Светът от днес е футбол, колкото и шаблонно да звучи. Нашият събеседник обаче никога не е бил шаблонен, затова цяла България го обича. Кой, ако не Димитър Пенев може да коментира най-добре световното първенство. Все пак е участник на три Мондиала като играч, а всички помнят шампионата от 1994 г., когато Стратега от Мировяне изведе трикольорите до четвърто място. Подвиг, който едва ли някога ще се повтори.

- Г-н Пенев, къде ще гледате световното по футбол?

- Как къде! В България.

- В каква компания?

- Приятели. Само че да разбират от футбол, иначе почват едни разнопосочни реплики. Събираме се приятели, предимно бивши спортисти - пилотите Топлодолски и Жоро Пенчев, Иван - бащата на Димитър Бербатов, съотборници от ЦСКА. Има заведение в квартала близо до дома ми в "Изток". Събираме се там. Ще отскачам и до къщата в Мировяне, въобще, където се случи. Има ли приятели, ама истински, нещата вървят.

- Да не би да ходите в "Монтерей", помня, дори ви нарочиха като част от едноименния кръг?

- И мен, и Мишо Касабов (вицепрезидентът на БФС). Друго заведение е, а в "Монтерей" сигурно от година-две не съм минавал.

- Българинът обича да гледа мачове на ракия и салата, как е при вас?

- Ракия няма да има, защото Бойко забрани казаните (смее се). Ами кой каквото обича, нека пазарува в магазина. Ето, аз сега спирам в Горубляне пред месарска фирма. Ще питам шефа как се казва. Опушили са ми 5 заека. И да знаете, не ги купувам, сам съм ги отгледал. Ще са идеално мезе за мачовете на световното.

- По традиция на големи първенства се връзват доста басове, как е при вас?

- Басове връзвам за емоцията, защото иначе някои хора не ги изпълняват. За печелене си има тото.

- Кой ще е шампион?

- Аз виждам финал между Испания и Бразилия. И моите симпатии са към тези отбори. Не е започнало първенството, за да правим конкретна прогноза. Ще се намесят и други. Като видим резултатите в групите, може да се каже по-точно.

- Кой тим ви впечатли в контролите?

- Испания. Биха Полша с много - 6:0.

- Вие постигнахте най-големия успех на световно в историята на България. Какво е важно да се направи преди едно първенство, за да се стигне далеч?

- Първо, има си държави, които искат винаги да са шампиони. Ето, една Италия има огромен стимул - да стигне Бразилия по титли, като ги направи пет. Ще ми се да идат на финал, имам симпатии и към тях. Англия също има стимул най-после да направи нещо сериозно. Холандците ще искат най-после титла. Въобще, много са фаворитите. Останалото е въпрос на шанс и разбирателство вътре в отбора. Специалистите ще следят мачовете, ще правят анализи. Големите отбори знаят как да разпределят силите. Играчите им идват от тежки първенства. Винаги има рискове от контузии.

- На тежките клубни първенства ли се дължат контузиите в последните дни, заради които куп звезди отпаднаха от световното?

- Ами то контузиите стават точно когато се пазиш. Отпускаш се, караш по-леко и се случва. Това е много тежък форум след изнурителни първенства. Трябва повече енергия, равностойни играчи и добър колектив. После идва треньорът. И накрая - да вкараш гол (смее се).

- Кои ще са изненадите в ЮАР?

- Изненади ще има, това е сигурно. Малки отбори ще пробият, някои от големите ще се провалят. Пак казвам, нека започнат поне мачовете в групите, преди да прогнозираме.

- С кой от треньорите на финалистите сте приятел?

- Много са, все пак това са десетки години във футбола. Разминавали сме се и като играчи, и като треньори. Все пак само преди 15-16 години бяхме на световно и европейско, после пак се класирахме на световно. Е, като печелим, ние, българите, бързаме сами да развалим работата. Така стана с мен. Но не само в спорта, и в други сфери е същото.

- В момента тече голяма дискусия - "за" и "против" свободния режим на световното, вашето мнение?

-  Треньорът носи отговорност заедно с шефа на футболната федерация и лекаря на отбора. Само че трябва да е ясно преди шампионата, да има единство, а не после да стават проблеми. А и друго - някой може ли да обясни какво е свободен режим!?

- Басейни, срещи със съпругите, както беше при вас през 1994 г. Дори наскоро бразилците го припомниха?

- Ще се върна към 1970 г., когато участвахме на световното в Мексико. Тогава бяхме събрани, хайде, не 40, но поне 30 отлични играчи. Наложиха ни пълен режим. Сигурно бяхме единственият отбор в Мексико, който нямаше право да си топне и глезените в басейна. И какво стана! Три загуби. Когато през 1994 г. Бекенбауер дойде да ни види 3 дни преди мача с Германия и завари момчетата на басейна, ми каза точно това: "Атмосферата при вас е много по-добра, при нас нещо не е както трябва". Помня, в България също пуснаха доста снимки от басейна. Даже цяла брошурка бяха направили, чак в Америка ни я донесоха. Пак казвам, решение на федерацията, треньора, лекаря. Няма какво да се крием особено в днешно време, когато информацията тече по всяко време на денонощието. Ами да се върна на големия отбор на Аякс, на "кончетата" на Кройф. Самият Кройф пушеше по 5 кутии цигари на ден. Всеки си носи отговорност. Знае какво гони, каква кариера прави, дълголетие ли иска. Хората тези работи не ги гледат, помнят само успехите. Пропуснат ли някое първенство, гледат напред. Е, лошото е, че при нас пропуснахме много.

- Вярно е, не използвахме инерцията от 1994 г. Това ли имахте предвид с думите, че ние, българите, сами си разваляме работата?

- Да, но преди поне имаше дувари. Сега всичко е разградено и директно се обезкостяваме един друг. Трябва да се замислим малко, и ние във футбола, и останалите. Как да се организираме и да вървим напред, а не само да плачем на държавата.

- Т.е. на мнение сте, че държавата има по-важни неща в тази криза?

- Не е криза. В Европа положението вече се подобрява. Чудна работа. Преди години уж не бяхме в Европа, а държавата ни беше по средата. И като футбол, и като всичко останало. Даже на Балканите първи бяхме. Сега уж сме в Европа, а паднахме под средата. Ако дойде полско наводнение, трябва да търсим кораби да се спасяваме. Аз затова говоря за обединение. А някои го изкараха, че ще обединявам Левски и ЦСКА. Глупости! И не говоря за футбола. Ето, държавните хора също трябва да са обединени. Бойко Борисов и Георги Първанов уж гледат в една посока, но често се разминават.

- Между другото, познавате отлично и премиера, и президента, може да дадете мнение за тях?

- Мога само в моята област. Спортни хора са, много са помагали. Ще помагат на спорта и за в бъдеще.

- Да се върнем на световното, ще гледа ли толкова запалено българинът мачовете, след като нашите национали не са в ЮАР?

- Ще гледа, как няма да гледа! Пишете хубаво, за да се пълнят заведенията, да има оборот и да живне малко икономиката. Ето, управителите вече пазаруват с торбите. Сигурно е, първата седмица ще е пълно. Ама ако вие, журналистите, не дръпнете 30% назад, през втората седмица няма кой да стъпи по заведенията (смее се). Иначе човек става в 8, чете ви и се отказва да гледа. Остава в махалата да пие по едно.

- Последно, ставате ли почетен президент на ЦСКА, обещано ви е да се случи за рождения ви ден - 12 юли?

- До 30 юни се водя треньор. После трябва да стана почетен президент. Така сме говорили, освен ако някой не добие други симпатии.