Божидар Саръбоюков заяви, че винаги търси самокритиката в своето представяне. Само преди два дни най-добрият български състезател в скока на дължина завоюва бронза на световното първенство на закрито в Торун.

В ефира на „Денят започва“ по БНТ Саръбоюков отново подчерта, че е щастлив от спечеленото бронзово отличие и сподели какво не му е стигнало за злато на шампионата на полска земя.

„Може би надделява повече разочарованието, защото за един професионален спортист е изключително важно да направи най-вече себе си щастлив. Исках като последен старт да се направя щастлив. Да, взех медал, това беше главната цел. На такива първенства е най-важно да гледаме медала, но все пак исках да направя един по-сериозен резултат, който можех да постигна, но късметът явно не беше на моя страна. Не всичко е въпрос на късмет, но са казали, че той идва при подготвените. Трябва и да си подготвен, за да имаш късмет. Не може да скочиш много без тренировки и само с късмет, но тази е много деликатна дисциплина. Има един фаул, който може да го настъпиш и опитът ти изобщо да не се зачита. Може да си отзад и да скочиш много, но го измерват по-малко, защото се мери отново от фаула. Бях изключително добре физически и го показах, но единствено това ми попречи за златото“, започна той.

Лекоатлетът говори и за промените, които е направил спрямо своята подготовка за новия сезон.

„Моите резултати се дължат на менталната промяна, все пак ставам и по-голям с възрастта. Подготвям се физически изключително добре. Смятам, че оттам идват вече резултатите, но главната причина за тях е на психическа основа.“

„Всеки е индивидуален сам по себе си. Това, което съм слушал на други спортисти, някои от тях са много самоуверени, което няма лошо, но аз винаги търся критиката в нещата, защото за мен това е тайната на успеха – винаги да търсиш още грешки. Ако всичко е перфектно и скачам само толкова, значи това е максимумът на моето развитие“, добави скачачът.

Талантливият българин разкри и кой е бил неговият пример.

„Като малък съм гледал доста големи имена в леката атлетика. Първоначално започнах с високия скок. Моят най-голям пример е Мутас Баршим, той е легенда във високия скок. Няколко пъти съм казвал, че в България Тихомир Иванов изключително много ме е стимулирал като име, за да започна професионално. За мен човекът, който ме научи и възпита на всичко това, е моят треньор в лицето на Димитър Карамфилов“, сподели лекоатлетът.

Родният лекоатлет разкри и какви са плановете за подготовка преди следващите предизвикателства през сезона.

„Ще заминем в Испания на лагер за един месец, после ще направим същото в Турция. Аз не си падам по лагерите, за първи път ще направя два лагера един след друг, но най-ми е хубаво, когато тренирам в моята родина и най-вече в собствения град – Харманли. Там ми е най-спокойно, знаем всичко и така съм свикнал, но може и лагерите да ми се отразят добре. Когато бях по-малък, условията за тренировки бяха доста тежки, но смята, че това ме изгради като човек и състезател, защото е много лесно да търсим оправдания. Тежките условия понякога изграждат истинския състезател, но след това благодарение на нашата кметица Мария Киркова и на цялата подкрепа от моите съграждани се направи изключителна спортна база, която в момента поне за мен е една от най-добрите в България. Имаме изключителна зала и стадион за подготовка. Имаме абсолютно всичко, което трябва на един лекоатлет.“

Той говори и за конкуренцията, в която се намира с Матия Фурлани.

„Има я закачката между нас двамата. Усеща се, когато сме на пистата. Пускаме си по-странни погледи с него, отколкото с другите конкуренти, защото сме израснали от малки двамата. Имаме един и същ път. И двамата се занимаваме с висок скок, след това започваме с дългия в една и съща година. И двамата вървим заедно горе-долу. Усещам се, че започвам да го настигам, сигурен съм, че в скоро време ще покажа успехите, които постигна и той", каза още българинът.

„Границата в един момент вече е в главата, а не толкова във физическите данни, особено в дългия скок, защото той е техника. С него можеш да изпипаш много неща, за да стигаш повече и повече. Трудно е там да се направят извънземни неща, защото световният рекорд е изключително висок“, отбеляза Сарабоюков.