Отборът на Левски пропиля с лека ръка в последните два сезона онова, което постигна с толкова труд и постоянство под ръководството на Станимир Стоилов.

Сега Мъри го няма. Няма ги и някои от героите донесли славата на "сините". Един от тези, които допринесоха за влизането на Левски в групите на Шампионската лига и 1/4-финала в Купата на УЕФА обаче продължава да защитава синята фланелка, а от скоро е и капитан на отбора. Това е Георги Петков. Ето какво сподели самият той в клубното телевизионно предаване "Часът на Левски":

Георги, този сезон за Левски определено не се разви по добър начин...

- Наистина е така. Проблемът е, че не е само тази година. Вече втора година става така, че Левски не върви както ние и феновете очакваме. Мисля, че предните години, когато достигнахме четвъртфинал за УЕФА и влязохме в групите на Шампионската лига, бяхме достигнали тавана си. Вдигнахме много летвата. Определено между тези футболисти, които напуснаха и тези, които са в момента има разлика. Сега отборът е изграден от доста по-малди момчета, които съвсем нормално нямат нужния опит. Доста ни е трудно.

- Преди четири години когато Левски отпадна от Беверен едва ли някой е предполагал, че на следващата година ще постигнете такива успехи...

- Така е. Този отбор, който постигна успехите се градеше близо четири години. Първата година не успяхме да бием Беверен, но след това се сработихме и дойде триумфа.

- Вече си капитан на Левски. По-различно ли се чувстваш?

- Капитанската лента не я приемам като нещо силно. Просто така е преценил треньорът и приех неговото решение. Не мисля, че има разлика между мен и останалите футболисти.

- Повече ли се чува твоят глас в съблекалнята или и преди се е чувал достатъчно силно?

- Че се чува е факт. Но не е заради капитанската лента. Просто съм по-емоционален в мачовете. Мразя да губя и може би заради това повече викам. Сигурно съм нагрубявал и наранил някой, но след това в съблекалнята съм се изправял срещу този човек и съм му се извинявал. Това е в играта. Извън нея няма проблем.

- А някой от защитниците сърди ли ти се? От началото на този сезон почти няма мач, в който те да не са допуснали грешки.

- Не знам дали се сърдят. По принцип те са хората пред мен и без тях не мога да играя. Засега се разбираме. Надявам се Бистрон да преодолее езиковата бариера колкото се може по-бързо. Рабех вече влезе в час и говори добре.

- В този кръг Левски играе с Беласица, което би трябвало да е лесен мач. След това обаче предстоят двубои със Сливен, ЦСКА, Черноморец и Славия, които могат да решат титлата.

- Остана ни да се борим само за шампионската титла и купата. В миналите години играехме в евротурнирите и малко пренебрегвахме българското първенство. Заради това не подхождахме добре към някои мачове. Сега обаче само това ни остана. Надявам се да изиграем добре тези двубои.

- След такива разочарования в Европа и на футболистите и на феновете е много трудно. Как успяваш да продължиш напред?

- Че има разочарование в хората се вижда. И при нас обаче има не по-малко разочарование. Ние искаме да печелим, но понякога не се получава. Лошото е, че това се случва в евротурнирите, където Левски винаги иска да играе силно и да влезе там където му е мястото. Феновете ще преосмислят нещата. Те виждат, че се гради един нов отбор с млади футболисти, а това изисква много време. Феновете отново ще дойдат на стадиона.

- Беше разочарован след отпадането от Жилина и каза, че ще обявиш някои неща след около петнадесетина дни. Този срок наближава.

- Бях афектиран след Жилина. Но ми дойде в повече. Аз бях разочарован и след Бате Борисов. Като се замисля май е дошло времето когато трябва да отида да играя някъде. Естествено ако има подходяща оферта за мен и клуба, можем да седнем и да я разгледаме. Моята цел бе да играя в Шампионската лига. Нещата обаче не станаха. Вече 7-8 години съм в отбора и си мисля, че вече ми е дошло времето да изляза в чужбина.

- Съжаляваш ли, че не направи това през лятото?

- Не. Останах заради евротурнирите. Можех да отида някъде, но те щяха да ми липсват. Минал съм през тази незабравима тръпка. Четвъртфиналът за УЕФА и влизането в Шампионската лига ще ги помня цял живот. Това бяха най-щастливите ми моменти.