В интервю в края на годината за вестник „Кориере дела Сера“ Лука Модрич говори за първите си месеци в Милан и влиянието, което Серия "А" е оказала върху него.

„Животът винаги ни изненадва, случват се неща, които никога не сме смятали за възможни. Бях убеден, че ще завърша кариерата си в Реал Мадрид, но в крайна сметка... Винаги съм мислил, че ако някога имам друг отбор, това ще бъде Милан. Тук съм, за да печеля“, призна хърватският полузащитник.

Модрич признава, че спечелването на титлата „е възможно“, като Милан в момента заема второ място, на точка от лидера Интер, но призовава за предпазливост: „Сезонът е дълъг. Във футбола трябва да мислим мач за мач. Ако започнем да правим планове месеци напред, губим посоката.“

Полузащитникът говори и за великите треньори, с които се е срещал в кариерата си, като наблегна на специалната му връзка със Специалния.

„Моуриньо е специален. Като треньор и като човек. Той беше този, който ме искаше в Реал Мадрид, без Моуриньо никога нямаше да стигна дотам. Съжалявам, че го имах само един сезон. Сред всички, той беше най-суровият. Видях го да кара Кристиано Роналдо да плаче в съблекалнята - играч, който дава всичко на терена, защото веднъж не проследи противниковия бек. Моуриньо е много прям с играчите. Отнасяше се със Серхио Рамос и с последния пристигнал по един и същ начин: ако имаше нещо да ти каже, го казваше в лицето“, похвали го той.

Въпреки това, той избира Карло Анчелоти за най-добър: „Той е номер едно. Трудно е да се намерят думи. Заради начина му на съществуване, не само заради качествата му на пейката. Говорихме много пъти за Милано и Милан, когато бяхме в Мадрид. И за него това място беше уникално. Спомням си, когато го срещнах. Бях сам в града. Той ми се обади и каза: „Хайде, ела да вечеряш с мен“. Говорихме с часове, за всичко. Футбол, семейство, живот. Обикновено треньорите не дават такова доверие на играчите. Той го дава.“

Сега в Милан Модрич е трениран от Масимилиано Алегри, който „е невероятна личност“, хвали го той. „Прилича малко на Анчелоти: чувствителен е, забавен и обича да прави шеги. Но на терена, като треньор, е фантастичен. Разбира от футбол като малцина. Не го познавах толкова добре, но съм щастлив, че днес е мой треньор.“

Хърватският полузащитник обясни и връзката, която е чувствал с Милан: „Бях фен на Милан заради героя от детството ми: Звонимир Бобан, капитанът на Хърватия, който почти направи история на Световното първенство през 1998 г. във Франция. За нас това беше нещо невероятно. Една малка страна, която излизаше от опустошителна война, се представяше пред света. Всички се чувствахме много горди. Аз още нямах 13 години и баща ми ми подари анцуг на Милан.“