Таранът на Литекс Уилфред Нифлор започва трета зимна подготовка с ловчанлии. През есента нападателят бе една от важните фигури в добре смазаната машина на Ангел Червенков и се утвърди не само като първи стрелец на "оранжевите", но и като водач при голмайсторите в "А" група. Французинът отбеляза 10 попадения за първенство, а международната система за база данни IMScouting изчисли, цитира "Мерисиан мач", че по ефективност той се нарежда на трето място на Балканите след Макукула от Кайзериспор и Джибрил Сисе от Олимпиакос. Повечето от головете на Нифлор са с решаващ характер, а особено важни бяха тези в дербитата срещу ЦСКА, Левски, Черноморец и Славия.

- Уилфред, започвате втори етап от подготовката си в Свиленград. Как вървят нещата до момента?

- Нормално. Всеки знае какво го очаква и е наясно, че без сериозна подготовка няма как да се гонят високи цели. В Ловеч случихме на хубаво време без сняг и наред с физическите натоварвания съумяхме оптимално да тренираме и с топка. Сега интензитетът на работа ще се вдигне, но едва ли има някой, който да се притеснява. Не е тайна обаче, че на всички футболисти през подготовките любимият момент са им контролите.

- Литекс зимува като водач в класирането, което според мнозина специалисти ви прави и основен фаворит за титлата...

- Мисля, че през есента демонстрирахме стойностен футбол и особено срещу преките си съперници загатнахме, че нашият отбор има потенциал да постигне нещо значимо този сезон. Заслужаваме да сме на това място. Няколко пъти аз и моите съотборници казваме, но явно на хората не им се вярва. Разберете - никой досега от ръководството не е влязъл в съблекалнята, за да ни поставя като цел титлата на всяка цена. Никой не говори за това, уверявам ви. Треньорът и шефовете ни надъхват всеки мач да даваме всичко от себе си. Това е.  Свръхочаквания, напрежение, ултиматуми... просто в Литекс няма подобни неща. Може би и това е тайната за успехите, защото всички сме спокойни и играем разкрепостено, а паралелно не се налага да мислим за странични неща, тъй като всичко е изрядно и коректно. Така че дали сме фаворити, ще трябва да го доказваме всеки следващ мач. Сигурно всеки тайно си мечтае да сме шампиони, но първата ни цел е да си осигурим участие в евротурнирите. Титлата би ни дошла като бонус.

- Четири точки са добър аванс...

- Вижте, това че водим в класирането, въобще не бива да ни успокоява. Със сигурност занапред лесни мачове няма да имаме. Дори ще е двойно по-тежко, но ние ще сме добре подготвени. При всички положения конкуренцията ще е жестока. Може и да имат някакви проблеми ЦСКА и Левски, но това не ги прави по-слаби отбори. Към тях слагам Черноморец, както Славия, Локо Сф и Черно море. Все тимове, които също ще се целят в челните места, което предполага сериозни и непредсказуеми сблъсъци през пролетта.

- По-силен ли е настоящият шампионат в сравнение с предишните, в които игра?

- Със сигурност е по-интересен и завързан, но мисля, че и качеството на футбола се повишава. Има по-оспорвани дербита, доста изненадващи резултати... Сега виждам, че амбициозните тимове се подсилват със сериозни подкрепления. Явно пролетният полусезон ще е доста вълнуващ, дано и повече фенове да идват по стадионите.

- Ти си водач при голмайсторите. Още колко попадения да очакват в Ловеч от теб?

- Аз се надявам на поне още десет, но това не ми е приоритет в личен план. Ще ми е приятно, разбира се, но най-важни са успехите на отбора и моята игра ще е подчинена изцяло в полза на колектива. Бройката на попаденията не е толкова важна. Предпочитам да са по-малко, но с по-голяма стойност и да помагат на отбора ми да бие.

- А в личните ти планове влиза ли скорошен трансфер?

- Най-важното е, пак казвам, Литекс да печели и да финишира там, където заслужава. Ако аз играя добре и вкарвам голове и има оферта, която да задоволява клуба и мен, ще мислим с г-н Ганчев след края на сезона. Не ми е фиксидея трансфер в друг клуб, защото в Ловеч се чувствам щастлив.

- Трета зимна подготовка за теб в Литекс, с трети различен треньор. Би ли направил паралел между Йешич, Мъри и Ангел Червенков?

- Смятам, че случих на много добри треньори в Литекс. Всеки има своята си футболна философия, с която е искал да изведе отбора до върха. Всички са ми гласували доверие и са разчитали на мен. Не мога да ги сравнявам, а и не е нужно, защото всеки по своя си начин е допринесъл за доброто на клуба. Мъри много разбира футбола, но просто го споходи малшанса с резултатите и той понесе последствията за злощастната загуба в европейските турнири. Ние, играчите, обаче също си носим своята вина за отпадането от БАТЕ Борисов. За сегашния ни наставник пък най-добре говори класирането. Щом сме на първо място и играем атрактивен футбол, значи той е успял да ни накара да разкрием качествата си и да повярваме в себе си.

- Литекс притежава изключително силни офанзивни футболисти...

- Така е, макар и с интернационален състав, ние се разбираме отлично. Със сигурност може да сме по-ефективни и мисля, че със завръщането на Ивелин Попов ще имаме още повече острота и разнообразие в предни позиции.

- След две години в България как оценяваш досегашния си престой?

- Изцяло положителен. Сигурно много мои сънародници биха го приели като авантюра. Но за мен специално футболното предизвикателство си струваше и съм доволен, че играя тук. Предпочитам да се боря за титлата в по-малко популярно първенство, като българското, отколкото да играя в някой средняшки отбор от втора лига на родината. Ето, вече имам две купи на страната, играх срещу Астън Вила... Проблемът на българското първенство е, че няма реноме в Европа. Но за мен то дава достатъчно перспективи за развитие на кариерата и може да бъде трамплин към голям трансфер.

- Разбрахме, че си открил за себе си нов начин за релаксиране?

- Стана случайно, покрай моите деца. Веднъж ги заведох на конната база на Литекс край Ловеч и тогава разбрах колко позитивен и зареждащ с енергия може да е допирът с тези благородни животни. Започнахме често да ходим сред природата, а децата наистина поставят ултиматум още от Франция да видят своите любимци, иначе не искат да се качват на самолета. Аз естествено не яздя, но то ти стига само да ги галиш и да им се радваш. Чувството е невероятно.