Животът на големите футболисти след прекратяването на кариерата им е изпълнен с постоянни обществени прояви, награждавания, церемонии, признание и голям медиен интерес. Легендите на световния футбол често рискуват имиджа си, като поемат селекцията на националните си отбори. В историята и настоящето на най-великата игра има няколко контрастиращи примери за успех и провал на големите футболисти, поели отборите на своите страни.

Най-пресният случай е този на Диего Армандо Марадона, който стана селекционер на Аржентина. Като футболист той е световен шампион от финалите в Мексико през 1986 година. Марадона се радва на изумителна популярност в целия свят, но дали тя ще оцелее след като вече е наставник на "гаучосите"? "Не бих застанал на този пост, ако бях уплашен за бъдещето си. Ще беда страхливец, ако не поема отговорността и не направя всичко възможно Аржентина да побеждава", заяви Дон Диего след назначаването си.

Успехи

Друга легенда на световния футбол - Франц Бекенбауер, който е един от най-добрите играчи на своето време, става селекционер на Германия, като успява да се изкачи на световния връх и като футболист, и като наставник. "Да си селекционер на националния отбор на страната си е една от най-трудните задачи във футбола", заявява Бекенбауер, а от германските селекционери след това в различна степен до неговите успехи успяват да се доближат Берти Фогс, Руди Фьолер и Юрген Клинсман.

Първият човек, който успява да спечели Световното първенство по футбол, като играч и като треньор е Марио Загало. Два пъти той е носител на златните медали като футболист и веднъж като селекционер на "селесао". Загало вдига световната купа през 1958 и през 1962 година като играч в състава на Бразилия. Той става световен шампион и като наставник на "кариоките" на Мондиал 1970.

Бившият френски полузащитник Мишел Платини също е бил селекционер на националния отбор на страната си, като постижението му е класиране на Европейското първенство през 1992 година в Швеция, където "петлите" отпадат в груповата фаза. В момента Мишел Платини е президент на европейската футболна централа УЕФА.


Неуспехи

Христо Стоичков е най-добрият български футболист за всички времена. Той е постигнал повече от всеки друг българин на клубно и национално ниво. Камата бе начело на селекцията на България три години, като под негово ръководство "трикольорите" не успяха да се класират на Мондиал 2006 в Германия. Според Стоичков себераздаването както на треньорския щаб, така и на всички футболисти в отбора е единствения път към успеха.

Румънската футболна легенда Георги Хаджи, който като играч има отбелязани 35 гола в 125 срещи на Румъния и е личен приятел с Христо Стоичков, също не успява като селекционер на северната ни съседка. Хаджи води отбора за период от 6 месеца, но не успява да класира тима за финалите на Мондиал 2002 в Япония и Южна Корея.


Списъкът продължава с легендарния нападател на Милан и Холандия Марко ван Бастен. Гениалните изпълнения на холандеца за италианския гранд и за "лалетата" не му помагат особено като селекционер на националния отбор. Холандия напуска световното първенство в Германия през 2006 година в осминафиналната фаза, след загуба от Португалия с 0:1. Като основен виновник е посочен селекционерът Марко ван Бастен, който по това време е в сериозен конфликт с Рууд ван Нистелрой и голмайсторът е оставен на скамейката за важната среща.

Фактите показват, че много от легендите на световния футбол имат куража да приемат трудната задача да станат селекционери на националните си отбори - макар резултатите, които постигат да са различни. Смелостта е налице, но дали Диего Марадона ще постигне успехи като наставник на Аржентина или ще претърпи провал? Заслужава ли си рискът на големите?