Мнозина сочат Ивелин Попов за най-добрия футболист в "А" група. "Неделен Стандарт" се опита да представи аса на Литекс в непозната светлина.

- Ивелине, какво ти струваше да стигнеш до националния отбор и капитанската лента в Литекс?

- При мен нещата винаги се случват по най-трудния начин. Тръгнах си от Левски, за да търся развитие в чужбина. Нямах обаче годините да подпиша трудов договор с Фейенорд. Трябваше да съм на 18. Върнах се в Берое. Изкарах два-три месеца, но нещата не се получиха, не се разбрахме с ръководството. Дойдох в Литекс и вече 5 години съм тук.

- Избяга от Левски по времето на Станимир Стоилов, а сега си сред любимците му.

- Няма значение кой е бил начело на първия отбор тогава. Всеки си търси щастието. За мен място в Левски нямаше и прецених да тръгна по друг път, който се оказа верен. В добри отношения съм с всички треньори.

- Какво и кой те промени като човек?

- Не знам. Аз съм по-отворен, по-разчупен характер. Самият начин на живот може би. Вече не съм онова дете, което бях. На 22 години съм. Щеш -не щеш, трябва да пораснеш бързо иначе ще те смачка месомелачката.

- Наскоро каза, че Гриша Ганчев е единственият човек, който ти търпи магариите.

- В Литекс се радваме на много голямо уважение и разбиране от страна на ръководството. Това за магариите не съм го казвал. Преди мача с Локо (Сф) ни бяха забранили да говорим с медиите.

- Ганчев е доста строг началник, наказвал ли те е?

- Никога, нямало е защо!

- Коя е най-голямата ти магария?

- За мен магария е, че съм си просил червени картони.

- Казваш, че в Литекс сплотявате колектива с банкети. Колко често се сплотявате?

- Вие под банкет какво разбирате? Става въпрос за обикновена вечеря. Отиваме, хапваме, слушаме музика, говорим малко и се прибираме. Това са съвсем нормални неща. Аз го наричам банкет за пред медиите. Журналистите обичат пикантните неща и аз им ги осигурявам (смее се).

- Имате ли вече планове как да отпразнувате титлата?

- Абсолютно всички в Ловеч са завладени от идеята и мечтата за шампионската титла. Живеем с тази мисъл и ежедневно, независимо дали сме на кафе, тренировка или ресторант, говорим на тази тема. Нека първо я вдигнем, пък после ще мислим как да празнуваме. Има време за всичко.

- След мача с Локо (Сф) съотборникът ти Барт каза, че играеш и пееш като Зидан. Как пее Зидан?

- Нямам представа. Не знам защо го е казал, но сигурно е бил щастлив от победата. Искал е да изрази по някакъв начин радостта си.

- Чувстваш ли се душата на компанията в Литекс?

- В Литекс всички до един са много готини момчета - големи веселяци. Целият отбор сме една голяма душа.

- Можеш ли да определиш Литекс като банда?

- Разбира се. Ние сме бандата на доберманите. Излизаме и не даваме да ни вземат мач. Браним се със зъби и нокти.

- Преди началото на сезона се говореше, че ЦСКА едва ли не без проблеми ще вземе титлата, изведнъж стана така, че "червените" могат да не се класират дори за Лига Европа. Какво се обърка и смяташ ли, че грандовете подцениха Литекс и Локо (Сф)?

- По принцип България е разделена на "сини" и "червени". ЦСКА и Левски са си правили някакви планове, ама ние къде сме били в тези сметки! Пожелавам им преди всеки сезон да не ни броят и накрая пак да сме първи.

- Би ли играл в друг български отбор?

- Не, аз много пъти съм го казвал, че в България ще играя единствено за Литекс.

- Бил си в школата на Левски, не те ли влече към "Герена"?

- От първи до шести клас бях в школата на Септември. След това се преместих в Левски и останах там до девети-десети клас. Моето решение е в България да не сменям Литекс.

- Говори се, че доста момичета са минали през леглото ти.

- Един уважаващ себе си човек не би тръгнал да се хвали с кого е спал. Нека стане популярен с качествата си, а не да търси слава на гърба на друг.

- Смяташ ли, че има такива момичета? Подобен ли е според теб случаят с Орлин Орлинов?

- Футболът за мен е най-голямата марка. Всички познават играчите, от малките деца до пенсионерите. Честно, аз това момиче, дето твърди, че е бито от Орлин, никога не го бях чувал. Сега изведнъж почна да се появява по вестници, телевизии. Но не се учудвам, защото медиите в България са такива - не търсят истината, обичат интригата, жълтината, клюката...

- Не си ли съгласен, че медиите залитат по жълтото, защото футболът ни е слаб?

- Това, че Левски и ЦСКА в момента са слаби, не значи, че футболът ни е слаб. Защо не се обръща внимание на прогреса на Литекс през последните 5 години! Взехме две купи, играхме финал, за три Суперкупи сме се борили, тази година ще станем шампиони... Не се отделя внимание на позитивното в Берое например. Отбор с малък бюджет, който стигна до 1/2-финал за купата. Не се отделя внимание на трите отбора от "Б" група, които също продължават в турнира. Не се говори за младите играчи. Все негативното, гадното, мръсното трябва да се изкара.

- Смяташ ли, че българинът мрази успелите?

- Разбира се. Хората навън се радват на звездите си, а ние гледаме да ги сринем. Вземете за пример Бербатов. Постоянно се пише, че бил такъв, онакъв. Той обаче няма да поддаде, защото е характер. За да постигнеш неговите успехи, значи си голям човек.

- Повечето от критиките обаче са препечатани от английските медии.

- Добре. И друг пример ще дам - Станислав Манолев. Момчето играе всеки мач титуляр в ПСВ Айндховен, но се пише не повече от два реда. Такъв човек трябва да се стимулира, да му се прави по-голяма реклама.

- ОК. Но правилно ли е според теб трима основни футболисти на националния отбор да не разговарят с българските медии (б.а. - Стилиян Петров, Благой Георгиев и Николай Михайлов)?

- Не е нормално. Трябва да се разбере един път завинаги, че всички сме от един отбор.

- Защо националният отбор пропуска вече трето голямо първенство. Толкова ли сме по-слаби?

- Не сме по-слаби, просто трябва всеки да играе за България, а не за себе си. Когато излезем да пеем химна, всички стават на крака, значи са от националния отбор, няма деление. Трябва да се обединим и да разберем, че хората ни обичат и вярват в нас.

- Когато се наредите преди мач, колко от националите пеят химна?

- За мен и Иванков съм 200 процента сигурен. Нататък не знам, защото гледам нагоре към трибагреника. Но мисля че по-голяма част от отбора, дори всички, пеем химна. Когато го правиш, целият настръхваш, направо ти тръгват сълзи.

- В момента имаш ли сериозна приятелка?

- Не, свободен електрон съм.

- Защо се раздели с момичето, с което доста афишираше връзката си?

- Това са си наши неща. С нея съм прекарал две години от живота си. Оставаме приятели.

- Каква трябва да е жената до тебе?

- И аз това се питам. Доста от моите съотборници също се чудят. Ежедневно се водят дебати, но още не сме намерили отговор. Жената трябва да ме разбира. Аз обаче съм крив характер и ако много ме разбира, почвам да си мисля други неща (смее се). Трудна работа.

- Женкар ли си?

- Всеки мъж е женкар. Доколко? По шестобалната или по десетобалната система?!

- Давай по десетобалната!

- Девет и половина.

- Не криеш, че като малък си бил непослушно дете, биел си се, с една дума - бандит. Как гледаш сега на миналото?

- Най-хубаво е да слушаш родителите, когато ти кажат да ходиш на уроци по английски! Защото сега в чужбина гледаме като телета. Не можем да си поръчаме за ядене и пиене. Хубаво е да имаш образование и да си начетен. На Ивайло Петков едното дете е в първи клас, другото четвърти-пети. Малкият Слави, като почне да говори на английски, чак ни става неудобно. Ама слуша мама и татко, ходи на училище, занимава се, тренира. И има време за всичко, а ние си мислим, че няма време за нищо.

- За какво мечтаеш?

- Всеки мечтае. По принцип моите мечти се сбъдват. Искам да станем шампиони и, живот и здраве, трансфер в чужбина.

- На кой отбор си фен в чужбина?

- На Интер.

- Откога?

- От малък. Мисля, че бях втори-трети клас, когато баща ми ми купи една фланелка на Интер със старата емблема, със змията. Много си я обичах и я носех. Роналдо по едно време играеше там, а на него също съм му голям фен.

- А кои ти бяха идолите?

- Като по-малък в България много харесвах Станислав Ангелов-Пелето заради интелекта и спокойствието. Илиян Стоянов също, нищо че и двамата са по-дефанзивни футболисти. Стоичков не го споменавам, защото няма българин, който да не му е фен. В чужбина - истинският Роналдо, не Кристиано. Тоя много стойки чупи, бразилецът е по-народен човек.