Българската звезда и играч на отбора от НБА Сакраменто Кингс Александър Везенков говори пред Би Ти Ви, преди да замине за САЩ, където ще продължи своята кариера. 

"Не спах, не мога да кажа, че ми беше тежко - дано това да са проблемите на абсолютно всички. Знам, че Господ ми е дал абсолютно всичко, много съм радостен и наистина благодаря на всички, които са до мен. Но все пак да си тръгнеш от едно място, в което се чувстваш прекрасно, защото пак ще го кажа - Олимпиакос за мен е едно голямо семейство. Всички мои приятели са там, но просто сега решихме, че това е правилният ход за моето бъдеще. 

Те идваха много пъти, аз ги познавам и мисля, че ако не ми показваха, че ме искат и че ще имам роля в този отбор, нямаше да приема. Те ми показаха, че по всички параметри разчитат на мен и всичко е в моите ръце. Знам, че Педжа Стоякович живее там. Вицепрезидент на тима е гъркиня. Със сигурност ще има гръцка общност, но важното е, че тези хора ми показаха, че искат да отида аз там. Освен качествата ми като баскетболист са видели и нещо друго. Сега е в мои ръце да покажа, че мога да играя там толкова, колкото вярват в мен. 

Няма треньор, който да ти гарантира минути на терена, ако не го заслужиш. Предстои ми борба и много работа, но вярвам в себе си. Всеки трябва да се доказва в този живот. Отивам в отбор, който завърши на трето място в Западната конференция, загуби в първи кръг на плейофите от Голдън Стейт в седем мача, за първи път от толкова години успяха да са в плейофите. Това също ми помогна да избера Сакраменто, защото едно е да отидеш в отбор, който иска да побеждава, друго е в отбор, който просто играе. 

Последните две години бяха много силни, много емоционални. Загубихме един полуфинал и един финал, буквално с последния шут. Всеки от нас искаше да стигне до края. Превърнахме Олимпиакос не просто в баскетболен отбор, а в нещо много по-силно, много по-здраво. Имахме невероятна химия помежду си. В този отбор всеки един се радваше за другия до себе си, а това не се среща често в професионалния спорт. 

Нормално е да има медиен интерес към мен, защото все пак НБА е нещо много голямо, всеки очакваше да отида. Олимпиакос, дали защото е близо до България и можеш да отидеш да гледаш един мач, просто мисля, че не се оценява толкова много от българската публика, но все пак говорим за финалист на Евролигата и с три спечелени трофея от турнира. Когато един зрител чуе НБА, със сигурност му звучи много по-различно. Не мога да кажа, че отивам в НБА само заради идеята или защото съм мечтал от малък да отида. 

Отивам, защото виждам един шанс за своето бъдеще, за нещо много голямо и съм готов да взема този шанс. Аз съм така настроен като човек - ден за ден, тренировка за тренировка, мач за мач, както и тази година в Евролигата. Не мислех от началото как ще станем шампиони или как аз ще стана МВП - исках отборът да побеждава и лека-полека моите цели да се осъществят, така че още сега тепърва предстои да осъзная къде отивам и какво означава това. Но за всеки един, който играе баскетбол, всяко едно дете - мечтае за това и съм много радостен, че ще се сбъдне. Със сигурност да видиш такива играчи, които си ги гледал по телевизията и сега да се изправиш срещу тях е нещо изключително трудно, но мисля, че моите съотборници и треньорите ще ми помогнат - всичко ще е наред", каза преди тръгване спортист №1 на България за миналата година.