Адалберт Зафиров стана старши треньор на ЦСКА в най-тежкия момент. Бившият защитник на червените наследи горещия стол на Армията от Йоан Андоне. Много хора го приеха скептично. Бил неопитен, не разбирал от тактика, футболистите нямало да го слушат, нямал лиценз. Някои дори го иронизираха, че се появявал на мачовете с един и същ костюм. Той стисна зъби и доказа на критиците, че грешат. Взе дербитата с Литекс, Славия и Локо (Сф) и класира ЦСКА в Европа.

- Г-н Зафиров, какво не стигна на ЦСКА да победи Черно море и да се сбогува по подабаващ начин със стадион "Българска армия"?

- Не ни стигна един гол. Играхме по-добре, отколкото срещу шампиона Литекс. Тогава обаче победихме, а сега не. Това е футболът. Срещу варненци допуснахме два много леки гола след наши грешки в защита. Отделно пропиляхме и доста положения. Дузпата, която Гранден изпусна, също повлия. Все пак не искам да обвинявам Елиот, защото всеки може да изтърве от бялата точка. Играчите малко подцениха този мач. Вече си бяхме свършили работата да се класираме в евротурнирите. Имаше много напрежение в тях, в мен и моя екип, докато сторим това. Съжалявам, че не взехме три точки в последния двубой на Армията, но тази среща вече е минало. Мислим за Черноморец.

- Казахте, че сте си свършили работата. Какви бяха вашите очаквания, когато поехте отбора в труден момент? Доволен ли сте от постигнатото?

- Удовлетворен съм от себе си, от моите колеги и футболистите. Наистина
станах треньор в лош момент. Бях наясно с какво се захващам. Влязох в една разбита съблекалня, знаете какво се случваше през есента. Скандали с играчите, излизания по заведения, проблеми с режима. Поговорихме с футболистите и с много работа и себераздаване овладяхме съблекалнята. Нямаше повече нощни излизания. Играчите бяха някъде само с мое разрешение. За нещастие започнах по най-лошия начин с отпадане за купата от Берое. Жалко, че изтървахме шанса си за този трофей. След мача казах на момчетата, че титлата не е мираж и гоним само победи. Равенствата с Монтана и Миньор обаче ни развалиха плановете. Все пак няма как да не съм доволен от свършената работа.

- Павел Дочев е много близо от договор с ЦСКА. Някой от ръководството говори ли с вас по този въпрос? Бихте ли останал като негов помощник?

- Все още никой от ръководството не е говорил с мен. Вижте, аз обичам ЦСКА и имам голямо желание да продължа работа в клуба на сърцето ми. Разбира се, че съм съгласен да остана и да помагам на Павел Дочев. Ще бъде чест за мен. За тази цел обаче трябва някой да ми предложи. И без това ми трябва стаж като помощник треньор. Изведнъж станах старши и нямах време за това (смее се). Ще видим какво ще стане.

- А самият Дочев свърза ли се с вас, за да ви покани в щаба си?

- Не. Той също не ми се е обаждал.

- Очаквахте ли толкова голяма подкрепа от феновете?

- Честно да ви кажа, не. Очаквах да застанат зад мен, но момчетата и момичетата в сектор "Г" дори надхвърлиха очакванията ми с действията си. Стана ми много приятно, когато по време на мача с Локо (Сф) издигнаха огромен транспарант в моя подкрепа и в подкрепа на Мето Деянов. Разбира се, Милен Радуканов и Петко Петков също го заслужават. Четиримата сме едно цяло и даваме всичко от себе си ЦСКА да върви нагоре. Всеки един от нас е играл за отбора, дали сме по нещо на клуба. Видя се, че откакто поехме тима, играта се подобри. Дойдоха и резултати. Хората виждат това. Миналата година загубихме тежките мачове в края на сезона. Сега взехме дербитата с Литекс, Славия, Локо (Сф). Направихме го въпреки проблемите. Благодаря от името на целия ми щаб на верните ни фенове за подкрепата.

- Причината, че нямата лиценз "Про" ли е основната, за да не водите ЦСКА и през новия сезон?

- Със сигурност това е проблем. Аз твърдя, че тапията не те прави треньор, но пък без нея няма как да стане. Разбирам добре това. Другата година ще взема лиценз "Про". Просто от 2 години УЕФА спря издаването на такъв лиценз в България. Сега ще има курс в началото на 2011 г. Щастлив съм, че бях треньор на ЦСКА в тези месеци. Научих много, справих се с доста трудности и този опит остава. Това беше ценна школа за мен.

- Обиден ли сте, че започнаха преговори с Павел Дочев зад гърба ви?

- Разговаряхме с шефовете, преди да поема отбора и бях наясно, че ще водя ЦСКА до лятото. Знаех, че ще се търси нов треньор. Въпросът беше дали ще успея да се справя. Е, с много работа в крайна сметка го направих. Разбира се, надявах се да остана и през новото първенство. В крайна сметка проблемът ми с лиценза надделя.

- Имате нов ритуал в отбора, откакто сте треньор. След всяка победа се събирате прегърнати в центъра на терена. Това ваша идея ли беше?

- Не. Това дойде спонтанно от футболистите. Момчетата се събраха след успеха над Литекс и ни викнаха, мен и помощниците ми. Казаха: "Ние сме едно цяло." Играчите са изпълнителите и те трябва да берат плодовете на успехите си. Но всички в ЦСКА сме едно цяло и имаме принос за победите - от играчите, през нас, треньорите, до всеки един в клуба - лекаря, масажистите, домакина бай Добри. Ръководството и феновете също, разбира се.

- Грешка ли беше назначаването на чужденец в лицето на Йоан Андоне праз зимната пауза? Щеше ли ЦСКА да бъде шампион с Адалберт Зафиров начело от самото начало?

- Когато Андоне дойде, аз лично си мислех, че това е добре за ЦСКА. Румънецът е опитен треньор, име във футбола. Мислех, че ще даде максимума от способностите си. Оказа се, че не е така. Андоне не се вложи достатъчно не познаваше обстановката в клуба и първенството. Трябваше му и време, за да обиграе отбора. На Армията обаче такова трудно може да получиш, защото целите винаги са много високи. Искат от теб титли и купи и това е напълно нормално. Бързо дойдоха негативните резултати, случилото се в Мездра. След всичко, което се случи, според мен беше абсолютна грешка да бъде ангажиран чужденец. Много неща трябваше да се променят още преди полусезона. Виждах, че някои работи не са наред, но думата ми не се чуваше. Бях само помощник. Той залагаше на много чужденци. Аз разчитам на българи, защото знаят какво значи ЦСКА. Знам, че тези момчета ще играят за клуба, за мен и за самите себе си. Чужденците идват предимно за пари. Това е ясно и се видя.

- Какви са отношенияти ви с Димитър Пенев? Опитвал ли се е някога той да реди състава ви за даден мач?

- Никога. Той винаги откликваше и ми даваше отговор на въпросите. Помагаше ми много, неговите съвети са безценни. Всички знаем кой е Димитър Пенев и какво е постигнал във футбола. Отношенията ми с него са отлични.

- Кой е най-щастливият ви момент като треньор на ЦСКА?

- Всяка една победа. Бихме силни отбори и изстрадахме всеки един от тези успехи. На някои хора им беше странно защо се радваме така, сякаш сме шампиони. Когато работиш здраво по цял ден, когато търпиш нападките на ваши колеги, на част от феновете и се прибираш смазан вкъщи, няма как да не се радваш на победите. Те са много ценни за мен, защото само аз знам какво ми е било, докато ги постигнем.

- Как ще коментирате постъпките на Александър Бранеков и Мишел Платини?

- Нямам обяснение за действията и на двамата. Сашо Бранеков го върнах в първия отбор. Наистина, не можах да му дам достатъчно шанс за изява, но влезе срещу Локо (Сф) и вкара хубав гол. Вместо да се радва, той си хвърли фланелката и показа неприличен жест на феновете. Постъпката му е много грозна. Каза ми, че уж била отправена към така наречените футболни капацитети. Взех крайна мярка и го изкарах от отбора. Относно Платини - не може да си дошъл да си вадиш хляба в България, да играеш в най-големия клуб и да си тръгнеш изведнъж, без никой да разбере защо. Не можел да издържа повече тук, имал си проблеми. Остави ни в най-тежкия момент от първенството. То е лесно да си лидер, като побеждаваш по-слабите. Така всеки може. Трудно е да правиш това, което прави Тодор Янчев. Това е истинският капитан. В най-трудните мачове излиза и мачка на терена. Това е лидерът, а не като Платини. Този футболист вече не съществува за мен. Зачеркнал съм го.

- Бихте ли водили друг клуб в България, ако не останете в ЦСКА?

- ЦСКА ми е на сърцето, но съм професионалист. Не може всички, които обичат ЦСКА, да работят в клуба, и това ми е ясно. Аз искам да се развивам в професията. Ако не остана на Армията и получа добра оферта, бих я разгледал. Млад треньор съм и искам да работя.