Мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън много рядко дава интервюта извън протоколните пресконференции преди и след мачове на "червените дяволи". Вестник "Таймс" публикува интервю с митичния шотландец, което ви предлагаме с известни съкращения.

Това е едно от най-важните качества на сър Алекс Фъргюсън. Когато всичко е против него, а то беше точно така в 1:34 сутринта на 22 май тази година на стадион "Лужники" в Москва, мениджърът на Манчестър Юнайтед има почти свръхчовешка способност да запазва аурата си на непобедимост. Така изглеждаше и 9 години по-рано по време на първия си финал в Шампионската лига срещу Байерн на "Камп Ноу", когато мачът влезе в добавеното време при резултат 1:0 за германците. Сър Алекс имаше излъчване на будист, когато Джон Тери се запъти да бие дузпата, която, ако вкараше, щеше да донесе на Челси европейската титла.

- Вярвахте ли тогава, че ще успеете да обърнете развоя?

- Не, мислех, че сме свършени. Наистина смятах, че сме дотам.

- Но вие изглеждахте толкова спокоен и уверен?

- Да, мисля, че това беше точно така. Но когато Челси трябваше да изпълни предпоследната си дузпа, аз си стиснах ръцете и започнах да се моля. Едвин ван дер Сар за малко да спаси дузпата, но когато топката влезе в мрежата, аз си казах: "Не се моли повече". Спомних си моя първи финал като мениджър с Абърдийн. Водихме с 1:0 на Рейнджърс (б.р. - 1978 г.) и съперникът ни вкара 2 гола в дадените 2 минути продължение. През този ден се молих също и реших повече да не правя така. Те ни биха, въпреки че се молих на Бог.

- Често ви обвиняват, че сте кавгаджия като характер?

- Не, въобще не е така. Аз един път си направих труда да проверя точно значението на думата "bully". Тя означава някой да живее на гърба на слабия. А това не е така с мен. Погледнете някой от хората, с които като мениджър съм имал противоречия през годините, дори и тези в нашата съблекалня. Най-общо казано, те са били много по-силни от мен. Така че това сравнение не е много уместно.

- Какво става, ако нещо или някой ви изплаши?

- Ъъъ... Имаше само един или двама такива футболисти... Страхът е странно нещо, нали? Мисля, че когато един човек шофира, той изпитва страх в тежкия трафик и бързото движение.

- Но все пак е имало някой, от който да са ви настръхвали косите?

- Е, добре, това бе защитникът на Селтик Джон Макнами. Аз му позвъних, за да му кажа, че го споменавам в автобиографията си "Managing My Life" от 1999 година и той умря от смях. Не можеше да повярва. За мен той наистина бе страховита фигура (б.р. - Футболната философия на Макнами може да се резюмира от едно гостуване на Челси на Нюкасъл на "Сейнт Джеймсис Парк" в края на 60-те. В началото халфът на Челси Алан Бърчнал направи страхотен пробив по десния фланг. Тогава Макнами нареди на десния бек да си сменят местата и вдигна Бърчнал във въздуха с едно влизане. "Ако още веднъж влезеш в нашата половина, ще те чакам с пълния си арсенал", казал Макнами на жертвата си и Бърчнал изкара целия мач пред защитната четворка на Челси).

- Сега пред вас има ново предизвикателство с идването на Луис Фелипе Сколари в Челси?

- Всеки анализ преди първенството твърдеше, че Челси е фаворит за титлата. Един журналист дори написа: "Причината за това е Сколари. Той няма да се уплаши от Алекс Фъргюсън". Този автор дори твърдеше, че Венгер, Мауриньо и Аврам Грант не може да се справят с мен. Дори ме обвини, че съм се нахвърлил върху Челси, като съм казал, че тим с много играчи над 30 години не може да спечели титлата. Това беше абсолютна глупост. Аз само казах, че отбор със средна възраст над 30 години не може да подобри значително нивото си. Ако се вземе предвид представянето на Челси през миналия сезон, те нямат нужда от кой знае какво подобряване, за да спечелят титлата. След това същият журналист твърди, че Сколари е по-добър мениджър от мен. Аз не съм толкова арогантен, че да вярвам, че това е невъзможно. Сколари може и да е по-добър мениджър от мен, но може ли да се пише такова нещо за човек, който никога не е работил в Англия. Ако хвърлите поглед върху автобиографията на Сколари, ще видите, че той е ръководил 17 тима.

- Вие сте израснал в апартамент в Гован и сте от същата тази част на Шотландия като Мат Бъзби, Бил Шенкли и Джок Стейн. Как този регион дава такива велики мениджъри?

- Мисля, че хората в Западна Шотландия растат при различен климат.

- Като култура и възпитание ли?

- Не буквално. Там е влажно, мъгливо и безпощадно. Заставали ли сте на пристанището във Фрейзърбърг в някоя февруарска сутрин? Красота! Студено, но сухо. Когато работих в една фабрика за производство на пишещи машини, си спомням, че първата ми работа бе да докосвам стомана. Замръзвах. И въпреки всичко това хората от този регион правеха най-здравите кораби в света. Такива неща каляват характера. Хората стават решителни.

- Съжалявате ли, че преди време не взехте Паоло ди Канио?

- Ди Канио можеше да стане един от най-великите играчи на Манчестър Юнайтед. Той си беше велик играч, но бе индивидуалист и изразяваше себе си, както Джордж Бест, Кантона, Гигс, Рууни и Бербатов правеха или правят... ние правим в Юнайтед герои бързо. Ди Канио можеше да бъде в тази категория.

- Какво всъщност стана с Роналдо през лятото и спекулациите с Реал Мадрид?

- Сагата приключи. Разбирам причините защо главата на Роналдо бе напълнена с глупости, но не разбрах защо Сеп Блатер определи статута му на "Олд Трафорд" като модерно робство. Мисля, че Сеп Блатер е в опасност. Не знам дали защото вече е прекалено възрастен. Такива неща стават с хора, които имат власт. Вижте някой от деспотите в Африка?!

- Не сравнявате ли Блатер с Роберт Мугабе, нали?

- Това е несериозно. От позицията на голямата власт направи много смешни изявления и е в опасност да разруши положението си.

- А какво ще кажете за представлението на Реал?

- Това е по-различно. Аз го очаквах и не бях изненадан. Когато продадохме Габриел Хайнце на Реал Мадрид предното лято, знаех, че това ще се случи, защото Роналдо е много близък с Хайнце. Не мисля, че Реал се интересуваше толкова много от Хайнце, въпреки че той е добър играч. Крайната цел на Реал бе Роналдо. Гнусното в случая бе, че Реал Мадрид като клуб на генерал Франко има в историята си десетки случаи на привличане на които си играчи поиска, дори преди демокрацията да се появи в Испания.

- От кой трябва да вземе пример Роналдо?

- Британските фенове оценяват по специален начин лоялността, когато тя се прави от велики чуждестранни играчи. Затова и Ерик Кантона е на такава почит в Манчестър Юнайтед. Ако на света е имало играч, който е бил роден за Юнайтед, то това е Кантона. У някои хора има нещо циганско, номадско. Те обикалят много места и държави, докато намерят своя дом. Когато той дойде при нас, знаеше, че това вече е неговото място. Той обичаше да е част от тази култура, нещо, което не бе изпитвал във Франция.

- Коя е най-голямата добродетел на Роналдо на терена. Може би смелостта?

- Абсолютно. Куражът наистина. Във футбола и в живота той може да е под много различни форми. Но той има смелостта да стане и да продължи независимо колко пъти е ритан. Това го различава. Много малко играчи имат такава смелост. Някои дори вярват, че най-смелото нещо във футбола е да печелиш единоборствата за топката. Другият вид смелост е тази да пазиш топката. Роналдо я има. Всички велики играчи я имат - Кантона и Боби Чарлтън. Роналдо не се страхува, че ще го изритат или контузят.

- Напускането на директора Питър Кениън в посока Челси беше ли удар за Манчестър Юнайтед?

- Не, определено не. Той въобще не беше загуба за нас. Най-доброто нещо, което се случи за нас, бе идването на наследника му Дейвид Джил.

- Той е натоварен с мисията да търси ваш наследник, когато се оттеглите след 2 сезона. Смятате ли, че това ще е проблем за клуба?

- Не мисля. Основите ги има. Моралът също. Странното е, че колкото повече остарявам, толкова повече се страхувам от оттеглянето си. Ще дойде обаче времето, когато ще трябва да опразня бюрото си. Надявам се и ще очаквам, че моят наследник ще е страховит човек. Защото, повярвайте ми, моят пост не е лесен.

- Страховит като вас ли?

- Не, една работа не може да се върши по един и същи начин от двама човека, което е и добре.