За Мирослав Антонов в Своге е вече тясно. Младият нападател е водещият голмайстор на Спортист с 5 гола в 15 мача и вече гледа към ново предизвикателство. След силната си есен нападателят прикова вниманието на водещите отбори в България. След Нова година той почти сигурно ще играе с екипа на шампиона Левски. Антонов не крие, че иска да продължи кариерата си на Герена. Макар и на 23 години, Чилика, както го наричат, се чувства готов за големи подвизи със синята фланелка.

- Миро, чухте ли, вече ви броят за футболист на Левски?

- Наистина много се говори по този въпрос. Все още не съм играч на Левски, макар много да ми се иска.

- Свързвал ли се е с вас представител на синия клуб?

- Никой не ме е търсил от Левски. За интереса към мен знам от г-н Ангел Бончев, с него се чувам често. Не знам нищо конкретно, тъй като това са разговори между клубните шефове. Явно има някакви преговори, но засега толкова.

- Не се ли опасявате, че Левски е твърде голямо предизвикателство предвид младостта ви? Чувствате ли се готов за този скок?

- Абсолютно. Не се страхувам, въпреки че съм само на 23 години. В отлична форма съм. Смятам, че имам потенциал и Герена е най-доброто място да продължа с развитието си като футболист. От дете си мечтая да играя за този отбор. Силно се надявам да получа шанс, а после ще дам всичко от себе си, за да се наложа.

- А не ви ли притеснява лошият полусезон, който изигра Левски?

- Откъм резултати - не. Левски може да е в незавидна позиция, но това няма значение за мен. На 5-о, на 7-о, на 10-о място, това е голям отбор и винаги е в борбата за титлата. Не знам дали ще успеят, но шансовете им остават докато математиката го позволява. Иначе тези неща, които се случиха извън терена, с провалените трансфери, наистина са много неприятни. Предполагам, че вече са забравени и отборът гледа напред, към една силна пролет.

- Съществува ли възможност да останете в Своге?

- Лично за мен - не. Но това не зависи само от мен. Ако остана, ще бъде крачка назад. Не искам да звучи пресилено, но смятам, че дойде време да продължа напред. Амбициран съм да се развивам, дадох достатъчно за Спортист. Ще бъде много жалко, ако не успея да премина в друг, по-голям отбор.

- Имате ли алтернатива, ако Левски все пак се откаже от вас?

- Доколкото знам, има интерес от Черно море и Черноморец, но пак казвам - нещата не зависят от мен. Аз просто искам да продължа кариерата си на по-високо ниво.

- Говори се, че ръководителите на Спортист имат известни затруднения с управлението на клуба. Може ли и това да е причина да искате да напуснете?

- Не е така, вече казах защо искам да напусна. Причините са чисто футболни. Не мога по никакъв начин да се оплача от шефовете на клуба. Ако дойде денят да напусна, ще оставя много приятели - и съотборници, и ръководители.

- Как оценявате представянето на Спортист тази есен?

- Колебливо, можехме и по-добре да се представим. Все пак има обясними причини. Не трябва да се забравя, че сме новак, а не отбор с големи претенции. Започнахме обнадеждаващо - равенството със Славия. После записахме няколко загуби, но въпреки това играта ни беше силна. В хода на полусезона имахме доста сътресения, което ни остави да зимуваме в зоната на изпадащите. Имаше треньорска смяна, сега отново сме с нов наставник. Напуснаха много футболисти, което нямаше как да не се отрази на играта към края на есента.

- Ще успее ли Спортист да се спаси от изпадане?

- Това зависи от много неща. Сега предстоят подготовка, селекция. Аз лично се надявам Спортист да остане в "А" група, независимо с мен или без мен. Новоназначеният треньор Стойчо Стоев е наистина добър. Познавам го от престоя си в Локомотив (Сф) в юношеските формации. Може да стабилизира отбора.

- Вкарахте решаващ гол в баража с Нафтекс за влизане в елита, какво си спомняте от този мач?

- Беше голяма радост, направо бяхме на седмото небе. Започнахме зле, бяхме стъписани, до средата на първото полувреме можехме да губим с няколко гола. После всичко се обърна и заиграхме нашата игра. Наистина е трудно да се опише емоцията, още повече че спечелихме толкова важен мач след изпълнения на дузпи. Изстрадана, но сладка победа.

- Играли сте за юношите на Локомотив (Сф), защо не успяхте да пробиете в първия отбор?

- И до днес не намирам отговор на този въпрос. Раздавах се максимално през двете години, които прекарах там. Вкарах 40-50 гола, обещаха ми, че ще ме налагат в мъжкия отбор. В последния момент обаче се отметнаха. Дойде Стефан Грозданов и започна да налага по-опитни футболисти. Тогава говорих и с Иво Тонев, не ми дадоха обяснение, просто ме пратиха в Миньор (Бобов дол). А бях пред подписване на договор, даже си бях дал снимки за документите.

- Известен сте като Чилика. Защо?

- Този прякор ми излезе, когато бях в Локомотив. В родния ми град Монтана не ме наричат така. Не знам, явно имам някаква прилика с Георги Чиликов.

- Какво обичате да правите извън терена?

- Обикновените неща, излизам с приятели, със семейството. Обичам да гледам филми. Нищо сензационно.

- Трансфер в Левски ли ще е най-хубавият ви новогодишен подарък?

- Няма да има по-хубав. Наистина си го пожелавам.