След разразилия се скандал с капитана на националния отбор Димитър Бербатов, неговият мениджър даде обширно интервю публикувано в сайта на агенцията му. В него Емил Данчев се опита да внесе яснота около ситуацията с играча на Манчестър Юнайтед. Играчът бе заменен в 30-та минута на срещата със Сърбия, след като получи разтежение, а националната ни гарнитура загуби с катастрофалното 1:6 от домакините. Ето и пълния текст на интервюто:

- Г-н Данчев, след като вчера реагирахте доста остро по отношение на коментара по телевизията, днес, след като всички сме преспали, как бихте коментирали вчерашния мач изобщо, като представяне на българския национален отбор по футбол и проблемите и Димитър Бербатов?

- Благодаря Ви за въпроса. Искам да подчертая, че тук става въпрос за принципи, и колкото и дни да преспивам, аз няма да променя моята позиция. Проблемите се създават от хората и аз не мога да се съглася, че проблемът на българския национален отбор и българския футбол се казва Димитър Бербатов. Събитията не следва да се виждат от контекста на ситуацията. Не мога да се съглася, че 25-та минута на мача вчера беше моментът да се прави анализ от такъв характер за цялостното му представяне, както и представянето на останалите футболисти в този мач. Естествено, логично и задължително е те да бъдат критикувани за това което направиха вчера или по-точно, за това което не направиха. Но да се стоварва всичко на гърба на един от тях, бил той Димитър Бербатов - с това не мога да се съглася. Но има и нещо по-важно. Не е редно чрез националната медия да се правят внушения от рода, че един футболист и то Капитана на отбора, е играл симулативно, посъветван за това от Клуба си. Най-малко е несериозно и безотговорно, още повече това да се прави преди да е получена официалната информация за това, дали той наистина е получил контузия. Та това е национален ефир. Това е медията, която в най-голяма степен сформира общественото мнение. И следва веднага прословутият български принцип - "Иди доказвай, че нямаш сестра". Една такава теза е неуважение в голяма степен и към Клуба, в който Митко играе, и не знам как биха реагирали ако този коментар стигне до тях. Далеч съм от мисълта да оправдавам чисто в спортно-технически план това което показах  футболистите по време на вчерашния мач, а това не е моя работа.
Естествено всеки има право на мнение и право да го изразява, но това дали Митко трябва да бъде викан, или не, в Националния отбор е от компетенцията на спортнотехническото и административно ръководство на БФС, а не от хората, които коментират съответните мачове.

- Вие сте завършил семестриално журналистика. Смятате ли, че се обслужват интереси в спортната журналистика и изобщо можем ли да говорим за свободна такава в България?

- Има една стара истина, която гласи "Безплатен обяд няма". В България за радост има свобода на печата и словото не само за журналистическата гилдия, но и за обикновените хора. Друг е въпросът дали обществото е подготвено за това нещо. Това изисква много време.

- Вчера Борислав Михайлов каза, че футболистите трябва да бъдат обвинявани за провала, а не ръководството. Днес сутринта Йордан Лечков изрази същото мнение и добави, че нищо чак толкова голямо не е станало. Какво е вашето мнение?

- Не съм аз този, който трябва да коментира думите на Президента на БФС. Това е Ваша работа. Напълно съм съгласен с него обаче, че на терена играят футболистите, а не спортно-техническото или административно ръководство.

- Не смятате ли, че Националният ни отбор се намира в някаква криза? Всеки мач играем все по-зле и по-зле, макар че Боби Михайлов каза, че сме нямали загуба 9 мача поред?

- Аз не съм привърженик на думата "криза". Националният ни отбор е такъв, какъвто е и може би един от проблемите е, че нашите очаквания са доста по-големи от реалностите. Колкото и да е банално, още древните са казали, че "никой не може да надскочи сянката си".

- Банален въпрос, но все пак виждате ли някакъв начин за излизане от кризата?

- Аз не искам да навлизам в сферата на действие на ръководството на Футболния съюз, но корените на това, което Вие наричате криза са много дълбоки и са далеч назад в последните 10-15 години. Футболът не е изолирано явление. Той е функция на цялостното икономическо и обществено-политическо състояние на държавата. А нашата държава продължава да бъде в криза. Спирам дотук, защото не бих искал да навлизам в политиката.

- Да се върнем малко и към българския клубен футбол. Ако сравните времето когато бяхме изпълнителен директор на ЦСКА през 1993 година със сегашното, не смятате ли, че българският футбол изостана повече като качество, отколкото преди или пък се разви, но изостана от развитието на останалите държави?

- Безспорно е така. Та през последните 10-15 години ние нямаме почти никакъв регистиран успех, както на клубно, така и на национално ниво във всички възрастови групи. Определено изоставаме в развитието и вината за това не носи само едно или друго поколение футболисти. Причините са комплексни и много дълбоки.

- Как се аклиматизира Митко Бербатов в Манчестър, който е доста по-скучен град от Лондон?

- Митко няма никакви проблеми с адаптацията където и да е. Както и самият той каза, на него му е напълно достатъчно да играе там, където се чувства щастлив, (а в Манчестър Юнайтед той наистина се чувства щастлив) и да има една палатка, където да спи, и едни телевизор. Въпрос на характер.

- Посещавате ли други спортни събития освен футболни мачове и има ли игра, която да ви завладява повече от футбола, макар че сте били и известно време футболист? Интересувате се вероятно и от волейбол.

- Когато имам свободно време с удоволствие посещавам волейболни или баскетболни мачове. Не съм забравил, че 5 години бях президент на волейболния клуб ЦСКА. Гледам с удоволствие тенис, Формула 1.

- Пътувате много често. Не ви ли омръзна България вече?

Пътуването е част от професията ми. Но камъкът си тежи на мястото. Аз си обичам Родината и не бих я сменил с никоя друга. Колкото и банално да звучи това. Нямам намерение да се променям.

- Замисляли ли сте се къде бихте искали да живеете, когато дойде време да изкарате спокойно следващите си години от живота?

- Да бъдем живи и здрави! Аз смятам да поработя още някоя и друга година и след това да се оттегля в почивка - без мобилни телефони, без интернет и сайтове, без телевизия - без пътувания. Най-лошото обаче е, че знам, че това е невъзможно.