Още по време на първите контроли Даниел Панку спечели публиката на ЦСКА. "Червените" фенове с гордост коментират, че в България рядко се е появявал толкова класен и грамотен футболист. С Панку се свързват и големите надежди за титла в края на сезона. Ето какво мисли по въпроса самият румънец в  интервю за "Меридиан мач".

- Даниел, вече изигра три мача в ЦСКА. Как ти се струва нивото на отбора?

- Мисля, че още не сме показали големите си възможности. Нормално е. Има нов треньор и много нови играчи. Вярвам, че до две седмици ще влезем в ритъм. С всеки мач ще ставаме по-силни.

- Каква беше причината да предпочетеш ЦСКА тази зима?

- Причините са три. Исках да стана шампион и да играя в голям отбор, който побеждава наред. Искам да се пробвам отново в евротурнирите и по възможност в Шампионската лига, където се играе най-добрият футбол. Освен това България е много близо до Румъния и мога лесно да се прибирам вкъщи. Омръзна ми да живея в Русия и да бъда толкова далеч от дома.

- Бил си шампион на Румъния с Рапид и на Турция с Бешикташ. Ще повториш ли успеха и в България?

- Много искам това да се случи. Това бе и главната ми мотивация да подпиша договор с ЦСКА.

- Би ли завършил кариерата си в ЦСКА?

- Не. Искам да приключа с футбола в Политехника (Йаши), който е родният ми клуб. Оттам започна кариерата ми през далечната 1993 г. Със сигурност ще се върна в Йаши и там ще изиграя последния си мач.

- Учудиха ли те думите на Еуген Трика, че ти и Петре сте стари слонове и не може да тичате?

- Не, това беше шега и не го приех като обида. Трика ми се обади да ми каже, че не е вложил лоши чувства в изявлението си. Аз няма от какво да се срамувам. Доскоро играх в руското първенство, където се набляга изключително много на физическата подготовка. Нямам притеснения, че не мога да тичам. 

- Потърси ли съвет от бившите ти съотборници в Терек Грозни Благой Георгиев и Валентин Илиев, преди да дойдеш в ЦСКА?

- Да, говорих с тях, но най-вече обсъждах трансфера с Флорентин Петре. Той е играл две години тук и ме убеди да приема офертата.

- Когато от ЦСКА се свързаха с теб, Йоан Андоне още не беше треньор на отбора. Как прие идването му?

- За мен беше изненада, не съм очаквал да работя с Андоне. Идването му в клуба си има предимства и недостатъци. От една страна, се разбираме отлично с него, но от друга - той е двойно по-взискателен към нас с Петре. Сънародници сме и трябва винаги да сме в топформа, за да сме титуляри. В противен случай веднага ще тръгнат слухове, че Андоне ни толерира. Вече съм бил в подобна ситуация и знам, че е много трудно. В Бешикташ работих заедно с Мирча Луческу, който винаги бе най-критичен към мен.

- Вярно ли е, че Луческу е искал да те вземе и в Шахтьор Донецк?

- Да, но това не стана, защото тогава имах контузия на гърба. Преди няколко години имаше интерес към мен от Порто, а по-късно и от Челси. Жозе Мауриньо ме следеше и искаше да ме привлече. През 2004 година имах много оферти и изчаквах до последния момент. Тогава Висенте дел Беске стана треньор на Бешикташ и той държеше да не си тръгвам от отбора.

- Съжаляваш ли, че не си играл в някой наистина голям европейски клуб?

- Като се замисля, наистина съжалявам. Бешикташ е голям клуб, но за Източна Европа. Аз така и не успях да се пробвам в първенствата на Англия, Испания, Италия и Германия. Играх един сезон с Чезена в италианската Серия Б, но тогава бях много млад. Въпреки това престоят ми там ми помогна, защото научих много и развих играта си.

- Защо феновете на Рапид Букурещ те наричат Панконе?

- Сигурно знаете песничката "Хей, мамбо, мамбо италиано". Агитката на Рапид я пее, като сменя мамбо с Панку. Това е един от популярните рефрени на агитката. Оттам дойде и Панконе.

- Викат ти също и Роналдо от Джулещи...

- Да, това пак го популяризираха привържениците на Рапид. Преди години имах същата прическа като бразилския нападател Роналдо, а и вкарвах много голове. Затова и ме нарекоха така.

- В Бешикташ как се обръщаха към теб феновете?

- Заради мача с Фенербахче, който спечелихме с 4:3, започнаха да ме наричат Пантерата. Тогава бях на вратата в последните 20 минути. Това беше велик мач, легендарен. Със сигурност ще остане в историята. Изгониха вратаря ни Кордоба и аз поисках да пазя в края на двубоя. Представих се добре. Малко хора знаеха, че като започнах да тренирам футбол на 9-годишна възраст, първите шест месеца бях вратар. Като жест на признание от Бешикташ през следващия сезон ми дадоха фланелка с №1. Знам, че феновете купиха много екипи с този номер и моето име.

- Коя е любимата ти позиция на терена?

- Обичам да съм зад нападателя. На този пост имам повече свобода, повече пространства, играя по-често с топката.

- Кой е най-красивият ти гол до този момент?

- Трудно ми е да отлича някой. Все пак най-скъп ми е един гол, който вкарах за Бешикташ. Това бе през 2003 г., когато станахме шампиони на Турция. При гостуването на Трабзонспор ни водеха с 1:0, а аз изравних в 94-ата минута при последната атака. Направих близо 50-метров рейд и вкарах хубав и много важен гол с левия крак. Получи се наистина нещо красиво.

- Би ли сравнил българското и румънското първенство?

- Категорично в Румъния шампионатът е по-силен. Виждате, че повече румънски клубове играят и в евротурнирите. Освен това в моята страна силите са по-изравнени. Например скромният тим на Чехлаул може редовно да побеждава Стяуа, Динамо или Рапид. В България нивото на първите три-четири отбора е добро, но надолу няма конкуренция. Малките клубове трудно поднасят изненади.

- Има ли сили ЦСКА да триумфира с титлата в края на сезона?

- Да, вярвам, че ще го направим. Мога да гарантирам, че ще дадем всичко от себе си, за да завършим на върха.

- А вярваш ли, че ЦСКА може да пробие в групите на Шампионската лига?

- Разбира се. Трябва да елиминираме само два отбора по пътя към групите. В Шампионската лига играят отбори от Кипър, Унгария, Словения. Защо там да не се нареди и ЦСКА?