Карах „всичко или нищо“ във втория манш, това е най-силната ми година. Това заяви най-добрият ни скиор Алберт Попов при прибрането в България след страхотното си каране в слалома от Световната купа по ски-алпийски дисциплини в Палисейдс Тахо, САЩ. Попов завърши трети в състезанието на американска земя – това бе вторият подиум на българин в състезание от СК след това на легендата Петър Попангелов през декември 1984 година.

На въпрос на БГНЕС как се чувства и дали усещането е по-различно, той отвърна: „Доста сме изморени, но това е нормално, 30 часа се прибираме. Чувството е уникално, нямахме много време да изпитаме емоцията. Имаше едни 30 минути, в които тръпнехме на финала дали ще бъде подиум или не“, започна той, а личният му треньор Ивайло Борисов допълни: "За професионалистите беше ясно от самото начало, че ще бъде подиум, организаторите трябваше просто да изчакат“.

Алберт благодари на екипа си и призна, че вторият манш всичко се е получило перфектно. „В крайна сметка за това сме работили цял живот, това си беше една сбъдната детска мечта. Не мога да кажа, че го очаквахме, но беше въпрос на време. Огромни благодарности на треньора, успяхме заедно да измъкнем максимума. Благодаря на целия екип, справихме се страхотно. Да, самото спускане изглеждаше, че карам спокойно, но беше доста прецизно – да, карах „всичко или нищо“. Знаех, че трасето е наредено за мен, ските са перфектни – доверих се на себе си и дадох пълна газ“.

На въпрос на БГНЕС относно това какви са плановете до края на сезона, Попов сподели: „Смятам, че ще карам за удоволствие, целта за сезона е постигната“. „Смея да твърдя,че и предишните стартове бях в доста добра кондиция, просто слаломът е много рискова дисциплина. Покрай огромния снеговалеж теренът не беше перфектен, имаше значение с кой стартов номер си. В първия манш дръпнах малко газта, но във втория знаех, че съм в добра позиция да атакувам призовите места. Имах и късмет да направя едно каране, което беше страхотно“. На въпрос на БГНЕС за това какво е било чувството да бъде временно първи, той каза: „Краката ми висяха, понеже не съм висок, но е хубаво да гледаш как другите състезатели слизат след теб, така че емоцията е страхотна“. „Така е, да, чудесна година, с много емоции, много се радвам“, завърши родният алпиец.