Нападателят на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов даде обширно интервю за официалния сайт на тима след победата над Ливърпул, което бе публикувано днес, а в него българинът говори за целите си през новия сезон, хеттрика срещу "червените" и силната връзка със съотборниците си.

- Димитър, какво е чувството да напишеш своята малка част от историята на Манчестър Юнайтед?

- Преди мача с Ливърпул не знаех, че от толкова дълго време играч на Юнайтед не им е вкарвал хеттрик. Но след това видях, че никой не го е правил в последите 64 години и се почувствах горд. Не всеки ден вкарваш три гола срещу отбори като Ливърпул. Най-важното нещо бе, че спечелихме. Ако мачът бе завършил 2:2 и бях вкарал два гола, нямаше да съм доволен. Беше страхотна среща и се надявам, че всички са се забавлявали.

- Всичко още говорят за удивителният ти удар над глава. Как изглеждаше той от твоята гледна точка?

- Аз бях в наказателното поле и видях, че идва центрирането на Нани. Уейн Рууни бе пред мен и тръгваше към топката, но аз му изкрещях да я остави. Мисля, че ме чу - след това в съблекалнята ми каза, че наистина ме е разбрал и затова е оставил топката в последния момент. Видях топката да пада и нямаше друг начин да я овладея освен с бедрото си и просто се опитах да направя нещо различно. В такива ситуации няма много време да мислиш. Първото нещо, което ми мина през ума, бе да поема топката с бедро и да отправя удар над глава. Дори когато го направих, не знаех дали топката е в мрежата. Бях на земята, обръщайки се, а след това чух как публиката крещи. След това разбрах, че се е случило нещо специално. Насладихме се на третия гол срещу Ливърпул, не само защото спечелихме, но и защото бе класически гол на централен нападател.

- Колко важно е физическото присъствие в играта ти?

Не се смятам за класически централен нападател. Опитвам се да нося нещо различно в играта. Осланям се на докосването и техниката си повече, отколкото на скока ми и играта ми с лакти. Очевидно има моменти, когато трябва да решиш дали да разчиташ на техниката или да играеш по-здраво и да се опиташ да вкараш гол. Третият гол срещу Ливърпул също бе красив за мен - дойде след центриране и имах само секунда да мисля какво ще направи защитника и как да го надхитря. Скочих секунда преди Карагър, за да го изпреваря и успях. Трябва да си бърз. Просто е. Изглежда трудно, но не чак толкова.

- Изнервя ли те, че ти, и другите нападатели, сте ценени по головете, които вкарвате, а не заради цялостния си принос към играта?

- Не може да се ядосвам. Всеки мисли, че разбира от футбол. Хората в целия свят мислят, че са експерти. Но за мен добър играч, завършен играч, не е само този, който вкарва голове. Става дума за поглед, за докосване, за вземане на решения. Познавам много нападатели, които вкарват много попадения, но нямат техниката, която бих искал да видя. Винаги обичам футболисти, които контролират топката, мислят два-три хода напред - играчи като Шави и Зидан. Или като Меси, който не е типичен централен нападател. Той е повече халф, който вкарва много голове. За нападателите, прави сте, хората оценяват головете, но за мен има нещо повече.

- Значи за теб в еднакво важно, както да отбелязваш, така и да се наслаждаваш на футбола си?

- Да, това е целта ми. Трябва да знаете кога да забавите темпото, кога да го забързате. Зидан бе велик в това. Той знаеше какво може да направи с докосването си, а когато играч е сигурен в себе си, може да направи велики неща. Знам какво мога и се опитвам да го правя. Опитвам да го правя на тренировка и когато видите головете, които играч, вкарва в мач, понякога той вече е вкарал същите голове на тренировка. Опитваш се да преместиш уменията си на тренировка на терена.

- Правиш така, че футболът да изглежда доста лесен, някои хора смятам, че не работиш толкова здраво. Но тези умения имат нужда от практика, нали?

- Да, разбира се! Но всичко започва, когато си момче. Помня когато бях малък, как ритах топката нагоре, може би по 1000 пъти на ден и после се опитвах да я спра с крака си. Мисля, че заради това имам толкова добра техника. Така, че аз знаех как да контролирам топката и къде да погледна, но когато станеш професионален играч доразвиваш тези умения. Имаш нужда от практикуване и единственото място е тренировъчното игрище. Или вкъщи, ако имаш голяма къща (смее се). От друга страна, има мачове, където се замисляш \'Какво, ако направя това? Не съм го пробвал досега, но мога да го направя сега\'. Като втория гол срещу Ливърпул, казах си \'Никога не се знае\'. Вече почувствах, че в този мач мога да вкарам, дори ако стрелям от центъра. Честно, има такива мачове, в които чувстваш, че всичко работи за теб и се смяташ за могъщ.

- Това ниво на увереност трябва да е високо. Но какво става, когато не си в добра форма?

- Трябва да останеш силен. Трябва да вярваш в себе си и да знаеш какво да правиш. Ще има периоди, в които няма да се чувстваш толкова добре, но ти имаш съотборниците си и мениджъра, който винаги е зад теб.

- Връзката ти със съотборниците ти изглежда много силна, ако може да се съди по радостта след головете ти срещу Ливърпул. Чувстваш ли се у дома в Юнайтед?

- Наистина се чувствам у дома. И знам какво имате предвид под радост след головете. Гледах повторенията и видях, че всички са доволни от мен, така че това ме зарадва много. Показва, че съотборниците ми ме приемат като един от тях. Понякога виждаме нападател, който вкарва много голове и никой не отива да празнува с него, но това наистина ме накара да се усмихвам, докато гледах мача вкъщи.

- Обмисляш ли отново да се върнеш в халфовата линия? Имаш уменията за това...

- Опитвам да играя в защита на тренировка! Но всички ми крещят \'Отивай напред, отивай напред\'. Но на мен ми харесва. Никога не се знае. Много хора започват като нападатели и се местят в халфовата линия. Моят баща бе нападател, а после стана защитник. Може би ще се наслаждавам да играя в халфовата линия, когато стана на 37 години (имитира ходене с бастун).

- Самият ти си баща вече - как това промени живота ти?

- Можете ли да повярвате? Вече има две деца вкъщи - аз и дъщеря ми Деа. Все още се уча. Понякога не знам какво правя, но поне опитвам. Прекарвам си страхотно. Плаченето малко изнервя, но всички сме били така. Не се оплаквам. Стига да останем здраво семейство, ще бъда доволен.

- Занимаваш се с много благотворителност, свързана с деца в България. Как се захвана с това?

- Основах фондация на мое име и работим сериозно в България. Тук има много известни лица, така че аз не им трябвам. Но България е малка страна и се опитвам да използвам името си, за да помогна. Особено талантливите деца - деца със специални таланти, защото имаме достатъчно фондации за болни деца, но аз се опитвам да се фокусирам върху талантливите, защото никой в България не се опитва да им помогне да успеят. Знам колко много хора ми помагаха да стигна до мястото, на което съм. Няма значение дали е спорт, физика или актьорско майсторство, опитвам се да им помагам.

- Гледайки напред, какви са целите пред теб до края на сезона?

- Първата ми цел е да се опазя от контузии. Мисля, че това е най-важната цел за всеки. Така, че работя здраво на сесиите за предпазване от контузии с треньорите. А после мисля какво искам да направя през сезона. Очевидно, искам да спечеля всичко, но не е лесно. Мисля как да помогна на тима, да вкарвам голове, да правя асистенции, доколкото е възможно.

- Накрая, всички обичаме уменията ти на терена, но кажи ни нещо, в което си слаб?

- (Смее се). Ха! Тенис! И голф! Изглежда всеки покрай мен обича голфа, но аз? Аз стоя надалеч. Не мога да ударя топката. Ужасен съм!