Александър Барт се наложи без много шум в Литекс и в момента е сред ключовите футболисти на отбора. Френският защитник натрупа и самочувствие и започна да вкарва голове - нещо, което изглеждаше немислимо преди няколко месеца. С Барт "Меридиан мач" говори преди мача със Славия - за Литекс, мечтаната титла, Шампионската лига и французите у нас.

- Александър, как ти се струва възходът на Литекс през този сезон?

- Много добре се наредиха нещата за нас. Бием, поддържаме аванса си от четири точки на върха. Целта ни е да го запазим до края на сезона. Най-хубавото е, че сме силни като колектив.

- Говори ли се вече за титла в съблекалнята на тима, след като дълго време се крихте зад кухата фраза "играем мач за мач"?

- Вярно е, че преднината ни дава самочувствие и увереност. Така се развиха мачовете, че отдавна имаме желание за титлата. Ние обаче не си създаваме сами напрежение. Не мислим какво ще се случи след един месец, а е важно как ще се представим в следващите мачове. Засега ни върви и няма да променяме навиците си.

- Вече втора години си в България, харесва ли ти животът тук?

- Да, чувствам се отлично в Ловеч. По принцип не обичам големите градове, напрежението и мръсотията в тях. В Ловеч е идеално, хората са мили, лесно установяваш контакт с тях, което е важно. Досега не съм срещал сериозни проблеми тук.

- Би ли припомнил как пристигна в Литекс?

- Аз съм юноша на Сент Етиен, но когато трябваше да премина в първия тим, се контузих тежко и шефовете на клуба не поеха излишни рискове, като ме оставиха да си тръгна. След това играх два сезона в третодивизионния Родез. През лятото на 2008 г. от Литекс се свързаха с мен и ме поканиха на проби. Треньор тогава бе Мъри Стоилов. Пробите минаха отлично и ми предложиха договор за 4 години. Обстановката ми хареса още от първия ден.

- Изненада ли те поканата от български клуб?

- Да, дори в началото леко се уплаших. Фактът, че имаше и други французи в клуба, ме успокои. Не ми беше лесно да оставя уредения си живот във Франция, но аз съм любопитен. Когато пристигнах, забелязах разликата в условията и базите, но не бих казал, че съм бил шокиран. Приех нещата такива, каквито са.

- Предстои ви тежък мач със Славия...

- За нас всички мачове от началото на пролетта бяха трудни. Всеки иска да се докаже срещу лидера в класирането. В следващите две седмици ни предстоят четири решаващи двубоя. След тях ще стане ясно дали заслужаваме да сме шампиони. Сега е важно да победим Славия, за да запазим аванса си от четири точки пред Локо преди директния сблъсък.

- Литекс по-добър ли е от преките си конкуренти?

- Не знам дали е по-добър. Няма какво да се лъжем и трябва да признаем, че имахме и късмет в някои срещи през сезона. Също така е вярно обаче, че играем добре, имаме стил и сме много мотивирани да печелим.

- Напоследък празнувате много в отбора, вярно ли е, че вдигате чаши дори след загуби?

- Е, не, не може да се каже, че правим купон след поражения. Преди мача с Левски обаче се събрахме всички в един ресторант и се позабавлявахме. Точно бяхме загубили от Пирин. Това ни помогна, вдигна ни тонуса, добрата атмосфера в съблекалнята се върна. Това е много важно, когато отборът си поставя високи цели.

- В българското първенство се събраха много френски футболисти. Как си го обясняваш?

- Не знам. Във Франция е много трудно да се пробие. Има твърде много добри професионални футболисти, всеки търси място под слънцето. Ако не останем там, търсим различни варианти да възродим кариерите си.

- Поддържаш ли връзка със сънародниците си в другите отбори?

- Да, чувам се с Раис Мболи от Славия. С Бардон не се познавахме, преди да дойда в България, но сега имаме добър контакт. С Гарра Дембеле сме играли заедно в юношеския национален отбор на Франция. Познавам и Кулибали. Елиот Гранден го знам само като име, защото беше голям талант и се говореше много за него във Франция.

- Вярно ли е, че Мъри Стоилов ти е забранявал да излизаш напред при статичните положения?

- Не съм имал изрична забрана, но е вярно, че той не ме броеше за голмайстор, което си е вярно. Предпочиташе по-високия от мен Пламен Николов да излиза напред, а аз като централен защитник трябваше да оставам в нашето поле и да бъда внимателен при контраатаките на съперника.

- Какви са разликите в изискванията на Стоилов и Червенков?

- Оценявам работата и на двамата. Мъри Стоилов привилегироваше продължителното владеене на топката и постепенната атака. Той искаше от нас да си подаваме повече топката, да се движим, да търсим пространства. Стилът на Червенков е по-директен. Той обича контраатаките и да изнасяме бързо топката към нападателите ни.

- Играе ли ти се в Шампионската лига?

- Ха, иска ли питане. Перспективата да попаднеш в турнира с най-добрите отбори е     изкушаваща. Още обаче сме далеч от такива пожелания. Споменах, че не си правим сметки за по-далечното бъдеще.

- С какво ще запомниш мачовете с БАТЕ Борисов?

- Много тежко бе да приемем отпадането. Там изиграхме перфектен мач, като си дебнехме шанса и бихме с 1:0. Тук ни убиха с гол от корнер малко преди края. След това вече не знаехме къде се намираме. Тези мачове обаче ни повлияха добре. Не се отчаяхме, а се вдигнахме и се заловихме за работа. Заради отпадането от БАТЕ сега сме първи в класирането.

- Таиш ли надежда да заиграеш някой ден в Лига 1?

- Сега не мисля за това. Идеята ми е да се представям възможно най-добре с Литекс. Имам още две години договор тук. Това не е малко време, а нещата се променят.

- Има ли обяснение за отличното представяне на френските отбори в евротурнирите?

- То е закономерно. В родината ми се работи по най-добрия начин с децата и юношите и те стават завършени футболисти. Най-добрите французи отдавна блестят в Англия, Испания и Италия. Успехът не дойде изведнъж, а постепенно. Лион, например, наложи абсолютна доминация в Лига 1, но все не успяваше да стигне по-далеч в Европа. Отборът всяка година запазва основното си ядро от футболисти и се подсилва на нужните постове. Жан-Мишел Олас менажира клуба по най-добрия начин. Във Франция не го харесват много, защото е успял и му завиждат, но той разбира от това, с което се занимава.

- Има ли шанс Лион за триумф в Шампионската лига и докъде ще стигне Франция на световното първенство?

- За Лион и класирането на полуфиналите е голям успех. Срещу Байерн ще им бъде много трудно, но не и невъзможно. За сметка на това, ако Барса продължи да играе, както срещу Арсенал и Реал, в момента не може да се намери отбор в света, който да им се опъне. Що се отнася до френския национален отбор, там има много звезди, но те не умеят да играят заедно. Селекционерът Доменек с право е критикуван. Всички ще помнят как се класира Франция в баража - с късмет и ръката на Анри. Затова не съм оптимист. Надявам се само Франция да се класира по-напред от Сърбия на Йеленкович. (Смее се).

- Кой е любимият ти отбор?

- Юноша съм на Сент Етиен, но съм роден и израснал в Авиньон, близо до Марсилия, и това е отборът, който ме кара да мечтая. Стискам им палци тази година да са шампиони.