали става въпрос за Кипър, Андора, Черна гора или Лихтенщайн. Убеден съм, че може да се класираме поне втори в групата и да играем бараж. Ако там ни се падне някой от петте най-силни отбора в Европа, нещата ще са значително по трудни. А ще е жалко за това добро поколение да не постигне нещо повече.

- Нормално ли бе да се уволни Пламен Марков?

- Пламен Марков бе жертван. Той е един изключително интелигентен човек и треньор. Трудно ще намерят по-добър от него.

- Не ви ли липсва футболът сега, след като го напуснахте преди 10 г.?

- Не, въобще. А и ситуацията става все по-зле и зле. Разочарован съм от атмосферата като цяло. Гледах два мача на живо от участието на Левски в Шампионската лига, а и по други причини не съм ходил да гледам мачове. Няколко пъти се е случвало да гледам мачове на деца. Там нещата са по-истински, макар че съдии или пък родители с болни амбиции се опитват да ги провалят.

- Искате ли от децата cи да спортуват?

- Да. Да спортуваш, не е привилегия, а законово право. Срам ме е, като се сетя или видя какви бази имаме сега, какви басейни, площадки и т.н. Няма извинение за това пред никого. Преди години казах на един мой приятел, бивш финансов министър, че нефинансирането на културата и спорта от държавата води до обезличаване на нацията духовно и физически. Базата, която имаме сега, тъне в мизерия. Спортът трябва да е национална политика.