Въпреки че футболът в България не върви много добре, таланти продължават да се раждат. Поредният та­къв е халфът на елит­ния италиански Киево Радослав Кирилов. Той дебютира за първия отбор на „летящите магаренца" в четвър­тък, когато се появи в 80-ата минута на мача за Купата на Италия между неговия отбор и Сасуоло, завършил 2:0. Няколко часа след двубоя Кирилов се съг­ласи да даде интервю специално за читате­лите на „Меридиан Мач". Ето какво каза талантът:

Ради, дебютира за първия от­бор на Киево в мача за Ку­пата на Италия със Сасуоло. Какви са първите ти думи след гази среща?

- Първо искам да ви благодаря, че ми се обадихте. Иначе съм невероятно щастлив, че дебютирах за пър­вия отбор на Киево.Това бе най-щастливият ден в живота ми. Аз се появих в 80-ата минута на мача, когато смених гол­майстора Москардели. Добре се включих. Имаше едно положе­ние, в което тръгнах в коридор, пуснаха ми топката, но подаване­то се оказа твърде дълго и не успях да я догоня. Озовавах се сам срещу вратаря, но за жалост не се полу­чи. Освен това треньо­рът Стефано Пиоли ни каза да се защитаваме, тъй като водехме с 2:0, както и свърши мачът.

- Скоро може да дебютираш и в Се­рия А...

- Дано. Това ми е мечтата. Всеки ден тренирам с тази ми­съл. Дано скоро да имам нова възмож­ност и пак да играя за първия отбор в офици­ален мач. По принцип целта пред Киево е да запази елитния си ста­тут. В момента обаче вървим по отличен на­чин и сме на 4-то мяс­то. Ако се спасим, се очаква треньорът ни да започне да залага на по-млади играчи. Именно заради това се надявам, че ще играя в мач от Серия А до края на сезона.

- Как се стигна до трансфера ти в Кие­во?

- В края на миналия сезон с моя бивш от­бор Римини играхме плейоф за влизане в Серия Б. За съжале­ние загубихме и Ри­мини фалира, а аз трябваше да си търся нов отбор. В този мо­мент дойде офертата от Киево и през лято­то подписах договор за 3 години. Засега иг­рая в Примаверата (б.а. - елитен юношес­ки тим) на Киево, но се надявам все по-чес­то да попадам в група­та на първия тим, как­то беше в случая срещу Сасуоло.

-Предполагам, че за Примаверата на Киево си играл сре­щу някои от грандо­вете...

- Да, срещу Интер. Бихме ги с 3:2 и аз до­ри вкарах гол.

- Навярно си спомняш, че настоя­щият ти отбор Кие­во игра срещу Левс­ки преди 4 години?

- Разбира се, че си спомням. Мачовете бяха от квалификации­те на Шампионската лига и завършиха 2:0 в София и 2:2 във Верона. Някои от моите съотборници, които тогава са играли сре­щу Левски, все още си спомнят този мач. То­ва са вратарят Сорентино, капитанът ни Серджо Пелесиер и халфът Лусиано.

-Когато си гледал тези мачове, мечтал ли си един ден да иг­раеш за Киево?

-Честно да ти кажа, не ми е минавало и през ума, че един ден ще играя в толкова се­риозен тим като Кие­во (смее се). Много се радвам, че съм част от толкова добър отбор, който се състезава в едно от най-силните първенства в света.

- Кога реши, че може да станеш фут­болист?

Още от малък играя футбол. Тренирах в Септември (Симитли), но знаете как е в Бъл­гария. Хвърлят ти една топка и ти викат: „Гони я". Реално всичко, което мога, съм го научил на улицата. Иначе мо­ите родители са от близо 10 години в Италия, където рабо­тят. Те живеят в град Ричоне, който е един от най-красивите в страната. Аз пък дой­дох на Ботуша преди 6 или 7 години. Започ­нах с футбола в отбо­ра от града, в който живеех - Ричоне. След това преминах в Римини, а от лятото съм в Киево.

- Кой е любимият ти български отбор?

- ЦСКА. От малък съм фен на „червени­те".

- Знаеш ли, че в ЦСКА играят чети­рима италианци?

- Да, знам. Ако не се лъжа, това са Акуаро, Тибони, Грило и Еспозито.

- Чувал ли си за някой от тях?

- Само за Кристиан Тибони. Той играеше във Верона - местният съперник на Киево.

- За кой чуждест­ранен отбор стискаш палци?

- Ювентус. Няма да забравя титлите и ус­пехите под ръководст­вото на Марчело Ли­пи. Освен това в Ювентус играе люби­мият ми футболист Алесандро дел Пиеро. Освен него харесвам още Христо Стоичков и Димитър Бербатов.

- Знаеш ли, че ако дебютираш в Серия А, ще се наредиш до имена като Ники Илиев, Христо Сто­ичков и Валери Бо­жинов, които са единствените бълга­ри, играли в итали­анския елит?

- Когато узнах за това, се почувствах много горд. Все пак говорим за много именити футболисти, постигнали много в своите кариери. Дано скоро дебютирам в Серия А.

- Познаваш ли се с твоя „брат по съдба” Валери Божинов?

- За съжаление не се познаваме. Иначе отлично съм запознат с неговата кариера. Освен това съм му гледал много мачове. Сега моят отбор - Ки­ево, играе с неговия, Парма. Искам той да вкара, но Киево да бие (смее се).

- В Италия има няколко млади бъл­гарски футболисти -Марио Кирев, Миха­ил Иванов... Чуваш ли се с някой от тях?

- Не. Бях и съм в отлични отношения с Антонио Михайлов, който беше в школата на Милан. Както той, така и аз, сме родени в Симитли. Антонио обаче се върна в Бъл­гария.

- Ти си част от на­ционалния отбор до 19 г. Имаш ли амби­циите един ден да иг­раеш за първия тим на България?

- Това е най-голяма­та ми мечта. Аз дори вече говорих със се­лекционера Лотар Матеус. Това се случи след една от квалифи­кациите на юношеския национален отбор. Господин Матеус, кой­то тогава изгледа ма­ча, ме разпита за по­ложението около мен.