В Чили посрещнаха футболистите си на червен килим с почести, въпреки че отпаднаха. Все пак паднаха на осминафинал, и то от Бразилия. В Италия запалянковците нападнали треньора Марчело Липи в заведение и го псували пред приятелите му, докато станал и напуснал. Във Франция унижението от отпадането беше още по-голямо. Парламентът привика националния треньор Реймон Доменек да дава обяснения. Президентът Саркози пък извика Тиери Анри. Доменек говори на закрито заседание, с риск ФИФА да накаже Франция, защото не допуска намеса на държавата във футбола. Но френският законодател е загрижен за престижа на страната след срамното представяне.

Загубите са национален въпрос.

Колко странно се получава: във футбола винаги ще има победени. Нима държавите трябва законодателно да решават въпросите за победи и загуби? Възможен ли е модел всички да побеждават, за да няма унизени нации?

Моделът "нация-държава" в спорта нещо скърца.

Все пак - в случая с Франция в отбора имаше големи скандали. За законодателите такава международна излагация е недопустима. Но не е само Франция. Двама английски депутати внесоха в парламента писмено предложение за правителствено разследване на причините за отпадането от световното първенство. Но има риск - ако го направят, ФИФА може да извади националния отбор на Англия за неопределен срок от всички състезания. От ФИФА предупредиха и Франция. Получава се така, че една международна футболна организация е по-силна от правителства, има по-голямо влияние и власт над хората от всички нации.

ФИФА е организация жандарм. Това е диктатура, която няма равна - без граници, без държави. Днес фюрерът се казва Йозеф Блатер. Диктатура без граници над няколко милиарда души.