Маестро Георге Хаджи завинаги има запазено място в храма на най-големите звезди на световния футбол. Феноменалният румънец, известен и като Марадона на Карпатите, днес е треньор на турския Галатасарай. Човекът, който изстреля като футболист колоса от Истанбул до Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа, сега трябва да вади от огъня кестените на провалилия се в клуба холандски спец Франк Рийкард.

Хаджи пое Галатасарай преди месец, но истерията около неговото пристигане още вдига здрав шум край Босфора. Единственият румънец сред 100-те най-велики футболисти на ФИФА е легенда за клуба и неговите десетки милиони фенове. И кадрите с неговия лик греят във всяка медия оттатък браздата при Свиленград.

Срещата ни със златното момче на румънския футбол е в 14 ч в тренировъчната база на "сараите" в Истанбул, която се охранява като секретен военен обект. Хотелска част, ресторант, лоби бар, офиси, заседателни зали... Всичко е модерно, а навсякъде персоналът поздравява любезно и е готов да отреагира при необходимост.

Апартаментът на Джика Хаджи е точно над тренировъчното игрище. Хол с диван и 3 фотьойла, огромно бюро и плазмен телевизор, маса за 8 души, плюс баня и спалня с друг монитор и разхвърляни по леглото дискове от мачове, които явно треньорът е гледал до късно през нощта. Хаджи приема екипа ни в апартамента си. Едва сме влезли, а веднага изникват двама сервитьори. Поръчваме само минерална вода, но въпреки това масата се отрупва - турско кафе, чай, плодове, сандвичи, сладки. Легендата движи с лед на дясното коляно и превръзката дава повод да пуснем шега за началото на разговора.

- Ще ви пречи ли контузията за интервюто?

- Напротив, ще отговарям бързо и стегнато, за да си легна, но няма да почивам. Трябва да гледам запис на мач на предстоящия ни съперник (идваше мач с Трабзонспор, който Галатасарай загуби с 0:2 тази неделя - б. р.). Аот 17 ч имам тренировка с футболистите, които не играха в последния двубой от първенството.

- Казват, че сте най-светкавичното назначение в турския футбол.

- Може би е така, не знам. Във всеки случай не бяха минали и 24 часа, след като ми се обадиха по телефона, и вече бях тук за подписи. Галатасарай е нещо повече от клуб за мен и сега, в трудната ситуация, само казах: "Да, идвам."

- Отборът е в необичайно тежко положение - извън тройката. Ако не успеете да го върнете на върха в класирането, ще станете съучастник за лошия сезон. Това не ви ли притеснява?

- Когато нещо ти е на сърцето, не правиш подобни сметки. Съдбата на Галатасарай е най-важна. А каквото и да стане, аз си оставам Джика Хаджи, нали? Смятам, че съм направил достатъчно за името си и за привилегията да не треперя за бъдещето.

- Най-голямата грижа за вас сега?

- Нещата в кухнята на отбора бяха за мен като черна кутия. Не знаех какво точно ме очаква. Но постепенно овладяваме с моя екип ситуацията и очаквам да тръгнем нагоре.

- Наричат ви Марадона на Карпатите. Познавате ли се лично с Марадона?

- Не за съжаление. Веднъж само се прегърнахме и си разменихме фланелките на световното през 1990 година, след като завършихме наравно с Аржентина в групата, 1:1.

- Играли сте и в Реал Мадрид, и в Барселона. Притеснявахте ли се преди първия си мач на "Камп Ноу"?

- Нямах проблеми. Аз дойдох в Барса не директно от Реал, а от италианския Бреша. Приеха ме супер. Нямах притеснения - нали Стоичков беше там. По-точно - командваше там! Две години живеехме къща до къща и бяхме неразделни. Семействата ни много се сближиха, изкарахме си просто страхотно. В края на септември с фамилията бяхме в Барселона и направихме страхотна вечер в ресторант "Баркено". Беше като в старите времена...

- Типичната десетка сякаш вече я няма в днешния футбол. На изчезване ли са футболистите от вашата порода?

- И футболът, като всичко в света, се променя, и то динамично. Типичната десетка? Големият Зидан слезе от сцената. Но там са още Тоти и Дел Пиеро, макар и вече не в класическия вид на тази роля. Същото важи и за бразилеца Кака.

- А от новите герои кого харесвате най-много?

- Всички са луди по Лео Меси. Аз като ценител на атрактивния, на атакуващия футбол, не правя изключение. Много ми допада също и Самир Насри от Арсенал, страхотен халф.

- Мнението ви за отминалото световно първенство?

- Футболът вече не е така зрелищен. Но, както ви казах, всичко в света се променя и играта не прави изключение. Испания ликува заслужено - имаше Иниеста, Шави и Виля, които съчетаваха техниката и красотата с динамиката и силата. Испания беше истински отбор в трудните моменти, имаха мъже, когато се движеха по ръба на пропастта.

- Шави или Иниеста. Кой за вас е номер едно?

- А защо не Уесли Снайдер? Защо? Фамозен играч, който заслужава признание с изявите си както за Холандия, така и за еврошампиона Интер.

- Стяуа или Галатасарай е на първо място за вас?

- Нямам отговор и едва ли някога ще имам. Това е все едно да кажеш кое от децата си обичаш повече.

- Кой е най-класният защитник, срещу когото сте играли?

- Безспорно италианецът Паоло Малдини. Да си призная, той ме е изнервял най-много на терена. Не е невероятен защитник, той е невероятен футболист.

- България, Румъния, Хърватия имаха успехи на световните първенства през 90-те години. Възможно ли е някога балкански тим от бившия социалистически блок да играе финал на мондиал?

- Не ми се иска да ви казвам, че е невъзможно. Наистина не ми се иска. Но ситуацията провокира подобен отговор. Поне в Румъния и България ситуацията е идентична, говорих със Стоичков на тази тема. Всеки разбира, всеки има идеи, всеки дава съвети. И накрая какво - нищо не се прави, работи се на парче. Няма програма за работа, няма стратегия. Парите се хвърлят само за фойерверки в клубния футбол и това е. Тъжна работа.

- Вие как реагирате на тази тенденция?

- Имам футболна академия с хиляди деца в Констанца. Това е моят отговор. Както и този на Христо. Искаме да не изоставаме от западняците, които ни бягат напред именно заради отличните си школи и правилната работа с младите таланти. По-рано растяхме с топка в краката на улицата и талантите все пак се виждаха, но сега времената са други. Улицата вече не е място за футбол и ние трябва да сме други в подхода, в работата си.

- Какво не харесвате в днешния футбол?

- Малко са вече бойците, биткаджиите. Много "ох", много "ах" и мисъл само за заплатата. По петдесет и повече души в един клуб се грижат вече за футболистите. И естествено играчите постепенно все повече и повече се изнежват, стават капризни, стават чупливи. Малко са бойците (удря с юмрук по сърцето си- б. а.). Истинските бойци намаляват за сметка на примадоните.

- Анкета ви определи като №15 сред най-великите румънци в историята на страната. Как ще го коментирате?

- Не знам и не ме интересува. Аз не живея с анкети, не живея с миналото. Аз съм в настоящето, а то днес е следното - ако печеля с Галатасарай, ще ме носят на ръце. Ако губя, ще ме прогонят с освирквания. Среден път за мен няма и никога не е имало.