Юсеф Рабех е роден на 13 април 1985 г. Мароканецът бе купен от Левски на 29 юли 2007 г. за 750 000 евро. Превърна се в една от най-скандалните фигури, свързвани някога с българския футбол. Пиянства, катастрофи, буйства по време на лагер, закъснения и лъжи съпътстваха престоя му на "Герена". През февруари "сините" уж се отърваха от играча с бръмбари в главата. Трябваше да върнат поне около 300 000 евро от изхарчените за него. Юсеф подписа с руския Анжи Махачкала за 3 години, но изкара десетина дни. И изчезна. "24 часа" го откри вчера опънал морно тяло и отдал се на активна почивка в родния Рабат.

- Юсеф, какво правиш?

- Нищо не правя. Вкъщи съм. Почивам си. Кракът ме боли. Нищо няма да правя. У дома в Мароко си стоя.

- Знаят ли от Анжи и от Левски къде си и какви ги вършиш?

- Всички звънят и ме питат, ама аз не говоря с никого. Само Петьо (Заберски - б.а.) знае. На него съм казал всичко. И на другия мениджър - Жейнов. С тях съм говорил, с друг - не.

- Защо избяга от Анжи, не ти харесва отборът ли?

- Не че не ми харесва. Но не знаех какво ще правя там. А и бях контузен. Болеше ме и реших да си тръгна.

- Не звучи сериозно, че заради контузията си избягал. Какво точно стана?

- Имах контузия и си казах: "Отивам си". Преди това докторът ми каза, че ми трябват 10 дни почивка. И аз какво? Няма да правя нищо. Щом е така - отивам си.

- Лагерът на Анжи беше в Турция, дирекно в Мароко ли се прибра? Или мина и през България да видиш някого?

- От Анталия отидох в Истанбул и оттам в Мароко. Другаде не съм ходил.

- Разбрах, че си се качил на такси и си изчезнал, вероятно към летището. Абсолютно никой от хотела ли не те видя?

- В хотела нямаше никой друг, само аз. Бяха ме оставили сам. Никой не ме видя. Да, хванах такси и си тръгнах.

- Знаеш ли, че сега от Анжи не искат да плащат парите по договора с Левски? Нали вече не искаше да правиш лошо срещу Левски...

- Не знам какво ще правят. Не съм чул дали ще искат да дават, или няма да искат да дават пари. Аз няма да взема нищо. Другото - не знам. Те да се оправят.

- Знаеш ли, че ще те съдят във ФИФА?

- Да правят каквото решат. Те дават пари. Имат право. Но мен не ме интересува. Аз не искам повече да играя футбол. И няма повече да играя.

- Защо? Как го реши това? Още нямаш 25 години...

- Аз не мога така. Не мога с този непрофесионализъм. Не съм футболист за непрофесионални неща. Бях в голям отбор в България и да ида в такъв малък клуб? Не мога да го понеса. Ако щях да продължа в голям отбор, какъвто е Левски за България, сигурно щях да искам да играя. Но не ми се играе в по-ниско ниво. Не може така да става. Затова повече няма да играя.

- Какво не ти хареса в Анжи? Обстановката ли беше лоша? Не те приеха добре ли? Само Тодор Тимонов, който също дойде от България и с когото спеше в една стая, ли ти беше приятел?

- Аз не бях приятел и с него. Той беше враг. Той е от ЦСКА, а аз от Левски. Аз в новия отбор приятели нямах.

- А самият клуб Анжи с какво те стресна? С какво беше по-лош от Левски? Защо реши, че е непрофесионален?

- Просто така. По-малък е. Не е като Левски, нещата не са същите.

- Не те ли притеснява, че излъга влиятелни хора, шефове на клуб, стигнал до елита на Русия? Получавал ли си заплахи по телефона да се връщаш в Анжи?

- Не. Не са ми заплашвали. Нали ти казах, че аз не вдигам много, не говоря. Само с мениджърите. Нищо не ме притеснява.

- И сега какво - ще си почиваш в Мароко?

- Да. Мачове няма да играя повече. Нито тренирам, нито нищо. Ще си почивам.

- Имаше проблеми със семейството, да не би и заради тях да си се върнал? Каква е ситуацията с близките ти в момента?

- Сега няма проблеми. Сега съм спокоен с фамилията си. Това няма общо. Аз си реших, че повече не искам да играя футбол.

- А ако някой отбор след време реши да те откупи - да даде пари на отборите, които имат да вземат от теб, и да играеш? Какво ще направиш?

- Как да ме купят, като всички вестници пишат колко лош човек съм. Не дават и стотинки за мен. Като няма дисциплина, така се получава. И покрай вестниците всички вече знаят какво съм правил. Няма кой да дава пари за мен. Няма да играя повече.

- Не ти ли се струва много глупаво? Като футболист беше добър, а сега какво ще правиш? Как ще изкарваш пари, за да живееш?

- Всичко е окей. Няма да играя. Имам голям бизнес тук.

- Какъв е този бизнес - купуваш и продаваш нещо ли? Какво точно правиш?

- Майка ми прави, не аз. Тя има бизнес. С него ще се занимавам. Оттам ще изкарвам пари. Всичко с мен ще е наред. Но футбол няма да играя.