Националният отбор на Тунис влезе в историята на световните първенства, но по нежелан начин. След поражението с 0:4 от Япония на Мондиал 2026 "орлите на Картаген" станаха първият отбор, който губи мачове на едно и също Световно първенство под ръководството на двама различни селекционери.

Всичко започна с тежката загуба с 1:5 от Швеция в първия двубой. Ден по-късно Тунизийската футболна федерация освободи Сабри Ламуши и назначи Ерве Ренар в опит да спаси участието на отбора. Новият наставник обаче също стартира с поражение – 0:4 от Япония, с което Тунис записа уникален антирекорд в историята на Мондиалите.

Макар смени на селекционери по време на Световно първенство да е имало и преди, никога досега това не беше водило до загуби под ръководството на двама различни треньори в рамките на едно и също издание на турнира.

Първият подобен случай на треньорска рокада е от Мондиал 1954, когато селекционерът на Шотландия Анди Бийти подава оставка след поражението с 0:1 от Австрия. Отборът губи и следващия си мач срещу Уругвай, но под ръководството на временния наставник Дъг Дугал.

Следващият случай идва през 1998 г. със Саудитска Арабия. След две загуби в груповата фаза Карлос Алберто Парейра е освободен, а Мохамед Ал-Хараши поема отбора за последния мач. Саудитците обаче успяват да измъкнат равенство 2:2 срещу Република Южна Африка и не допускат поражение с новия селекционер.

Отново на Мондиал 1998 Република Корея сменя Ча Бум-кън след тежката загуба с 0:5 от Нидерландия. Временният наставник Ким Пьон-сок извежда отбора в последния двубой, завършил 1:1 с Белгия.

На същото първенство и Тунис прави треньорска смяна. След пораженията от Англия и Колумбия полският специалист Хенрик Касперчак е освободен, а в последния мач временният селекционер Али Селми извежда тима до равенство 1:1 с Румъния.

Така случаят от Мондиал 2026 остава без аналог. Докато всички предишни отбори със сменени треньори по време на турнира успяват поне да избегнат поражение в първия мач под ръководството на новия наставник, Тунис губи и при Сабри Ламуши, и при Ерве Ренар.