Футболист с фамилията Меси е минал проби в Локомотив Пловдив преди десет години, но не е бил одобрен от спортно-техническото ръководство на "смърфовете". Играчът е Родриго Меси, който е брат на звездата на Барселона Лионел Меси.

Нападателят на каталунците разкрива как е започнал да се интересува от България преди декада в интервю за "Труд".

- Здравейте, сеньор Меси! Първо, знаете ли нещо за България?

- Признавам си, не знам много. Поинтересувах се обаче за България преди десет години. Направих го заради брат ми Родриго, който беше на проби в български отбор.

- Шегувате ли се?

- Не, не, тогава той бе по-актуален от мен. И може би затова не се е вдигнало шум, че Родриго е мой брат. Сега сигурно щеше да бъде по-различно. Родриго обаче така и не игра в България, защото не успя да мине пробите. Не си спомням отбора, където се пробва, но не беше от София. (Б.а. - оказа се, че "Мениджърска агенция Танев" е посредничела на Родриго Меси за трансфер в Локомотив Пловдив, като футболистът е играл в контрола за българския тим и е пропуснал дузпа.)

- Наскоро гениалният Диего Армандо Марадона заяви, че ако Аржентина с Лео Меси спечели световната титла в Южна Африка, журналистите вече не трябва да го питат той или Пеле е най-великият футболист в историята. Отговорът щял да бъде само един - Лео Меси! Как ще коментирате изказването на вашия треньор в националния отбор?

- Аз винаги съм казвал и продължавам убедено да твърдя, че след всичко, което Диего беше като играч за Аржентина, той си остава единствен и неповторим! За нас, аржентинците, има един идол и той е Диего Марадона. И съм щастлив, че точно той ми е треньор в момента. А въпросът кой е най-великият не ме занимава сега. Най-малкото аз съм още само на 22 години. И ми е много рано да се сравнявам с Марадона. От 17 май единственото, за което ще мечтая и ще работя, е Аржентина да спечели световното в Южна Африка. С моите съотборници ще направим всичко възможно да донесем радост на нашата страна. Това е голямата ни цел.

- Какво си забранявате?

- По отношение на храната нямам някакви специални забрани. Все пак почти винаги се храня в ресторанта на клуба или с отбора на лагерите и преди мачовете. А що се отнася до нощния живот и алкохола, който понякога вие, журналистите, търсите около футболистите, ще ви призная честно - не съм много по партитата. Аз наистина не обичам да пия и да излизам по заведения. Мисля, че това е точно нещото, от което трябва да се пазя. Просто се държа и живея нормално въпреки изкушенията.И не се старая да си налагам сам на себе си някакви забрани. Живея без ефекти, доколкото това е възможно за мен в момента.

- Криете се от светския живот. Как успявате?

- Прекарвам повече време в клуба и у дома, където често каня приятели. Този начин на живот реално ме пази и ми дава спокойствие. А и освен всичко друго ми харесва. Наистина ми харесва.

- От коя загуба най-много ви боли?

- От всички загуби ме боли. Винаги! Никой не обича да губи. Но последната загуба срещу Интер в Шампионската лига беше наистина много тежък удар. Преживявам го още, защото ние бяхме подготвени и почти сигурни, че ще ги елиминираме, въпреки поражението с 1:3 в Милано. Виждахме се с победа на “Камп Ноу”, която ще ни класира отново на финала. Бяхме оптимисти, бяхме уверени и точно заради това загубата в крайна сметка е най-болезнената досега в моята кариера.

- Кога сте бил най-щастлив?

- Не знам как ще ви прозвучи, но щастлив ме прави всяко злато. Но не металът, а това, което спечелих с моя клуб, с Аржентина и също индивидуалните награди, за които и сега пак благодаря на съотборниците си. Нещо несравнимо, нещо много особено имаше, когато с Аржентина триумфирах като олимпийски шампион в Пекин. Не искам да си представям какво ще бъде, ако спечелим и световното. Не искам да си представям, искам да ми се случи.

- На кого сте най-задължен за кариерата си?

- В семейството ми или извън него? Защото, ако говорим за семейството, за баща ми, двамата ми братя, майка ми и сестра ми - всички от моята голяма фамилия са ме подкрепяли още от малък в най-тежките моменти. Винаги са били близо до мен. На тях съм благодарен за това, което съм постигнал. Фамилията е всичко за мен. А моите отбори “Барса” и Аржентина отдавна ги чувствам като част от моето семейство.

- Кой е човекът, играл най-безпощадно срещу вас?

- Не трябва да се оплаквам. Футболът е за мъже. Безпощадно? Може би защитата на “Интер” миналия месец. Всички те са много твърди и безкомпромисни играчи. Понякога дори прекалено. Показват ти максимално твърдостта на футбола. Но не мога да отрека, че също така са и много добри играчи. Тактически и физически са на изключително високо ниво и играят абсолютно дисциплинирано.

- Слабото място на Лео Меси?

- Отново трябва да разделим нещата. На терена или извън него? Ако обаче говорим и за двете места, мисля, че най-слабото ми място е характерът. Чудя се понякога сам на себе си колко лош и колко добър мога да бъда в различни ситуации. На терена не се чувствам достатъчно агресивен и понякога влизам внимателно в единоборства. В живота също съм много отстъпчив. Ето например колко бързо се съгласих на интервю (б.а. - подава ръка за поздрав и се усмихва широко).

- Има ли нещо, от което да ви е страх на терена?

- Да, има. Страх ме е да не контузя някого, въпреки че не съм защитник.

- Били ли сте някога отчаян?

- Не мога да отрека, че в живота ми са се случвали и немалко лоши неща. В детството ми са ме наранявали тежко. Преодолях сериозен проблем, но не искам да се връщам към тези дни. (Б.а. - Твърди се, че Лео е имал като дете проблем с хормона на растежа и в хода на лечението, когато пристига в Барселона, дори се е налагало често сам да си бие по една инжекция дневно).Тогава разбрах, че трябва да сме силни пред болката. И най-хубавото е, че всичко това е вече зад гърба ми.

- Гледате ли мачовете си на запис, след като са завършили?

- Задължително. Абсолютно винаги. По-често не целите мачове, но наблюдавам отбрани моменти най-вече за да анализирам грешките, които персонално съм направил. Понякога гледам дори по няколко пъти ситуациите, в които съм сбъркал. Аз наистина се уча от грешките си. Не го казвам просто така за интервюто. Аз се уча от грешките си и винаги ще бъде така, защото знам, че докато играя, ще греша. Надявам се обаче с времето да е все по-малко и по-малко.

- Господ има ли намеса в създаване на гениите?

- Със сигурност. Нещата не стават просто така, случайно. Господ ни гледа отгоре и ни води по начертания от него път. Винаги съм мислил така. Вярата ми е помагала много досега. Вярвам, че има някой, който ти дава сила! Не само талант, а сила. Ако си честен към футбола и колегите си, ако се трудиш, Господ те пази!

- Затова ли гледате към небето след гол?

- Да, и това е знак, че това, което ми е дал, не го пропилявам.