Бразилската легенда Роналдо Назарио закри първия ден на Световния спортен форум в Дубай. В началото на изказването си той беше попитан защо е избрал да стане собственик на клубове, вместо да продължи кариерата си като треньор или телевизионен коментатор. „Защото съм малко луд“, пошегува се той.

Бившият нападател на Барселона, Реал Мадрид и Интер, наред с други, обясни, че футболът „беше и продължава да бъде моята голяма страст. Сега обичам да играя и тенис, но футболът е моят живот. Две години след като се оттеглих, основах мениджърска агенция в Бразилия, в Сао Пауло. Управлявахме някои от бизнес делата на Неймар, но след две години компанията фалира. Не заради лошо управление, а защото маржовете на печалба бяха твърде малки.“

„Три години по-късно, през 2016 г., купих друга агенция – Octagon Brasil, която е огромна в САЩ, и започнахме отначало“, продължи той. „След 10 години тя работи много добре и имаме много клиенти. Освен това през 2018 г. търсех отбор в Европа и имах много възможности. Но живеех в Мадрид и Валядолид се превърна в опция. По време на Световното първенство в Русия направих оферта. Тогава клубът беше във втора дивизия и играеше плейофи. Предложих цена, предишният собственик я прие и дни след като подписахме, Валядолид влезе в елита. Това беше първият ми голям късмет в бизнеса.“

Въпреки внезапния край на престоя си там, Феномена си спомня с умиление за времето си в клуба от Пусела. „Ла Лига, подобно на Премиър лийг, е много добре организирана. Проблемът в Испания обаче е, че трябва да се изправяш срещу клубове, които имат три или десет пъти по-голям бюджет от твоя. В това отношение Висшата лига е по-справедлива. Бяхме креативни, намерихме добри и евтини играчи, в допълнение към тези, които вече бяха в отбора. И останахме три поредни години в елита. Това беше голямо постижение за Валядолид.“

През този период той научава най-вече, че „футболът не е просто страст за хората, той е техният живот. Дори за жителите на Валядолид, град с 300 000 души, беше така. Прозрачността ни беше 100% през цялото време. Може би имаше твърде големи очаквания заради моята фигура. Мисля, че свършихме добра работа и поставихме Валядолид на международната карта. Поддържахме достъпни цени на билетите и абонаментните карти и обновихме облика на стадиона, който се нуждаеше от промяна. Феновете се държаха прекрасно, особено в труден момент като пандемията от COVID. От осем години, пет прекарахме в Примера. Победихме Барселона няколко пъти, но най-трудна, повтарям, беше разликата в бюджетите. Когато идваш от втора дивизия, е много трудно да се конкурираш с отбори, които имат три пъти по-голям бюджет.“

На международния форум, който приключва във вторник, беше засегнат и престоят му в Реал Мадрид – един от клубовете, които заедно с Барселона градят основния имидж на испанския футбол в чужбина. „Не съм ходил в университет, защото на 17 вече играех в ПСВ Айндховен. Моята магистърска степен беше да играя по целия свят и да се уча от президенти, маркетинг директори, финансови директори... В Мадрид беше много специално, защото за първи път един президент промени света на футбола във всяко едно отношение – Флорентино Перес, който е най-добрият президент, когото съм срещал.“

Назарио обясни пред аудиторията, че Реал Мадрид „дължеше 300 милиона евро. Флорентино продаде спортната база за тази сума и купи друг терен до летището (Валдебебас). Той инвестира в големи играчи – първо привлече Фиго, после Зидан, мен и Бекъм. Четиримата „галактикос“. Той промени начина, по който хората гледат на футбола. Това беше най-голямата промяна във футболната индустрия. Футболът се разви до това, което виждаме днес, благодарение на Флорентино Перес. Той е като баща за мен и имаме страхотно приятелство.“

В непринудена атмосфера той си спомни, че всички „галактикос“ са имали еднакви заплати, „но Бекъм и аз имахме повече приходи от спонсори и ги споделяхме с клуба. Така че мога да кажа, че съм играл безплатно за Мадрид, ха-ха“. На екрана беше показан неговият хеттрик на „Олд Трафорд“ през 2003 г. „Това беше най-специалният момент в гостуващ мач за мен. Всички фенове на Юнайтед ме аплодираха. Показаха ми огромно уважение. Британските фенове, заедно с тези в Бразилия, са най-добрите в света.“

Тъй като тонът на разговора го позволяваше, водещата се възползва от възможността да му припомни славата, която винаги го е преследвала – че не обича да тренира. „Има едно недоразумение по този въпрос“, отвърна Роналдо с усмивка.

„Както каза Джокович за тениса, настъпи промяна в начина, по който тренирахме преди 10 години и сега. В днешно време физическата подготовка е по-добра. Преди ме караха да тичам с Роберто Карлос и Кафу. Те пробягваха по 10-15 километра. Аз обаче нямах нужда от това. На мен ми трябваха 15 или 20 метра, в които да съм много бърз. Мога да кажа, че тези тренировки бяха най-лошият момент в кариерата ми. Сега се тренира повече, но се страда по-малко. Подготовката е по-ефективна отпреди. Ако си нападател, не е нужно да тичаш 15 километра, а трябва да изпълняваш специфични, интелигентни упражнения. Те са за теб, а не за останалите съотборници. Има различни типове играчи.“

Връщайки се към ролята си на бизнесмен, той беше попитан за трудността да се разграничи предприемачът от страстния привърженик на даден отбор. „Трудно е. Това се случи с Крузейро по Коледа. Един приятел ми каза, че има възможност да купя клуба, който не беше в добро състояние, и че аз съм единственият, който може да го спаси. Говорих с приятели, с моя екип. Дългът беше 200 милиона долара, а аз нямах тези пари. Но имах идея. Във футбола, с толкова много страст и толкова много фенове, всяко предизвикателство те окуражава и си казах: „Ще опитам“. Крузейро беше прекарал три поредни сезона във втора дивизия. През първата година спечелихме промоция пет кръга преди края. И изплатихме дълга. Продадох отбора миналата година и не спечелих пари, но спасих клуба от банкрут. Той беше един от петте най-добри клуба, когато започнах да играя, и им бях длъжник.“