Локо Пд победи с 3:0 Пирин Бл в последния мач за 2023 година и се утвърди на 4-то място в класирането, като изпревари отбори със значително по-сериозни бюджети като Левски, ЦСКА 1948 и Ботев Пд. След последния съдийски сигнал наставникът Александър Томаш изчака футболистите да поздравят феновете и отиде сам пред трибуна “Бесика”. След това той благодари на хората от щаба си – Константин Мирчев, Тодор Кючуков, Христо Колев-Бащата и анализатора Николай Русинов, на изпълнителния директор Павел Колев, на спортния Илко Пиргов… Думите му прозвучаха като вид сбогуване с “Лаута”. Потърсихме специалиста за неговия анализ на изминалата година и дали ще продължи да води смърфовете. Ето какво каза специално за “Тема Спорт” Александър Томаш.

Г-н Томаш, ще ви върна на датата 3 септември 2022 година. В този ден изиграхте първото пловдивско дерби, в което с Локо победихте Ботев с 1:0. След това ви попитах защо не отидохте при феновете и вие ми казахте, че сте на “Лаута”, за да работите, а не да се заигравате с привържениците. След мача с Пирин обаче изчакахте играчите да поздравят публиката и застанахте пред “Бесика”…

– Разликата е огромна. Когато победихме Ботев преди повече от година, аз бях в Локомотив едва няколко месеца. В онази вечер просто усещах, че сме си свършили работата, а героите бяха моите играчи. Не исках да се възползвам от момента, за да трупам дивиденти. Един мач, макар и толкова специален, не означава нищо. Тогава усещах, че все още не съм спечелил доверието на привържениците. Все пак аз и моят екип отидохме на “Лаута”, без да сме имали връзка с клуба преди това. Бяхме един вид “чужди” тела. От онзи момент изтече много вода. Преминахме през много перипетии и всеки път успявахме заради тази публика. Сега отидох пред тях, за да им се поклоня и да им благодаря. Смятам, че за времето, в което сме в Локомотив, убедихме голяма част от хората, че даваме всичко от себе си за отбора и се изгради емоционална връзка между нас.

Не бяха малко онези, които си помислиха, че този ваш жест е вид сбогуване с феновете на Локомотив…

– Не! Поне от моя страна не бе такова. Казах ви – исках да им благодаря, да ги поздравя и да им се поклоня. Аз имам договор с клуба и го изпълнявам.

Договорът ви изтича в края на първенството. Имало ли е разговори между вас и ръководството за удължаването му?

– Не.

Преди два месеца в кипърските медии се появи информация, че сте отказал оферта от един от местните грандове – АЕЛ Лимасол. Защо?

– Защото не можех да си позволя да предам доверието на хората. В личен и професионален план може би сгреших, но аз не съм и не исках да изглеждам предател в очите на привържениците ни, играчите и собствениците. Не съжалявам за решението си.

А за какво съжалявате?

– Съжалявам единствено за това, че нещо около мача с ЦСКА 1948 се счупи. И тук не говоря за финансови проблеми. Такива съществуват по цял свят. Забавяне на заплати има навсякъде. В съблекалнята ни влезе една несигурност и това повлия на психиката и настроението, а когато това се случи, много трудно мога да изисквам нещо от играчите. Напълно осъзнавам, че вдигнахме много летвата, но не успяхме да я прескочим, а това ще остави един горчив привкус във всички, които обичат Локомотив. Реално погледнато, ние изиграхме два слаби мача – с Берое и Ботев Враца. Имаше такива, в които резултатът бе повлиян от определени съдийски отсъждания. Но сега не е време за оправдания. Локомотив в класирането е там, където трябва да бъде, а с оглед бюджет, база и ширина в състава дори надскочихме себе си.

Доколко напрежението между собствениците повлия на настроението в съблекалнята?

Следващия въпрос.

По време на мача с Пирин имахте пререкание с Алфа Конте, а след това той заяви, че няма яснота около бъдещето му. Подобно е положението с Хоркаш, Джовани, Евандро…

– За тази несигурност говорех. В мен има болка, защото в един момент повярвах, че сме способни на нещо голямо. Уви, по една или друга причина едва ли ще успеем да го постигнем и ако не задържим тези играчи или да намерим бързо техни заместници, което е много трудно, ще се наложи да променим приоритетите си. Относно Алфа – уважавам желанието му да е на терена, старанието и всичко, което влага, но той трябва да разбере, че аз съм треньорът и аз определям кой и кога. Между нас няма проблем.

Какви ще са приоритетите, ако се стигне до тяхната промяна?

– Под мое ръководство Локомотив винаги ще излиза за победа. Но ние бяхме изградили отбор, към който ако бяхме надградили, можехме да мечтаем и да преследваме целта, която си поставихме, когато пристигнах на “Лаута” – достигане на едно средноевропейско ниво. През лятото се разделихме с Матеус и Зебли. Преди това си тръгнаха Карагарен и Бидунга. Ако сега се случи същото с още няколко основни футболисти, то това само по себе си означава, че целта ни е да развиваме играчи, а не да се стремим да покоряваме върхове.

Христо Крушарски бе казал, че иска повече млади български футболисти да бъдат налагани…

– Не го ли изпълнихме? Когато с моя щаб дойдохме в Локомотив, Паскалев имаше 10-15 мача. Превърна се в неизменен титуляр. За съжаление, контузии спряха развитието на Тошко Павлов и Калоян Костов. Ефе Али се утвърждава все повече и стана младежки национал, както и Пепи Андреев, който научи своя урок и върви нагоре.

Колко български отбори за този период наложиха толкова млади играчи а в същото време бяха и в челото на класирането? Нека не забравяме, че Христо Иванов, който не получи достатъчно в Черно море и Арда с игрите си в Локо Пловдив, стигна до националния отбор. Ангел Лясков също… Нима не развихме Динко Хоркаш, Евандро, Джовани? Камдем нямаше мач в професионалния футбол. Иво Иванов расте и се налага…

Това ли е най-големият ви успех?

– Щастлив съм, че Локомотив има разпознаваем стил и грандовете подхождат с нужното уважение и респект срещу нас. Дори начинът, по който се свири срещу Локомотив, говори за това. Явно сме накарали опонентите да се съобразяват с нас. Надявам се най-големият ми успех тепърва да предстои.

Черно море ще посрещне Нова година на върха. Това изненадва ли ви?

– Не. Те показаха, че е възможно това да се случи и без космически бюджет, но със спазване на няколко основни правила. Треньор, който има спортно-техническата власт, спокойствие в клуба, точна и ясна стратегия при селекцията, доверие и време.

Синът ви Божидар Томовски прави силна есен в Янтра. Преди два дни записа асистенция при победата над Спартак Варна. Няма ли вариант през пролетта да го видим с черно-бялата фланелка?

– (Смее се.) Не, не. Сега искате да ме скарате с Вили Вуцов. На този етап Боби се чувства добре там. Усеща доверието и подкрепата на треньора. Аз съм го оставил да върви сам по пътя си.

А каква селекция да очакваме от Локо Пд?

– Тук трябва да попитате шефовете. Все още не сме обсъждали нищо.

А зимния лагер?

– Аз съм казал своето мнение. Желанието ми е да проведем подготовка в Турция и доколкото знам, има резервиран хотел.

За финал – преди няколко дни се изигра последният мач на стадион “Българска армия” в този му вид. Сега предстои стадионът да бъде съборен. Доста бивши футболисти на ЦСКА изразиха емоцията си от това, каква е вашата?

– “Българска армия” винаги ще има специално място в сърцето ми. Човек никога не забравя родния си дом и го носи в себе си. Пожелавам на феновете на ЦСКА много скоро да имат щастието да се радват на нов, модерен, красив стадион. Те го заслужават.