Диамантена Коледа в 30-градусова жега преживя Христо Стоичков в Южното полукълбо. Българският треньор на южноафриканския клуб Мамелъди Съндаунс получил скъпоценен дар от своя шеф Патрис Мотсепе - един от най-богатите мъже в ЮАР.

"Имахме среща, преди да отпътувам за България - довери Стоичков пред "Труд". - Познайте защо мистър Мотсепе ми заприлича на Дядо Коледа? Въпреки че подаръкът не тежеше нищо - диамант..."

Най-известният българин се прибра в родината и директно от летището се отправи към едно от най-любимите си места в страната - ловното стопанство "Елен" край Етрополе.

"Ще изключа телефоните, ще отида на лов, ще дишам дълбоко балкански въздух и ще се веселя с приятели", мотивира избора си Камата.

Директно от летището Стоичков "хвана гората" за празниците, но преди това даде интервю за "Труд".

- Не сте давали интервю за "Труд" от лятото, г-н Стоичков. Как е положението?

- Тежко, много тежко (б. а. - маха си якето и позира като манекен на "Армани"). Отслабнах 15 килограма за шест месеца. Бъхтя се на най-тежката от деветте мини на клубния ми президент. Моята е номер 8. От сутрин до вечер сме на стадиона с екипа ми, с който работихме и в Селта. От два месеца берем вече само добри резултати - всички в клуба говорят за шампионска титла. А преди сезона подобно нещо бе смело дори и като мечта.

- В началото на първенството през септември дадохте шанс на враговете ви да се усмихнат. С възможно най-големите букви у нас се публикуваха информации, че местни фенове искат да ви линчуват. Едва ли не сте били във врящ казан, а край вас са танцували зулуси с копия и е било въпрос на часове да ви сварят...

- Да, ама не! Жив е той, жив е! Наистина първите шест-седем кръга имахме колебания. Трудно наложих промените, които трябваше да се направят. И след една загуба фенове ни освиркаха пред съблекалните, преди да се качим в автобуса. И мен, и играчите. И за да не стане инцидент, ченгетата изместиха до ултрасите полицейския джип, който се движи пред автобуса след всеки мач. Това беше историята. Другото са едни голи мечти на враговете ми.

- Сега отборът ви бие наред, много ви хвалят, ама английският ви бил смешен, коментират у нас.

- Много важно! Не си гледат голите задници, а се правят на полиглоти. След всеки мач давам интервюта в ефир и никой в ЮАР не се е заяждал с мен. Мога да говоря на испански и да използвам преводач за английски, но предпочитам да се справям сам. И с грешки или без грешки се справям, докато други цял живот ще гният в калта от завист и злоба. А, щях да забравя - ако искат, могат да дойдат и на перфектен английски да им тегля една майна.

- Вече сте го направили пред варненски журналист. Казали сте "Да го лапат българите" или нещо такова. Така писаха поне някои медии.

- Пред кой варненски журналист? Кой? Покажете го! Веско Варненчето от Пловдив ли? Тъпотия до шия. Познавам само един варненски журналист - Стефан Янев, когото, да е жив и здрав, не съм виждал или чувал поне три години. Моя южноафрикански номер на телефона го знаят малко хора. И представяте ли си как ми се обаждат от Варненско, от Трънско и аз вдигам и почвам да приказвам, да псувам и други подобни. И казвам точно думите, с които Марадона се изцепи. Толкова ли не мога някаква друга псувня да измисля. Да не съм умрял (б. а. - смее се силно)? Ама какво се обяснявам! И на кого? В България за пет лева пишат как някой рекъл, че онзи чул как друг казал... Жалка работа, малко сериозни медии останаха. Докато няма закон за клевети в печата и не съдят тези гадове, аз си има свой закон.

- Какъв?

- Юмруци!

- Е, празници са все пак.

- Да, затова съм си дошъл - да празнувам с хора, дето не завиждат, не злобеят, не крадат. Да изкараме хубаво. Да дишаме балкански въздух. А знаете ли в Етрополе какъв оркестър има? Страхотни песни пеем.

- Какви?

- Различни са. Има обаче и такива: "Христо Стоичков хапва печено прасе..."

- И по-нататък?

- Е, народно творчество. Ще дойдете и ще чуете. Има и политически песни даже, всичко пеем. Но няма да ви ги издам, защото уважавам авторските права.

- Политически щом има, не може да не изкарате някоя за НДСВ?

- Не някоя. Няколко има! А и каква стана тя, май познах за НДСВ. Преди 4 години още казах, че няма да ги има в парламента? И още, че хората ще напъдят този мошеник попа към Мадрид и ще трябва да връща и горите, и планините? А ето сега държавата иска и хотела на Миленчо. Дано го вземат и там срещу 1 лев на ден да пращат пенсионери да си почиват в него на морето.

- Нещо им гоните гарез на "царската свита"?

- Не аз, оня, началникът там горе! Аз какво? Набедиха ме за неплатени данъци и ги осъдих. Да ми връщат пари ги осъдих. Но после обаче им тръгна на още по-лошо. Народът го е казал: "Който нож вади - от нож умира!". Мръсно не съм направил на никого през живота ми. И затова, който ме е заял, добро не е видял. Тези, дето злобеят срещу мен, ги шамарят, уволняват ги, закриват ги. Кой каквито гадости е надробил, си ги сърба. Казах ви - началникът там горе всичко вижда.

- Вие да не искате да говорят само хубаво за вас? Не сте ли наясно, че в България да сте прав като Господ, пак ще има хора срещу вас. А и колкото и да сте грешен, ще има и такива, които ви обичат...

- Никога не съм искал да се харесвам на всички. Напротив - понякога нарочно провокирам злобата. Това ми вдига адреналина. А понякога така се забавлявам, да става интересно. Искам обаче честна битка. Да кажат - от него нищо няма да излезе! Но ги е страх мишоците и измислят истории с варненски журналисти. А защо е така, знаете ли?

- Защо?

- Навремето предричаха, че ще се проваля в Барселона, а аз спечелих всичко! После ме охулиха след първия мач на световното, а отборът стана четвърти. А аз благодарение на момчетата - голмайстор! И сега мушмороците ги е страх вече да кажат - ще пробия ли като треньор, или ще се проваля. Яли са ми попарата и затова мишкуват и съчиняват тъпотии. Но и аз измислих номер да ги шашкам. Разреших на журналисти да ми публикуват и заплатата, и неустойката. И като разбраха в България цифрите, не знаеха кое е по-лошо за тях - да побеждава Стоичков и да взема много пари или да го изгонят и да вземе още повече? Системата е ужасна - отпред змия, а отзад да не казвам какво.

- Какви изпитания ви е изпращал Господ?

- Много и винаги. Последните са, откакто съм треньор. Например в Селта можеше и аз да поискам от президента да извади пари за последния кръг. Да дадем бонус на тези, дето не играеха за нищо, за да направят равен с наш конкурент. А не да падат. Можеше да вляза в комбинация и така да останем. Избрах да играем честно. И пострадах - изпаднахме след 4 победи и 5 загуби при мен. А можеше и да съм спасител. Да стана фалшив герой. Не, благодаря. Не пожелах да си сложа на сърцето подобна измама. И знам - все някога Господ ще ми помогне, че не се поддадох на изкушението.

- За този последен кръг вървя разследване в Испания? Разкри ли се нещо?

- Не знам, не се интересувам. Минало. Аз никога не гледам назад. Знам само, че при мен отборът беше седми-осми в Сегунда, а сега са 17-18-и. Въпреки че се изредиха осем треньори, положението не става по-добро. Жалко, защото хората в този град заслужават футбол от елита.

- Как е животът в ЮАР?

- Страната е прекрасна, невероятна красота. Що се отнася до стандарта, има един лаф:"Южна Африка не е... Африка". В Йоханесбург има силна престъпност и е опасно, но главно за тези, които не са запознати с рисковите места. Условията за мен са супер. Имам най-много приятели българи от всички места в чужбина, където съм живял. Начело с посланик Володя Нейков идват с трибагреници на стадиона, подкрепят мен и отбора. Братята Симо и Васко Калоянови дори правят барбекю за отбора преди мачовете за късмет. И както върви само на победи, ще им фалирам месарницата. Семейството ми често е при мен, но не за дълги периоди, защото се съобразяваме с учебната програма на децата в Барселона.

- Чувства ли се в ЮАР пулсът на световното?

- Яко тупти вече. Ще бъде невероятно световно. Аз ще подкрепям Аржентина заради моя приятел Марадона и Сърбия като съседи. Очаквам Англия с треньор като Капело да е на финал, но кой може да прогнозира футбола днес?

- Какъв подарък ви донесе Дядо Коледа?

- Голям диамант и три оферти за договор догодина. На тръгване бях при президента и той ме пита: "Как ги преобрази да бият наред?". Казах му, че плаша играчите, че слизаме в мината да работим, ако не бием. Той се смя много и хоп - Дядо Коледа дойде за мен с голям диамант и оферта за нов контракт.

- Какво ще пожелаете на читателите на "Труд"?

- Да са живи, здрави, да си носят новите дрехи и да не им пука от душманите!