Дори и на пеленачетата стана ясно, че в българския футбол финансовата ситуация е както и в цялата държава. На чист и прост уличен език може да се каже лаконичното "нема пари".

Категорично обаче не отговарят на истината твърденията в някои спортни уебсайтове и печатни издания, че Пирин Благоевград е застрашен екзистенциално, пише официалният сайт на благоевградчани.

Не отговаря на истината и твърдението, че в клуба не са се получавали заплати от 5 месеца. Фактологията около дължимите суми също е тотално объркана, но отново за никого не е тайна, че Пирин има да получава пари по трансфери на бивши футболисти. В момента няма звено в отбора, където някой да не си дава сметка, че изходът от актуалната ситуация няма да е лесен и не предстои да се случи в близките дни. Настоящият негативизъм спрямо клуба не може да стига до такива апокалиптични размери, които да обричат тази футболна легенда на тотален колапс и край. Защото Пирин не е нито Монтана, нито Своге, нито Мездра (сравнение, което се прави с цялото уважение и респект към тези клубове, които търсеха, а и може би намериха, за момент място на футболната карта).

"Светлината в тунела", която толкова усилено се търси от колегите журналисти не идва от яснотата около финансовото благоденствие на отбора, а от съвсем друга посока. За разлика от изброените по-горе моменти футболни явление ПФК Пирин има школа. Къде с успех, къде без, треньорите от школата на клуба продължават да работят усилено с тези прословути талантливи деца, които рано или късно ще помогнат на родния си клуб. За разлика от много отбори от А ПФГ, отборите на Пирин от различните възрасти продължават да се състезават в елитните групи на България, факт и знак, който не че трябва да успокоява, но е показен и доказващ ангажираността на футболните хора в Благоевград. От друга страна, на всички трябва да е ясно, че клубът тръгна по един естествен път от своето развитие. Категорично, отборът е вече публична собственост, след като привържениците се ангажираха пряко с управлението му и така създадоха прецедент, който тепърва ще се активира и в останалите клубове в страната с оглед на ситуацията при тях. Както всяко начало и това е трудно, а и бавно асимилирано от обществеността, но рано или късно ще бъде разбрано и оценено.

При всички положения Пирин ще го има и то ще се състезава на високо ниво. Проблемите не са само в благоевградския клуб. Проблемите са на национално ниво и най-естественото нещо е да се решат на такова. На този етап БФС показва ангажираност със ситуацията, но действията липсват или са минимални, а в очакване на такива не е само ПФК Пирин. Благоевград и Пирин обаче са пионери в един естествен път на развитие на футболните клубове, факт, който със сигурност няма да остане незабелязан и оценен от футболните институции, но за това трябва търпение и любов.