Железният войник в Пеневата чета Ивайло Йорданов се стяга за втори бенефис. На 5 май той отново ще стъпи на свещената за Спортинг трева на ст. "Жозе Алваладе", за да каже едно закъсняло, но заслужено "Сбогом" в страната, където изживя златния век на своята футболна кариера. През септември 2007 г. Йорданов изигра един бенефис, организиран за него от бившия му клуб Локомотив Горна Оряховица.

- Готов ли сте за втория си бенефис на 5 май?

- Ако ви кажа, че съм на сто процента готов да изиграя 90 минути, ще ви излъжа. Но ще се напрегна максимално, обещавам. Имам ли избор?... (смее се). Това в рамките на шегата. Сега сериозно. Опитвам се да поддържам прилична форма. Мисля, че няма да се изложа, като обуя шортите. Спортувам от време на време. Килограми не съм качил. Тенис играя с голямо удоволствие особено когато идва "Труд Мастърс". Но ако говорим за футбол, отдавна не живея на адрес "Младост" едно...

- Как се чувствате физически и здравословно в момента?

- Много добре. Не се оплаквам, да чукна на дърво. Правя необходимото за здравето си всеки ден.

- Какво повече можете да ни кажете за бенефиса в Лисабон?

- Ще ви разочаровам, защото не мога да ви дам много информация в този момент. Организацията е изцяло в ръцете на Спортинг. Моето условие - единият отбор да бъде шампионският от 1999-2000 г. Клубът решава кого да покани в другия тим на звездите, колко ще струват билетите, кои гости да се канят, ще се дава ли мачът по телевизията и всичко останало. Засега аз съм като всеки един от участниците.

- Този бенефис трябваше да бъде доста отдавна...

- Трябваше. Но хората, които тогава бяха в Спортинг, мислеха другояче. Бенефисът е част от договора ми. Четири години не го направиха. Наложи се да водя дело в съда. И сега най-накрая се организира този мач. С голямо закъснение. Ако беше в момента, в който се отказах, щеше да събере много повече публика. Сега е по-различно, но... по-добре късно, отколкото никога. Надявам се, че хората ще искат пак да видят футболистите, които им донесоха толкова радост през 2000 година, макар косите на някои да са побелели и оредели...

- Промени ли се отношението ви към Спортинг?

- Хората в клуба от онова време са едно нещо, институцията Спортинг е съвсем друго. Петнайсет години от живота ми, едни от най-хубавите, са минали там. За мен Спортинг винаги ще си остане много специален. Там ми е сърцето. И съм щастлив, че хората в Португалия са ме оценили. Моята фланелка виси в залата на славата на "Спортинг" на новия стадион "Жозе Алваладе", а името ми е гравирано на стената на историята - там, където са само 50 футболисти.

- Според плановете на организаторите ще се съберете стари пушки като Луиш Фиго, Петер Шмайхел, Христо Стоичков, Красимир Балъков, Емил Костадинов...

- Ще видим кои ще бъдат поканени. И кои ще дойдат. Тези стари пушки много са гърмели заедно и много мишени са улучвали. Аз мисля, че могат да гръмнат още веднъж, и пушилка да вдигнат, и шоу да направят.

- Поддържате ли приятелство с футболистите, с които сте играли?

- С някои - да, с други - не. Футболът ни беше събрал. После излязохме от съблекалнята завинаги и всеки пое по собствен път. Стана така, че се виждаме по-рядко, прекарваме по-малко време заедно. Но това не означава, че сме по-малко приятели. За мен приятелите са като звездите в небето - не винаги ги виждаш, но знаеш, че са там. Че ги има.

- С какво чувство ще се върнете в Лисабон и ще стъпите на тревата на "Жозе Алваладе"?

- С чувството, че си отивам вкъщи. Там е моят втори дом. Хубави времена бяха, толкова силни моменти съм изживял в този град и на този стадион...

- Най-силните?

- Много са, нали ви казвам. Ако почна да изброявам, ще взема да забравя нещо. Веднага настръхвам, щом си спомня за купата на Португалия, която спечелихме през 1995 г. Спортинг би на финала Маритимо с 2:0, аз вкарах двата гола. Полудяхме тогава. И още нещо. През сезона 1999-2000 г. станахме шампиони. Велико! Лисабон позеленя. Навсякъде нашите цветове - зелено и бяло! Аз се покатерих на статуята на Маркиш де Помбал и му вързах шалче. Висока е и трудна за качване. Друг не го е правил...

- Малцина знаят, че сте учили на футбол Кристиано Роналдо...

- Бях помощник-треньор в Спортинг тогава. Чак да съм го учил на футбол - не мога да кажа това. Той си беше страхотен талант. Виждаше се от пръв поглед само като пипне топката. Израсна много, като отиде в Манчестър Юнайтед, това е любимият ми клуб между другото. Там стана този футболист, когото познаваме днес.

- Като фен на Спортинг очаквате ли градският съперник Бенфика да отпадне от Ливърпул в Лига Европа?

- Не, напротив! Аз обичам Спортинг, но обичам и португалския футбол. Не съм като някои крайни фенове, които са абсолютни негативисти и биха искали Бенфика например да падне. Но мисля, че я чака голяма мъка на "Анфийлд". В живота съм научил - ако на друг мислиш лошото, доникъде няма да стигнеш.