Безспорно от новите попълнения в Славия най-непознат за футболната ни общественост е халфът Франциско Алберони. Бразилецът бе доведен в отбора преди около месец и вече започна да се вписва в обстановката. Именно той донесе единствената засега победа от лагера в Турция в прекратения мач с Анжи. Алберони вкара уникално попадение. Бразилецът се съгласи да даде първото си интервю за българска медия пред пратеника на ЧМеридиан МачЧ. При разговора с него помагаше и президентът Венцеслав Стефанов.

- Франциско, как се чувстваш в Славия?

- Добре. Всичко е наред. Разбирам се с играчите, с треньорите, а това е много важно. Надявам се с всеки изминал ден нещата да стават по-добри.

- Как оценяваш новия си отбор?

- Играем силно, с дисциплина. Имаме голямо бъдеще. На мен много ми харесва Славия като отбор. Запомнете, че Славия ще бъде отбор, който ще побеждава. Надявам се, че във времето, в което ще бъда в Славия, ще покажа най-доброто от себе си.

- Как се стигна до трансфера ти?

- Чрез мениджъра Джери Перейра. Радвам се, че избрах Славия. Надявам се да постигна много успехи тук.

- Каква цел си поставяш с белия екип?

- Искам да спечеля трофей със Славия. Най-вероятно е това да е Купата на България. Надявам се да имаме успех и през следващия сезон да играем в евротурнирите.

- Ще разкажеш ли нещо повече за своята кариера?

- Започнах много малък. Първият ми отбор беше Вашку да Гама, където играех в юношеските формации. Още на 18 години ме повикаха в националния отбор до 19 г. на Бразилия. Дори играх на световното за юноши през 2001 г. Там ме харесаха от италианския гранд Интер и ме взеха. Записах само три мача за купата на страната. За съжаление не съм играл в Серия А. В повечето случаи бях част от втория отбор.

- А след това?

- След като не успях да се наложа в Интер, се върнах в Бразилия и заиграх в Баия, който беше част от елита. После играх в Парана. По едно време реших, че отново трябва да замина за Европа, и подписах с португалския Лейрия. Там не ми провървя и отново облякох фланелката на Вашку. После ме поиска Алавес. Там обаче не играх, а бях преотстъпен в Лас Палмас. След Лас Палмас се върнах в бразилския Кашияс и сега съм в Славия.

- В Алавес засече ли се с бившия капитан на Славия Благой Георгиев?

- Не. Аз нямам мач за първия отбор.

- Кои са най-известните футболисти, с които си играл?

- Диего, който в момента е в Ювентус. С него бяхме заедно в националния отбор. Играл съм във Вашку да Гама и с Ромарио. Велик играч. Иначе в Интер съм тренирал с Батистута, Креспо, Матераци, Ди Биаджо... Все още съм голям приятел с Обафеми Мартинс. В момента той е състезател на немския Волфсбург.

- Ще разкажеш ли някоя по-интересна случка с някой от тези футболисти.

- Нали знаете, че Ромарио се целеше в гол №1000 в професионалния футбол. Той ги вкара, но и аз имам заслуга за това. Именно след мой пас той вкара своето попадение номер 990.

- Кажи нещо повече за семейството си?

- Имам двама братя и една сестра. Аз обаче съм най-малкият. Живея с майка си и баща си в Рио. Баща ми обаче не обича футбол. Не го разбира. Единият ми брат пък се отказа от футбола, защото искаше да учи. Да бъде студент.

- Какво знаеш за България?

- Не знам много. Тепърва ще я разглеждам и обикалям.

- Коя беше първата българска дума, която научи?

- Ами... (Смее се.) "Добре".