С Лотар Матеус, треньор на националния отбор на България, разговаряха Ангел Виденов и Боян Бойчев от вестник "Труд".

- Здравейте, хер Матеус!

- Здравейте и моля да ме извините, имах важен разговор за националния отбор. Обикновено съм точен като швейцарски часовник.

- Типичен германец ли сте по отношение на точността и реда?

- За това - да. Аз съм организиран, дисциплиниран, точен. Но по отношение на емоциите съм по-скоро южноевропеец и обичам да си живея живота.

- За "добре дошъл" в неделя гледахте Миньор - ЦСКА. Какво преживяхте в Перник?

- Футболна атмосфера. Ремонтиран стадион, добър терен, инвестирано е. Това е нещо позитивно. В мача имаше много положения и голове, тъй като двата отбора изпитват сериозни проблеми в защита. Ако аз съм треньор на някой от тях, щях да бъда много недоволен.

- А това, което направиха феновете?

- Познато ми е от други страни в Източна Европа. Жалко, че заради димките трябваше да си напусна мястото и да търся къде да догледам мача. Защото бях там, за да наблюдавам футболисти за националния отбор. Но винаги има и идиоти на стадиона, които вредят на футбола.

- Кои футболисти на ЦСКА гледахте?

- Зарадвах се, че ЦСКА игра с повече българи. Няма да назова имена, нито постове, но знаете - търся по-голямо качество за националния отбор. В ЦСКА определено има футболисти, които в бъдеще могат да свършат работа. Ще посетя във Виена и мача с Рапид, един по-сериозен съперник, за да видя тези момчета и на международна сцена.

- Взехте ли решение за щаба - с какви помощници ще работите и ще има ли в отбора мениджър?

- Да, взел съм решение. Но най-напред ще го кажа на президента на БФС. Въпросът е и какво можем да променим. Ще се опитаме да реформираме някои структури във футболния съюз. Да задържим всичко, каквото ни е необходимо, и да въведем всичко ново, което ще помогне. Включително позиции, които касаят националния отбор. Това не става от днес за утре.

- Какво научихте за България и за футбола тук за този месец, който изтече, откакто подписахте договора си?

- Идвам от държава, където футболът има различен стандарт, различни позиции в обществото и в бизнеса. Националният отбор на България в последните години не е играл на нивото, на което аз го познавах. Затова е важно сега да се постави едно ново начало. Вярвам в този отбор. В Уелс, особено през второто полувреме и срещу Саудитска Арабия през първото, България игра така, както аз си представям футбола.

- Как?

- Бързо, агресивно, атлетично, компактно, самоуверено. Тези качества искам да предам на отбора, и на футболистите, които в последните години не са притежавали. Особено самоувереността. Искам България да бъде отбор със самочувствие.

- Знаете ли, че футболистите намират тренировките ви за твърде тежки?

- Всеки треньор има своята игра и знае от какво има нужда. Лично аз не мисля, че тренировките преди мача с Уелс са били много тежки. Може би са били необичайни за футболистите. Но искаме да участваме на голям турнир, а това без определена подготовка няма как да стане.Концентрирана и дисциплинирана подготовка. Това е, което се очаква да правя. И което се очаква да правят футболистите, нали?

- Не успяхте да убедите Бербатов да се върне.

- Трябва да призная, че не очаквах нещо друго. Той си беше взел решението. Познавам Бербатов отдавна. Познавам го лично, преди да стана треньор на България. Обадих му се, но нямах големи надежди, че ще успея да го върна. Жалко е за българския футбол, защото е специален играч. Но трябва да приемем решението му и затова темата за мен приключи със затварянето на телефона.

- Колко дълъг беше разговорът?

- Телефонирахме си два-три пъти, всеки разговор продължи няколко минути, пращахме си SMS-и. Беше открит, честен и приятелски разговор с уважение между двете страни.

- Ако България се класира за европейското, ще говорите ли пак с него?

- Ако играчът реши да се върне, нормално е да се очаква той да направи началния удар в мача. Казах му, че е добре дошъл. Мисля обаче, че решението му е окончателно.

- Какви цели и мечти има треньорът Матеус?

- Целта и мечтата ми е една - да се класираме с българския национален отбор на еврофиналите. Жалко, че в началото стоят два лоши резултата. Единият можеше да се очаква, защото е трудно България да победи Англия като гост. Но от загубата срещу Черна гора в София може много да ни боли накрая на квалификациите. Ще ни липсват тези точки.

- Какво е да работите за началник, на когото сте били дузпа преди 16 години? И сте я вкарали.

- Мисля, че мен повече ме боли от онзи мач през 1994 година, отколкото него. Това имате предвид, нали?

- Да, четвъртфиналът между България и Германия на световното в САЩ.

- Все пак не работя за Борислав Михайлов, а за българския футбол, който той управлява. И съм радостен, че имам толкова компетентен президент. Който обича и познава футбола. Който е изпитвал и хубавото, и лошото в играта. Който е цяла ера в националния отбор. Който е представител на една силна генерация и футболно семейство. С него може да се говори приятно дори за онзи мач.

- Като треньор чувствате ли се подценен в Германия?

- Мисля, че в Германия не са приели за истина моите качества. Навсякъде, където съм работил и съм се връщал после, съм чувал, че нещо позитивно се е случило. Като треньор съм размърдвал нещата. Дори в посредствени отбори като Унгария, където поставихме начало с млади играчи. В Германия не оценяват успехите ми така, както там, където съм работил.

- Какво ще правите, след като ви изтече договорът с БФС?

- Хора, аз току-що го подписах! Не мисля още какво ще правя, когато изтече. Започнах с добри резултати, но не с футбола, който искам да видя. Имаме да поработим много до важната квалификация срещу Швейцария.

- Христо Стоичков, който също работи в националния, предложи да се срещне с вас и да поговорите за тима.

- Радвам се от сърце, че Христо е част от нашия отбор. Той е един от най-големите футболисти в света. Познавам го лично от години. На финала на световното в ЮАР седяхме един до друг. Радваме се винаги когато се видим. Ще бъде хубаво да общувам с него и с други играчи, които са допринесли толкова много. Щом такава личност ми предлага съдействие и търси разговор, да сподели мнение, чест е за мен!

- Какво хората не знаят за треньора и човека Матеус?

- Като треньор съм такъв, какъвто бях като играч. Гладен за успехи, за резултати. Работя от сутрин до мрак, професионално. Мисля за футбол през цялото време. Футболистът може да си позволи да мисли и за друго, треньорът - не. Човекът Матеус никога няма да бъде познаван, защото не го разкривам. Аз съм честен, коректен, отворен, отговорен. Чувам чуждото мнение, много приятелски съм настроен.

- В България ли ще живеете?

- Сега съм тук със съпругата си. Разглеждаме жилища. Опитваме се да бъдем в България толкова често, колкото е възможно. Ще ходя по много мачове. И ще се опитаме да си намерим такова жилище, в което да се чувстваме уютно.

- Как намирате живота в София?

- Не мога още да кажа, че се чувствам у дома. Не познавам този град. Толкова неща са ми чужди, но се опитвам да ги опозная, като общувам с хората.

- Езикът?

- От една година работа в Сърбия разбирам горе-долу за какво се говори тук. Ако разбирах всичко, щях да съм в ЦРУ.

- Шофирахте ли в София?

- Още не. Но мисля да карам аз до Ловеч (б. р., за Литекс - Левски 2:1).

- Как на 49 години сте в перфектна форма. Тренировки, диети?

- Никога не съм правил диета в живота си. Не съм се отказвал от ядене или пиене. Обичам живота, наслаждавам му се. Опитвам се да спортувам, но не всеки ден. Играя футбол, ходя на фитнес, тичам. Нямам план, правя каквото ми се прави, за да съм във форма и да играя благотворителни мачове за добри каузи.

- Между другото чухте ли се с капитана Стилиян Петров, който е контузен?

- Още не. И то умишлено. Бил съм футболист, знам как се чувства той сега. Затова искам да го оставя малко на спокойствие. Ще му се обадя в следващите дни. Той е един от най-важните ми играчи, обича футбола, гордо играе за България. Надявам се, че ще се върне след контузията във формата, в която се представи срещу Уелс.

- Коя страна ще вземете във вечния спор - Пеле или Марадона е най-добрият футболист?

- Не могат да се сравняват играчи от различни епохи. В моето време Марадона беше най-добрият, категорично. Имаше и други - Рийкард, Гулит, Ван Бастен, Линекер, Стоичков, Фьолер, Клинсман, Бутрагеньо... Играл съм срещу всички. Но никой не е от класата на Марадона. Ако се гледа генерално кой какво е направил за футбола и какви успехи е постигнал, над Марадона са двама - Бекенбауер и Пеле. И те са световни шампиони, Пеле дори три пъти, а Бекенбауер - и като футболист, и като треньор. Така че моята тройка е Пеле, Бекенбауер, Марадона. И след това е може би Кройф, но той не е ставал световен шампион.

- И след това Матеус?

- Не мога сам да се класирам... Имам големи успехи, но въпреки това не мисля, че мястото ми е точно след тези, които изброих.

- Възприемат ви не само като футболна, но и като светска звезда. Кажете коя е най-добрата манекенка, най-добрата певица, най-добрата актриса...

- Имам си жена. И тя е така или иначе най-добрата за мен. Разбира се, има много красиви жени по света, но за мен коя е най-добрата певица или актриса не ме интересува. Интересува ме какво ще направя в България с националния отбор.

Очаквайте в четвъртък втората част на интервюто