Германската легенда Франц Бекенбауер даде интервю за в. "Билд", поместено в "24 часа", по повод днешния си 65-и рожден ден.

- Г-н Бекенбауер, ставате на 65 г. Каква пенсия ще вземате?

- Никаква! Никога не съм внасял пари в пенсионна каса. Още когато бях футболист, човек можеше да се освободи от това. Направих го и сега нищо не ми се полага.

- Чувствате ли се като пенсионер?

- Глупости! Преди 65-годишните мъже бяха с дебели кореми. Това обаче тотално се промени. Тук и там вече прискърцва по нещо, но не се чувствам по-различно от времето, когато бях на 50 или 60. Никога не съм имал проблеми с кръглите годишнини. Е, наистина влакът може да позабави малко темпото. За съжаление обаче той не го прави.

- Каква е тайната за физическата ви форма?

- Заради коленете не ритам футбол от вече над 20 години. Играя голф и си дърпам сам количката със стиковете. Разхождам се из планините, а когато съм вкъщи, правя всеки ден водна гимнастика. Действа ми добре.

-Мислите ли за смъртта?

- Разбира се, и то всекидневно. Няма как да е иначе. Не се страхувам обаче от смъртта. Това чувство е останало някъде в миналото ми.

- Молите ли се?

- Да, също всеки ден. Не се моля обаче за нищо. Молитвите ми са благодарствени. Едва ли са много хората с такъв изпълнен със събития живот като моя, и то вече 45 г. При това положение трябва да си благодарен.

- Значи нямате съмнения, че Бог наистина съществува?

- Някой ден ще знаем дали е така. Нямам представа дали двамата с него ще се срещнем отново в отвъдното, но всичко случващо се не може да е случайно. Вярвам, че една сила ни насочва. Идваме от някъде от безкрайната Вселена и там ще се върнат душите ни. Затова вярвам в ангела пазител. Аз дори имам няколко, чувствам го. Иначе животът ми нямаше да премине така позитивно.

- Какво бихте направили по друг начин, ако можеше да се върнете назад в живота си?

- Нищо! Въпреки всичките сълзи, които разделите водят със себе си. Днес имам много добри отношения с всички жени, с които съм бил заедно. Това е много важно за мен. Нищо не мразя повече от караниците.

- Значи дивият в миналото Кайзер е станал по-спокоен сега?

- Разбира се, и това е добре. Преди животът ми може би бе по-вълнуващ, но сега е по-интензивен. За това трябва да благодаря на двете си малки деца. Жоел е на 10 г., а Франческа - на 6. Децата са много богат дар.

- На какви ценности се опитвате да ги научите?

- Преди всичко на уважение към другите хора. Да си приветлив и приятелски настроен, не ти струва нищо. А тогава и другите се отнасят по същия начин с теб.

- Това ли е тайната, за да принадлежите от 45 г. към едни от най-обичаните и най-признати германци?

- Може би. При всички случаи аз нямам врагове,наистина ми е трудно да се сетя за такива. И това се дължи най-вероятно, че при първа среща се държа с всички хора позитивно.

- Искате ли да промените нещо за 65-годишнината си?

- Имам желание да разчистя малко живота си. От 45 г. около мен постоянно се въртят хора и всеки иска нещо, а аз толкова трудно казвам не. Дойде времето малко да подредя задълженията си. Бих искал да имам повече време за семейството си, както и да се грижа повече за фондацията си. През годините успях да събера за нея почти 20 милиона евро. С тези пари подкрепяме хора с увреждания и нуждаещи се.

- Какви цели имате още в живота си?

- Никакви! Какви цели трябва още да имам? Преживях всичко, няма какво още. Франческа ще тръгне другата седмица на училище. Знаете ли какво вълнение цари вкъщи. Такова нещо е много по-важно от всеки футболен мач или заседание. Щастлив съм и се надявам, че това ще продължи още дълго.

- Издайте ни тогава, моля, вашата формула за щастие.

- Няма такава. Щастието не долита отнякъде през прозореца. Трябват ти усърдие и воля за постоянство. Човек трябва да си отработи щастието.